П рез Ранното средновековие и първите няколко столетия след създаването на българската държава отношенията на България със съседните й държави (основно с Византия) са на базата главно на натуралната стокова размяна. Няма данни кога за пръв път в нашата страна започват да се използват монети, но когато и да се е случило това, доста време те са били византийски.
Пръв собствени български монети започва да сече цар Иван Асен II. След възстановяването на Второто българско царство съществува група от т.нар. билонови монети, за които все още не е доказано с категоричност, че са от времето на цар Теодор-Петър. Сред монетите, сечени от цар Иван Асен II има само една златна перпера от средата на ХIII век. Тя тежи 4,3 грама и е изработена от 18-каратово злато. На едната й страна са изобразени българският цар и духовният покровител на цялата династия на Асеневци – свети Димитър Солунски. А на другата страна е изобразен Божият син и има надпис „Исус Христос цар на славата“. За сметка на това по негово време са сечени два типа медни монети.
От последните 150 години от Второто българско царство са открити монети от времето на Мицо Асен, Константин Асен, Георги I Тертер, Теодор Светослав, Михаил III Шишман, Иван Александър и синовете му Иван Шишман и Иван Срацимир. Първите трима от посочените владетели са секли само медни монети, при останалите има медни и сребърни.
Грошове
След падането на българските земи под османска власт и ликвидирането на държавността у нас циркулират всякакви монети – османски и европейски, златни, сребърни и медни. Най-вървежните пари са златните австрийски дукати, наполеоните и златните турски лири. След като установяват своята държавност, османците полагат основите на своята монетна система. Дребните монети са грошовете, акчетата и мангърите. През 1623 г. султан Мурад IV прави унифициране на парите в империята, като въвежда нова монета, т.нар. пара. Тя е сребърна, с тегло 1,10 грама. Постепенно обаче през следващите десетилетия стойността й започва да пада, като в началото на ХХ век тя тежи вече едва 0,22 грама. Под парата остава само акчето, което също е сребърна монета, а над парата друга монета е курушът (грошът), който започва да се сече през 1687 г. при султан Сюлейман II. Наред с това в Османската империя са се секли и доста голям брой други монети. Стойностите им са бешлик (онлук), ирмилик, юзлук и др.
След Освобождението в българските земи наред с турските пари вървят и руски сребърни рубли, австрийски форинти, германски талери и марки, английски шилинги, датски крони, франкове и дори индийски рупии. Възниква обаче сериозна необходимост от създаването и въвеждането на българска национална валута, с която нашата държава да се легитимира в най-пълна степен пред Европа.
Закон
На 27 май 1880 г. Второто обикновено народно събрание на Княжеството България приема Закон за правото за рязане на монети. В него ясно е посочено, че монетосеченето е дейност, която може да се извършва само от държавата. За монетна единица е въведен левът, разделен на 100 стотинки. Предвидено е българските монети да са: златни – от 20 и 10 лв., сребърни – от 5, 2 и 1 лв. и 50 ст., и медни – от 10, 5 и 2 ст. Впрочем далеч не всички депутати са съгласни българската валута да се казва лев. Стефан Стамболов иска банкнотите да носят името франкове, а монетите – сантими, за да се доближи България още повече до модерната Европа. Езиковедът Иван Богоров пък искал българските пари да се наричат „свободни“, в чест на извоюваната свобода. Но в крайна сметка е решено те да се наричат левове, защото лъвът бил символ на сила, мощ и стабилност, каквато трябвало да бъде и националната българска валута.
Първите български монети са сечени през 1881 г. в Бирмингам, Англия, и това са медните монети от 2, 5 и 10 ст. Всяка е била в 15-милионен тираж. През 1882 г. в Русия са сечени сребърните 1 и 2 лв., а през 1894 г. в Австро-Унгария – и първите златни от 10, 20 и 100 лв. Върху обратната страна на монетите е изобразен държавният герб, около който е изписан девизът „Съединението прави силата“. През 1888 г. в Белгия е сечена партида монети с номинал 2,5 стотинки. Върху реверса на тези монети е изобразен личният герб на българския княз. През 1891 г. в Кремниц, Австро-Унгария, е изсечена партида монети, върху чийто гръб е така характерният профил на княз Фердинанд Сакскобургготски.
Серия
Доста интересна е монетната серия, сечена през 1930 г. Върху гърба на монетите от 5 и 10 лв. е изобразен Мадарският конник. Върху останалите монети е профилът на новия български цар Борис. По времето на Борис III българските монети са сечени последователно в Англия, Югославия и Унгария.
Наред с официалните названия лев и стотинка през първите десетилетия в свободна България нашият народ по стар навик е давал и свои названия на новите пари, правейки паралел с миналото. Най-дребните пари е наричал „мангъри“ по името на османска монета, съществувала в империята до XVI век. Монетите от 5 ст. са „рупчета“, име, чието значение днес вече не е известно. А тези от 10 ст. са наричани „гологани“ по името на дребната румънска монета. Най-дребните монети от 2 ст. народът ни е наричал „каравелчета“ по името на политика Петко Каравелов, известен със своята стиснатост. А според друга версия – защото те били малки и красиви, каквито били дъщерите на вече споменатия политик.
Банкноти
На 1 август през 1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Думата „лев“, произхожда от „левъ“ – остарял вариант на съвременната дума „лъв“. От 1 септември същата година са пуснати в обращение първите български банкноти.
В българския език думата навлиза от немския: die Banknote, а там е дошла от английския: bank-note. На английски note има и значение на „писмено (ръкописно или печатно) удостоверение за дълг и обещание за плащане“.
Няколко години след Първата световна война заради настъпилата инфлация е премахнат надписът, който удостоверява златното и сребърното покритие на банкнотите. Освен това се налага отпечатване на банкноти с номинал от 5000 лв. Едната от тях е известна като „ботевка“ заради изображението на поета революционер, а другата – като „борисовка“, заради това, че на нея е цар Борис, а от обратната страна е храм-паметникът „Св. Александър Невски“. Това са първите банкноти, отпечатани в България. През 1938 г. по случай раждането на цар Симеон пък е откопирана нова серия банкноти с неговия лик. Любопитното е, че банкнотите от 20-те и 30-те години вече са с български автори на проектите и продължават да се отпечатват в Европа. А една от емисиите от 1922 г. с банкноти от 20 до 1000 лв. по неизвестни причини е отпечатана чак отвъд океана, в Ню Йорк, и вероятно поради това наподобяват като форма и дизайн американските долари.
След 1944 г. и идването на власт на ОФ, а след това и на едноличното управление на БКП се налага нова смяна на парите. Банкнотите са с номинал от 200, 250 и 500 лв. Те са в употреба до 1952 г. Новите банкноти са със сюжети от бита на трудовия човек и представят тютюноберачки, розоберачки, трактористи, бригадири, изграждащи жп линии, миньори, а наред с тях и символите на новата власт – петолъчка, сърп и чук. Върху някои са изобразени и постиженията на социалистическото строителство – химическите заводи в Девня, ТЕЦ „Марица Изток“ и курортният комплекс „Златни пясъци“. През всичките години чак до началото на 90-те на лицевата страна на банкнотите стои портретът на „вожда и учителя“ на българския народ Георги Димитров.
Герб
В епохата на соца на реверса на монетите неизменно е новият герб на НРБ с петолъчката на върха и житни класове от двете страни на изправеното на задните си крака лъвче. Забележителна е монетата от 25 стотинки, емисия 1951 г., отсечена в Ленинград. Всички монети от и след 1952 г. вече са собствени и са сечени в Българския монетен двор.
През 1989 г. заради Възродителния процес и изселването на българските турци е взето решение да бъде изсечена емисия монети от 20 и 50 лв. всяка с тираж от по 300 хиляди.
В монетосеченето в годините на соца България копира съветската практика и това е причината да се появят иначе нехарактерните за нашата страна банкноти и монети от 3 и 25 лева и стотинки.
В демократична България заради инфлацията както банкнотите, така и монетите търпят силна динамика. В средата на 90-те години се появява банкнотата с най-голям номинал в историята на българските парични знаци – от 50 000 лева. Изображенията върху банкнотите са предимно на национални герои и културни дейци и творци: Васил Левски, Петър Берон, Стефан Стамболов, Кирил и Методий, Владимир Димитров – Майстора, Захари Стоянов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов. Върху монетите пък се появяват св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски. „Демократичните“ инфлационни левове също са печатани извън България, в германска печатница.
В Габрово пазят първата БГ банкнота
В Историческия музей в Габрово днес се пази първата отпечатана българска банкнота. Тя е с номинал 20 лв. и е била притежание на търговеца от Браила Васил Тюлюмбаков, който обаче, вместо да купи една цяла плодородна нива с нея, решава да я запази за поколенията. Това е първата златна емисия на България. Банкнотата си има воден знак и стандартния надпис, че за поделка (подправка) виновните се наказват.
През 1961 г. банкнотата е продадена на музея за сумата от 210 лв. Впрочем българският лев не винаги е бил слаб и немощен. С 50 сребърни стотинки от Освобождението чак до началото на Балканските войни е можело да се купи едно хубаво агне.
Кръчмар става топ фалшификатор
Фалшификацията на банкноти в България не е от вчера. Най-ранните данни за подобно престъпление е отпреди точно 100 години. През 1925 г. у нас е разбита организирана група от фалшификатори, чиито главни действащи лица са гостилничар, търговец и бивш банков касиер. Техниката и оригиналната хартия за ментетата те си набавят от Виена. Имитират се главно „ботевките“, които са с най-висок номинал от 5000 лв. За много кратко време са отпечатани 10 хиляди броя фалшиви купюри. Фалшификаторите обаче решават, вместо да пласират постепенно ментетата в търговската мрежа, да ги вкарат направо в банката. За целта влизат в контакт с банков касиер, който обещава да съдейства срещу комисиона. На срещата обаче ги очаква полицията. Касиерът все пак е размислил и ги е издал. Заради високото качество на фалшивите „ботевки“ още на следващата година те вече са извадени от употреба и са заменени от нови банкноти с номинал 5000 лв., печатани в Лондон. Така завършва най-голямата фалшификаторска афера в Царство България.
Иван Първанов
