Ч етири или пет години са подходяща възраст да се каже на детето, че е осиновено. То така или иначе усеща интуитивно, че не се е родило в това семейство. Такъв съвет дава на родителите психологът д-р Павлин Петров от Русе, който е един от малкото мъже в България, осиновили си дете. Синът му Емо вече е на 11 години, а преди да дойде в Русе през 2018-а, е отглеждан в няколко приемни семейства.
Трудности
Д-р Петров разказва без никакви притеснения за преживяванията си на осиновител и иска да е полезен със своя опит в преодоляването на трудностите при отглеждането и възпитанието на Емо. Неотдавна излезе втората част на книгата му „Пътят на осиновяването“, в която разглежда психическото и емоционалното развитие на осиновеното дете, преживяващо своята травма от изоставянето. В изданието са публикувани наръчници за осиновители, психолози и педагози, дадени са и съвети на кандидат-осиновителите.
„Призовавам родителите да започнат разговорите с децата си за осиновяването им в по-ранна възраст. Получавайки тази информация по време на пубертета, нещата могат да излязат извън контрол – децата да започнат да изпитват агресивни чувства към осиновителите си, защото са крили тази информация от тях. На един фин несъзнателен пласт те я усещат и знаят, независимо че са били отделени от биологичната майка още като бебета. Най-добре е родителите да са искрени, колкото и непосилна задача да им се струва това, да не отлагат и да не изпитват страх, че детето може да ги отхвърли. То така или иначе знае, че не принадлежи към системата, към която е в момента“, съветва психологът.
Приемане
Според него изключително важно е още в самото начало осиновителите да възприемат детето като свое и да му дадат всичката любов и топлина, на която са способни. Отношенията между осиновителя и детето се градят бавно и то трябва непрекъснато да усеща сигурност и безусловна любов.
„Спомням си още в самото начало, когато излизахме с Емо на детска площадка. Случвало се е да се скара с някое дете. Първоначално аз се чувствах неловко и възприемах, че той е виновен в ситуацията. Човек несъзнателно прехвърля тази стигма – да, това дете не е мое и то е виновно. Но осиновителят като възрастен човек може обективно да погледне на нещата и да си каже, че това не е така. Децата, които са осиновени, трябва да получават любов и подкрепа от самото начало. Тяхната различност е обусловена от първичната рана, която носят в душата си в резултат на раздялата с биологичната майка“, смята д-р Петров.
Училище
Друга особеност, която той е забелязал, че в първите години от училището осиновените деца са по-емоционални, имат по-слаба концентрация, по-трудно се справят с учебния материал. За да преодолеят трудностите във възприемането на новото знание в клас, им е необходима непрекъсната подкрепа от страна на родителите и педагозите, които са много важни партньори в този процес.
„Това, което в самото начало забелязах при Емо, е, че неговото емоционално развитие е с две години назад. Въпреки че са били полагани добри грижи за него в приемните семейства, в които е бил от самото му раждане до четвъртата година, когато го взех аз. Но синът ми вече навакса това изоставане и успя да завърши четвърти клас добре“, споделя бащата.
Психологът казва също, че един от проблемите на осиновените деца е трудното изграждане на стабилни връзки със съучениците.
„Дори и когато детето е по-малко, то долавя в по-силна или по-слаба степен своята различност. В класа на Емо се знае, че е осиновен, не сме крили въобще това от съучениците му. Но имаше едно дете, което започна да се обръща към него не по име, а с „осиновения“. Успяхме да спрем това, вече не се случва. Родителите трябва да са търпеливи, за да преодолее детето и подобна трудност в общуването“, обяснява психологът.
Депресия
Д-р Петров говори колко е важна подкрепата на учителите в такива моменти. Но поради натовареност те невинаги имат възможност да следят емоционалните състояния на децата.
„Когато Емо беше в предходното училище, се занижи самооценката му, беше депресиран, не искаше да влиза в клас. Преместих го в ново училище и всичко коренно се промени. Благодарение на правилния подход на педагозите той се самоутвърди в групата и завърши четвърти клас подобаващо. Учителите трябва да са в синхрон с емоционалните състояния на децата през цялото време на обучението им и да имат един специализиран поглед върху реакциите им, за да подходят адекватно, когато се налага“, смята д-р Петров.
Той е категоричен, че ако детето настоява, осиновителите трябва непременно да го срещнат с биологичната му майка, разбира се, след съответната процедура в съда и в случай че и жената няма нищо против.
Срещата
„Срещата с биологичната майка е много важна и помага на осиновените деца да подредят пъзела на своя живот, като прибавят липсващата частица от своята жизнена история. Така те ще са стабилни, ще стъпят здраво на земята и ще продължат напред. Важно е да знаеш корена си и да приемеш родовата енергия от своите предци“, убеден е бащата на Емо.
Грижи се за хора
в дом за умствено изостанали
Д-р Павлин Петров е роден през 1980 г. в Русе. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ с бакалавърска степен „Социална педагогика“ и магистърска – „Психология“. През 2018 г. защитава докторска дисертация в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Същата година осиновява 4-годишния Емануил, когото отглежда заедно с майка си. Работил е като експерт в Областния съвет на БЧК – Русе, а от две години – в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост в гр. Две могили, Русенска област. През 2021 г. издаде книгата си „Пътят на осиновяването. Екзистенциално-преживелищен опит на един осиновител“. Неотдавна излезе и втората й част.
Жанета Йорданова
