„Аз возих баш главния гонкаджия Васко от Калашниците с линейката. Но разбрахме кой е чак след като го закарахме в болница и дойдоха следователи да го разпитват“. Това разказа в новия епизод на Телеграфно подкастът шофьорът на линейка от Спешна помощ-София Васил Василев. На пръв поглед съвсем обикновен човек, но всъщност той е бил 3 години наемен войник в Афганистан и е видял ужаса на войната. „Как от Афганистан си стигнал до линейката, защо взимаш това решение?“. „Там бях за пари. Наемничеството е за пари. Вече при линейката е за чест и слава“, отговаря той.
Коланът
„Казаха ни, че има тежка катастрофа на Ботунец. Тръгнахме с докторката, с която бяхме екип. По пътя само я видях, че си сложи колана и се закопча. Нямах време да оглеждам на място, защото имаше колеги, пожарникари и полицаи, които бяха отцепили движението. Спасителните действия вървяха. Бяха наредили доста пострадали в банкета. Като спряхме, извадих носилката, извадих гръбначната дъска. Положихме един пострадал. Оказа, че е главният виновник Васко“, спомня си Василев. На въпрос дали Калашници са обиждали екипите, той отговори отрицателно.
Мъченикът
Васил заминава през 2017 г. за Афганистан. „Там не е игра! Ако те е страх от мечки, не ходиш в гората“, откровен е той. Признава, че е тръгнал за пари. Една от историите, които няма да забрави, е как мъж застава пред базата, която пазят, и решава да се самоубие, като стане мъченик. Васко и колегите му получават разрешение да стрелят и „мачът свърши“. Обяснява обаче, че не е сигурен дали точно неговият куршум е убил камикадзето, защото „стреляхме много хора едновременно“. Интересна подробност е, че преди да тръгне за горещата точка, е бил военен и пожарникар. За добре дошъл в Кандахар има ракетна атака. „Ако казваш, че нямаш страх и си безстрашен, това е абсолютна лъжа. Имаш притеснение“, убеден е той. Споделя, че веднага би тръгнал пак, но ако е със свои другари. Не разчита на младото поколение.
Казармата
Една от най-важните теми в разговора е разликата между представите за войната, създадени от филмите и компютърните игри, и действителността. Според Васил Василев няма почти нищо общо между двете. „Нищо общо. Играта се играе, реалността е друга“, категоричен е той. Бившият наемен служител подчертава, че хората, с които е работил в Афганистан, са били предимно бивши военни и полицаи с реален професионален опит. Той признава, че именно на тези хора би се доверил отново в напрегната ситуация. За младите поколения има едно важно послание – подготовката и дисциплината не могат да бъдат заменени с гледане на филми или играене на военни игри. „Не може човек, хващаш го от улицата, даваш му автомат и отиваш да вардиш някой. Не стават така нещата“. На въпрос трябва ли да се върне казармата, е категоричен – да, но под друга форма.
Скорост
След завръщането си в България Василев поема по нов професионален път. Днес работи като шофьор на линейка в столичната Спешна помощ, а паралелно развива и медицинските си умения. „Докторите, парамедиците, шофьорите на линейки, екипът – те не са богове. Правят всичко по силите си, за да може човекът да живее. За два милиона в София работят между 6 и 12 екипа“, признава той. На въпрос колко е вдигал с линейката, отговаря – колкото може един бус 130-140 км/ч. Веднъж, докато бързали от „Люлин“ към „Младост“, за да спасят човек с тежък инсулт, като спрял, машината пушела буквално.
Какво още разказа наемният войник, който вече кара линейка в София, гледайте в Телеграфно подкастът в канала ни в YouTube.
Виктория Пенкова
