Н АСА изследва мъглявини, звезди и планети, за да обясни по-добре процесите във Вселената, от която сме част и ние. Всеки ден агенцията качва снимки за любителите на космически обекти или такива от нашата планета, които са привлекли вниманието й. Така разкрива драматичната красота на Космоса. Но поне засега принципът е, че колкото повече и по-добре виждаме далечния и близкия Космос, толкова повече въпроси изникват. Поне астрономите имат доблестта да си признаят, че теориите са повече от реалните обяснения. А това е най-големият стимул за прогреса в науката.
Разчистване
В центъра на мъглявината Розета (NGC 2237) върви истинска чистка, предизвикана от куп ярки млади звезди (NGC 2244), образували се преди около 4 милиона години. Техните звездни ветрове разчистват дупка в центъра на мъглявината. Розета се простира на около 100 светлинни години в диаметър, намира се на 5000 светлинни години от нас и може да се види с малък телескоп в съзвездието Еднорог, поясняват от НАСА.
12 години
Снимката е правена в продължение на 12 години (2012-2024 г.), все през август, когато е пикът на метеорния поток Капа Лебед. Камерата 51 пъти е сложена на едно и също място над плажа Елафониси, остров Крит, Гърция, а след това е направено наслагване на нощното небе, морето е снимано само за миг през 2021 г. Този метеоритен поток съвпада с активността на Персеидите, но пуска максимум три звезди на час и затова хич не е популярен. Очаква се на 13 август да има максимум за последните 7 години (т.е. може да пусне и 4-5 звезди за час).
Вулканът на водата
Усещане за свръхестествено могъщество е породила тази гръмотевична буря през юли 2019 г. до върха на Volcán de Agua, Вулканът на водата, в Гватемала. Светкавицата се спуска бързо, нагрявайки тънък стълб въздух с три пъти по-висока температура от тази на повърхността на Слънцето. Получената ударна вълна започва свръхзвуково и се разпада в силен гръм. Средно на планетата всяка минута около 6000 мълнии се появяват между облаците и Земята.
Двоен удар
Получил се е истински двоен удар и това не е филм с Жан Клод ван Дам от миналия век, а двойна детонация на свръхнова. Предполага се, че в обекта (SNR) 0509-67.5 гравитацията кара по-голямата звезда да отдаде маса на по-малък и по-плътен спътник, който е бяло джудже. Температурата до повърхността на бялото джудже се повишава толкова високо, че то експлодира, създавайки ударна вълна, която излиза едновременно навън и навътре, и по този начин близо до центъра задейства пълна свръхнова тип Ia. Но има и две астрономически загадки – защо ярката свръхнова не е била забелязана преди 400 години и защо не е останала видима звездата спътник.
Сянката
На всеки 15 години пръстените на Сатурн са наклонени с ръба към нашата линия на видимост и изчезват, поне за наблюдение от Земята. Това дава възможност да се взираме в спътниците на Сатурн и техните сенки през все още яркия диск на пръстеновидния газов гигант. Така на 18 юли най-голямата луна на Сатурн, Титан, хвърли своята сянка – в горния ляв ъгъл. Повод за изследване на спътника, който е по-голям по размери от Меркурий. Титан е основен кандидат за възможен живот в Слънчевата система.
Паяжина
Планетарната мъглявина NGC 6072 е смятана за една от най-сложните, които човешките очи и техника са наблюдавали. Предполага се, че е възникнала от избухването на звезда, подобна на нашето Слънце. Това е изображение в инфрачервена светлина. Червеният цвят са обширни зони от хладен водород. Сложността на мъглявината е засилена от множество мощни изхвърляния на вещество от звездна система близо до центъра.
Подкова
Учените се чудят какво се е случило с Хебес казма на Марс, та тя (според астрономите) прилича на подкова. И ако е било срутване, то къде е отишъл огромният материал от него, тъй като вдлъбнатината не е свързана с други повърхностни образувания. Хебес казма е вдлъбнатина на север от огромния каньон Долината Маринър (най-голям в цялата Слънчева система – 10 пъти по-дълъг, 20 пъти по-широк и 7 пъти по-дълбок от нашия Гранд каньон). Казма е дълбока, удължена депресия със стръмни склонове, която се наблюдава на няколко планети и спътници, но не и на Земята.
Изригвания
Италианецът Андреа Ванони от Мантуа е направил с малък личен телескоп интересни снимки на слънчевите изригвания и образуваните протуберанси. Те са относително студени и плътни плазмени образувания в горещата слънчева корона. Протуберансите може да се образуват за ден, но и да се задържат в короната в продължение на месеци. Някои се разкъсват и могат да породят коронарно изхвърляне на маса, което при нас пристига като магнитни бури.
Йероглиф
Тази малка, тъмна мъглявина прилича на китайски йероглиф и се намира на около 7000 светлинни години разстояние. Изпъква на фона на по-светлата и огромна мъглявина Орел, която е зад нея. Астрономите наричат подобни малки и тъмни мъглявини глобула на Бок. Тази е с диаметър, по-малък от светлинна година.
Мравка
Астрономите, като са гледали към планетарна мъглявина Mz3, я оприличили на мравка и така я нарекли. Тя не е с очакваната близка до кръг форма. Учените предполагат, че причина за това може да е твърде силният магнетизъм на звездата (която е като нашето Слънце) в центъра на мъглявината. Друга теория сочи, че до въпросната звезда в центъра има друга, по-малка, която може и да обикаля до по-голямата, но може и да е зад видимата от нас страна.
