- Камелия, празнувате 25 г. на връзката си с Цветин. Каква е тайната на дългото съжителство?
- Откритост един с друг. Първо любовта - тя ни събра и грижата за тази любов от двете страни. Защото в една връзка са двама човека и след това да има откритост, честност в отношенията. Твърдо да няма компромиси в една връзка. Когато има неприятна ситуация, да се седне и да се обсъди заедно, всички гледни точни и да се вземе най-доброто решение. Така никой не губи себе си за сметка на другия, не е потиснат и нещата вървят гладко.
- На какво ви научи Цветин?
- На много неща. Той е по-малък от мен, но като цяло в нашата връзка той е водещата страна. Научи ме да не прибързвам, а да бъда обективна. Научи ме на любопитство и любознателност, защото тези неща някак си бях приспала в себе си от детството си и впоследствие ги позагубих, той някак ги събуди отново в мен. Направи ме по-будна, по-търпелива, понеже все бях нетърпелива. Научи ме, че любовта не е толкова да получаваш, колкото да даваш. Което ми беше трудно да го разбера в началото. Повечето хора са научени, че когато получаваш, се чувстваш най-добре, но всъщност от него разбрах, че когато давам, се чувствам в пъти по-добре. И не само на него, а и на любими хора, дори понякога и на непознати хора, ако можеш да дадеш и помогнеш, да промениш малка частица в него за по-добро. Това носи много, природата е много благодатна към даващия човек.
- Има ли нещо, което може да ви учуди за него или за 25 години знаете всичко един за друг?
- Ние 25 години сме денонощно заедно. Не сме се разделяли с изключение на един период, в който се бяхме разделили като връзка. Тогава осъзнах, че всичко, което съм търсила някога в живота си с години, това е той. Ние нямаме тайни помежду си, живеем толкова плътно. Когато имам участия да речем във Варна, това са 10 часа път отиване и връщане, ние двамата сме заедно в колата, обсъждаме всякакви теми. Това ни изгради в годините много близост и много стабилна връзка. Ние се познаваме толкова добре, но, разбира се, може някога да бъда изненадана за нещо от него. Реакция или решение негово, човек винаги може да бъде изненадан. Ние понякога се изненадваме от нашите лични решения, надявам се изненадите все да бъдат приятни.
- Как отпразнувахте годишнината си?
- Декември месец беше много натоварен за мен, много пътувания, много работа и за това предпочетох да си останем вкъщи двамата. Преместихме си масата точно пред елхата в хола. Направихме си домашен ресторант с маса за двама. Той омеси хляб, който много обичам аз лично. И си направихме типична българска маса с топлия домашен хляб, варени яйца, сирене, мезета и си седнахме и си хапнахме юнашката на спокойствие. За нас тази вечер е много специална, освен че е Нова година. Преди 25 години след 12 ч. на 1 януари се целунахме за първи път и така до днес. Вдъхновяваща любов имаме. Винаги когато разказвам за нас и хората търсят какъв е отговорът да имат такава връзка, всеки иска такава любов. Ние сме социални същества и връзката между мъжа и жената е най-важната, да си споделил живота си с някого... Разбира се, не винаги всичко е вървяло по мед и масло, имали сме трудности и разминаване. Но ние не ги виждаме като проблем тези ситуации, а сядаме, говорим и всичко се оправя.
- За какво най-често се карате?
- Ние не се караме, наистина. Може би понякога, когато имаме някакъв план, но на мен ми се доспи и се откажа. На другия човек естествено му става неприятно, когато си е планирал нещо и в последния момент не се получи. Но на следващата сутрин ставаме, обсъждаме го и всичко си е наред. Имали сме преди години скандали, но двата остри камъка се напаснаха и се получи една хубава мозайка. Преминали сме през всичко заедно.
- Коя е най-забавната ви случка?
- Ние имаме много случки, всякакви... Например много нови години сме посрещали на пътя, аз си нося чаши, той шампанско, слизаме от колата, пускаме радиото, посрещаме новата година, гърмим шампанското... Имали сме толкова много преживяния за толкова години.
- Бяхте споменала, че започвате да пишете биографична книга, още ли работите над този проект?
- Аз започнах да я пиша, дори доста съм написала. Искам тази книга да излезе от мен, а не някой да преразказва за мен. Но стигнах до там, че като че ли имам нужда от някой човек, който да ме насочи за някои неща. Някой, който да я подреди, да бъде интересно подредена за читателите. Фактите и историите искам аз сама да си опиша. Но изминалата година беше адски натоварена за мен и не ми остана време за нея. Живот и здраве, сега януари и февруари ще имам повече свободно време и съм планирала да го отдам на писане. Искам да споделя себе си, да няма тайни. Хората знаят Камелия от интервюта, от жълти преси, но истинската Камелия не я познава никой. Ще разкажа всичко, за любовта ми, за кариерата ми, за детството ми. Всичко ще бъде подредено.
- Последната ви песен с Торино и Пашата „Казанова“ е втората ви песен с тях, ще продължите ли да работите заедно?
- И двете песни са хубави, но „План Б“, определено е по-силният проект. Успя да докосне и малки, и големи. „Казанова“ е малко по-друга стилистика и като текст. И двете са различни, и двете се харесаха. Смятам, че има път в бъдеще за общи проекти, но след два проекта трябва и малко да отпочинем. Не трябва човек да прекалява, като види успех, защото то се изчерпва. Трябва да се усети подходящият момент, може да е и след няколко години, засега не плануваме нищо.
- А вие подготвяте ли нещо за феновете си?
Аз имам една балада, но декември месец не ми остана време да я заснема. В началото на тази година ще поработя над заснемането и ще я пусна. Отдавна не съм пускала балади и мисля, че е време.
- Каква е вашата тайна за красотата ви?
- То няма тайна, има отношение към мен самата. За мен тайната е в погледа, в очите, в чистия поглед. Когато ти вътре в себе си си чист и си честен пред себе си и хората около теб, те очите ти блестят. Когато блестят очите, цялото ти лице се променя. Човек първо трябва да бъде чист от вътре, да не е замърсен, да не таи злоба, завист и лоши мисли. Тогава, когато заблестят очите, цялата аура на човек се променя. А това, че си слагам крем сутрин или вечер, който не е извънземен от Марс естествено, за кожата ми определено си е от гена. Храня се с чиста храна, без хормони, антибиотици, повече вода, правя два пъти в годината детокс без ядене едни дълги периоди двуседмични. Мисля, че това допринася и вече в хармония с вътрешната ти красота като намерения и поведение, мисля, че тази симбиоза създава това, което виждат хората.
- За вас 2022 г. добра или лоша беше?
- Всяка година е добра, тя годината не идва с лошо. Зависи си от нас. Дори и да сме имали трудности, когато човек се мобилизира, когато спокойно потърси решение за определена ситуация, не може една година да ми бъде лоша. Живи сме, здрави сме. Беше ни хубава годината, беше ми и успешна относно професионален план. Издадох 4 песни, което на мен много рядко ми се случва. За рождения ми ден самостоятелна песен, след това с Торино и Пашата, след това втора самостоятелна и после отново с Торино и Пашата. Тази година беше плодоядна, хубава и натоварена, но сега ще си отпочинем. Доволна съм от себе си.
- Какво си пожелавате за новата година?
- Желая си нови неща, които не съм изживяла да изживея. Природата да бъде щедра към нас с Цветин, към нас като народ, да няма война. Най-лошото нещо в целия свят е войната. Да сме здрави всички. Да има нещо, което да изживея за първи път.
- Не мислите ли за сватба след тази дългогодишна връзка?
- Искахме да бъде 2020 г., но с ковид мерките не успях нито да си направя юбилей, нито да вдигнем сватба. Всичко беше затворено. Така че следваме събитията, когато ни дойде усещането отново за това нещо, тогава. След като ни е спряла природата тогава, значи не е трябвало да се случи. Явно ще бъде друга година, но по принцип ми се иска да се видя като булка. Мисля, че ще бъда красива булка.
Това е тя:
- Родена е на 10 януари 1971 г.
- Музикалният й дебют е на 11-годишна възраст
- През 1997 г. подписва с „Пайнер“, а през 2014 г. напуска фирмата
- Продуцира се самостоятелно с личната й компания „Камс Продакшън“
Лидия Драгомирова
