Е то какви са последните кулинарни желания на най-закоравелите серийни убийци в света:
Евтино
Бруно Хауптман
Бруно Рихард Хауптман е дърводелец от германски произход, който след като извършва в родината си няколко отвличания на жени и грабежи, през 1923 г. незаконно се установява в САЩ. През 1932 г. той отвлича бебето на известния летец Чарлз Линдберг и иска за него откуп от 50 хил. долара. И въпреки че откупът е платен, трупът на детето е открит десет дни по-късно в гора на 4 мили от дома на родителите му. Цели две години похитителят не харчи нито долар от откупа, за да не бъде разкрит. Накрая обаче се престрашава и през 1934 г. пазарува на бензиностанция. Няколко дни по-късно Хауптман е арестуван и осъден на смърт. Две години по-късно е екзекутиран на електрическия стол.
Последното кулинарно желание на бившия дърводелец е обикновено и евтино и включва печено пиле с пържени картофки, грах с масло, салата от маслини с целина и за десерт пресни череши. След като похапнал стабилно, преди да седне на стола, осъденият казал: „Аз съм абсолютно невинен за престъплението, в което ме обвиняват.“
Маслинка
Виктор Фегър
През 1950 г. Виктор Фегър отвлича и убива д-р Едуард Бартелс, чието тяло е открито в царевична нива с куршум в главата. Няколко дни по-късно извършителят е задържан. По време на съдебния процес Фегър опитва да заблуди съдебните заседатели, като споделя, че не той, а наркоман е отвлякъл и убил доктора, за да открадне лекарствата, които той носел в чантата си.
А самият Фегър взел наркомана на автостоп и след като разбрал, че е убиец, на свой ред го застрелял. Номерът му обаче не минава и Фегър е осъден на смърт. Той изпраща молба за помилване до президента Джон Кенеди, който обаче я отхвърля. За дата на изпълнение на присъдата му е избран 14 март 1963 г. В нощта преди екзекуцията Фегър моли в килията му да бъде повикан католически свещеник, с когото извършва нощно бдение.
На следващата сутрин на въпроса на надзирателя какво иска за последна закуска убиецът моли само за една маслина. Доловил учудения поглед на пазача, той обяснява, че се надява от костилката на маслината, която ще изяде, един ден на гроба му да поникне маслиново дърво „в знак на мир“. След екзекуцията в джоба на сакото на Фегър е открита костилката на изядената от него маслина.
Мента
Един от най-младите екзекутирани убийци в Съединените щати, само на 33 години, Тимъти Макуей е извършителят на бомбения атентат в Оклахома сити през април 1995 г. В него загиват 168 души, 19 от които деца. Атентатът е отмъщение за участието на американските войски във войната в Персийския залив в началото на 90-те години.
Тимъти участва в тази война и твърди, че тя е разбила живота му и го е опустошила емоционално и душевно. През 1997 г. Макуей е осъден на смърт. Екзекутиран е чрез смъртоносна инжекция 4 години по-късно.
Тимъти Макуей
Единственото, което той пожелава да вкуси преди смъртта си, са две мелби с ментов сладолед и парченца шоколад.
Чесън
Алън Лий Дейвис
Екзекуцията на електрическия стол е закономерният край на живота на един закоравял престъпник рецидивист, какъвто е Алън Лий Дейвис. Смъртната си присъда той заслужава заради убийството на бременна жена и двете й дъщери, които преди да бъдат застреляни, са пребити до смърт. Пред съда Дейвис признава, че е убил трите жени, защото искал да ограби дома им, а те му пречели и заплашили да го издадат на полицията.
Екзекуцията на Алън Лий е на 8 юли 1999 г. Преди да седне на електрическия стол, той си поръчва пържени скариди и миди с картофки и чеснови препечени филийки. Екзекуцията му поражда доста спорове, тъй като докато престъпникът е на стола, той внезапно се поврежда и осъденият умира бавно и мъчително. След този случай смъртните присъди в щата Флорида започват да се извършват само чрез смъртоносни инжекции.
Пържола
Рони Лий Гарднър
През октомври 1984 г. по време на обир в Солк Лейт Сити Рони Лий Гарднър застрелва мъж. След като е заловен, той е вкаран в затвора. Година по-късно, докато го водят към съдебната зала, Гарднър внезапно успява да се отскубне от охраната и при опит за бягство прострелва смъртоносно един от адвокатите си. По двете обвинения за убийство е осъден на смърт чрез разстрел.
Присъдата е изпълнена чак през 2010 г. Самият Гарднър иска да бъде убит с куршум, а не чрез електрически стол или инжекция, тъй като е мормон и чрез проливането на кръвта ще изкупи своята вина пред Бог. Преди да застане срещу дулата на пушките, поръчва скромно предсмъртно меню: пържола, ябълков пай и ванилов сладолед.
Пица
Уилям Бонин
Известен още с прозвището Удушвачът от магистралата. Хомосексуалист, насилвал, измъчвал и накрая убил най-малко 21 млади мъже и момчета между май 1979 и юни 1980 г. в Южна Калифорния. Бонин е заподозрян и за още 15 убийства, които обаче така и не са разкрити.
Осъден е на смърт чрез смъртоносна инжекция, но изпълнението на присъдата му се забавя с цели 14 години и е извършено чак през 1996 г. За последно Бонин избира да сложи в стомаха си две пици и три лъжици сладолед. Освен това типично по американски обаче той изпива цели 18 кока-коли.
Пай
Рики Рей Ректор
През март 1981 г. при пиянска свада Рики произвежда изстрели с незаконния си пистолет. Един от куршумите улучва смъртоносно щатски полицай, който загива. След това убиецът опитва да се самоубие, но не успява и е спасен.
Ректор е осъден на смърт и е екзекутиран със смъртоносна инжекция, като на медицинския екип са му необходими 50 минути, за да намерят правилната вена. Преди да склопи очи, убиецът си поръчва печено пиле, пържола, орехов пай и черешов сироп. Оставя обаче пая си недояден. „Друже, запази ми го за по-късно“, обръща се той с усмивка към надзирателя.
Яйца
Тед Бънди
Един от най-известните американски серийни убийци. В периода между 1971 и 1978 г. той изнасилва и убива голям брой момичета и млади жени. Самият той признава за 36. Според обвинителите обаче техният брой е много по-голям и надхвърля сто.
Любопитно в случая е, че след като полицията разпространява фоторобот на предполагаемия убиец, гаджето на Бънди – Елизабет, е тази, която разпознава в него приятеля си и го предава на полицията. Преди да седне на електрическия стол, Тед поръчва твърде непретенциозно „румсървиз“ меню: пържола, пържени яйца, панирани картофи, препечени филии с конфитюр и масло, прясно мляко и натурален сок.
Репички
Стивън Андерсън
От малък Стивън си спечелва славата на буйно и непокорно хлапе. На 17 години извършва първия си въоръжен грабеж, а веднага след като излиза от затвора, е арестуван за кражба на автомобил. Попаднал отново в пандиза, той убива свой колега престъпник, след като го наръгва с нож. Малко след това извършва ново нападение, този път над надзирател.
След прекарани 2 г. зад решетките Андерсън успява да избяга от затвора, като става трафикант на наркотици. Задържан е от полицията, след като през май 1980 г. при нападение с цел обир убива пенсионираната учителка Елизабет Лиман. След като я застрелва, той най-спокойно сяда в кухнята на жертвата си, за да си направи вечеря. Подозрителен съсед подава сигнал в полицията.
При ареста Андерсън с усмивка казва на дошлите да го арестуват полицаи: „Аз съм роден и обучен да бъда убиец. Винаги съм искал да бъда убиец.“ Преди да бъде екзекутиран на електрическия стол, Стивън си поръчва за среднощна последна закуска два сандвича със сирене и извара, царевица, репички, прасковен пай и сладолед с парченца шоколад. След като похапва, той с усмивка се обръща към длъжностните лица „Аз съм готов, сега сте вие. И не се бавете много.“
Приспивателно
Анхел Диаз
Анхел Нийвс Диаз е пуерториканец, осъден на смърт и умъртвен в САЩ за 2 убийства. Първото от тях е на управител на център за рехабилитация, където той е настанен, за да се лекува. Осъден е на 15 години затвор, но излежава по-малко от година и успява да избяга. През декември 1979 г. с трима приятели участва във въоръжен обир на стриптийз клуб.
По време на обира Диаз прострелва смъртоносно мениджъра на клуба. Докато чака да бъде изправен пред съда, с още трима пандизчии Анхел бяга от затвора, като нанасят побой на един от пазачите. Две години по-късно, след като извършва поредното убийство – на жена, той е издаден на полицията от собствената си съпруга и е заловен. По време на съдебния процес Диаз се държи арогантно и уволнява адвоката си, като заявява, че ще се защитава сам. Изпълнението на смъртната присъда е цели 20 години след постановяването й – през 2006 г. Той категорично отказва да си поръча предсмъртно меню, тъй като според него е осъден несправедливо. „Щатът Флорида осъжда един невинен човек и по този начин той извършва престъпление.
Смъртното наказание е не само форма на отмъщение, но и един страхлив акт от страна на държавата“, заявява той. Анхел Диаз трябвало да бъде умъртвен с инжекция, но се оказва, че традиционно приетата доза приспивателни не е достатъчна и се налага да му бъде вкарана втора такава. Целият процес по умъртвяване на закоравелия убиеца продължил половин час вместо обичайните 7 минути.
Клоунът убиец: Целунете ми г*за!
Джон Гейси
Известен още като „клоунът убиец“, според обвинителния акт Джон Гейси е причинил смъртта на 33 деца и непълнолетни. Интересът към трупове у него възниква още в младежките му години, когато заради безпаричието на родителите си Джон е принуден да работи в морга. Освен това още от детските години у него надделява хомосексуализмът. През 1968 г. Гейси е арестуван и осъден за изнасилване на 15-годишно момче. След като излиза на свобода, той сключва брак и дори има дете. Но хомосексуализмът у него продължава да надделява.
Той започва все по-често да зарязва вечер семейството си и да обикаля улиците и заведенията, да взема на стоп момчета, които опипва и изнасилва, а след това убива. След ареста Гейси признава, че за шест години от 1972 до 1978 г. е насилил над 150 момчета. Онези, които доброволно му се отдавали, черпел с бонбони и алкохол, а които му се противели, убивал най-често чрез удушаване.
През 1980 г. Джон Гейси е осъден на смърт. Заради множеството подадени молби за помилване и преразглеждане на делото му присъдата е изпълнена чак през 1994 г. За своето последно хранене убиецът педофил поискал пържени скариди, кофа пиле с пържени картофи и ягоди за десерт. След като се нахранил обилно, той се обърнал към присъстващите на екзекуцията му длъжностни лица с думите: „Целунете ми гъза!“.
Свето причастие с хляб и вино
Джонатан Нобълс
Осъден на смърт заради убийството с нож на две жени през 1986 г. в дома им в Северен Остин. Пред съда убиецът моли за снизхождение, тъй като по време на извършване на престъплението е бил под въздействието на наркотици. Съдът обаче отказва да приеме това като смекчаващо вината му обстоятелство и го осъжда на смърт.
В съдебната зала Нобълс моли роднините на жертвите ду му простят, покайва се и споделя, че вижда себе си от миналото като лошо отражение в огледало. Цитира Библията и твърди, че вече се е поправил. Отказва да си избере предсмъртно меню и моли само да му донесат хляб и вино, за да извърши с тях Светото причастие и да се приобщи към Бога.
Краят и началото – едно и също
Томас Грасо
На 24 декември 1990 г. в Оклахома 28-годишният Грасо напада в дома й 87-годишна жена, която удушава с кабелите на светлините от коледната елха. От чантата на жертвата краде 12 долара и телевизора, който след това продава. Половин година по-късно по идентичен начин Грасо убива 81-годишен мъж, като задига банковата карта, по която се превеждат социалните му осигуровки.
Осъден е на смърт и е екзекутиран чрез смъртоносна инжекция на 20 март 1995 г. В деня преди преди смъртта си в официално заявление пред пресата той заявява философски: „Това, което наричаме начало, често е краят. И да сложиш край това означава да сложиш начало. Краят е мястото, откъдето започваме.“ За разлика от други свои „колеги“, осъдени на смърт, Грасо се възползва доста щедро от предложеното му меню по желание.
Той си поръчва две дузини задушени миди, овкусени с лимон, двоен чийзбургер, половин дузина ребърца на скара, тиквен пай с бита сметана, два млечни шейка и ягоди. А накрая недоволен, че е още гладен, иска да му донесат и консерва кюфтета със сос. Това се вижда в повече на управата на затвора и вместо исканите кюфтета Грасо получава консерва със спагети. Ядосан, той пише официално изявление до медиите, в което се оплаква, че от кухненския персонал на затвора не са изпълнили съкровеното му предсмъртно желание.
Розови свещи
Мигел Ричардсън е известен още с прякора „коприненият убиец“. Осъден е за убийство на двама полицаи по време на въоръжен грабеж в хотелска стая през март 1979 г. Арестуван е година по-късно и е екзекутиран чрез смъртоносна инжекция.
По време на престоя си зад решетките той се променя, открива вярата си в Бога и дори създава сред затворниците група за изпълнение на църковни песни. Последното му желание преди смъртта е торта с надпис „23.02.1990“ и седем розови свещи на нея. Това е датата, на която се е оженил.
Иван Георгиев
