Г енератори с аерозоли на сребърен йодид (AgI) пазят овошките от слани и немалко родни стопани вече се ориентират към този способ. Макар все още да е в експериментална фаза у нас, той е доказал предимствата си в други страни, където все повече залагат на него. Ниските пролетни температури са често срещано явление в България, особено през последните години, когато наблюдаваме сравнително мека и топла зима, последвана от студена пролет. Тези амплитуди могат да нанесат значителни повреди по овощните култури - загуба на плодове, а понякога дори и загиване на целите дръвчета.
Критични
За критични се приемат температури от -1,1 до -5,9 градуса в зависимост от вида на културата. Споменатият тип генератори са една от най-новите технологии срещу слани. Те вече се използват и от родни овощари. Стопаните прибягват до тях в търсене на спасение за масивите си особено след тежката минала година, в която български овощни плодове почти не достигнаха до пазара. Въпреки че традиционно се използва за засяване на облаци (изкуствен дъжд или борба с градушки), приложението му в овощни градини и земеделски насаждения цели стимулиране на ранно, контролирано образуване на лед за управление на растежа на сланата. Частиците AgI са ефективни при температури от плюс 2 до минус 5 градуса, което е значително по-високо от прага на естествено образуване на лед. При условия на заскрежаване AgI инициира „десублимация“ (преминаване от газ директно в твърдо състояние) при минимално преохлаждане. Това създава хоризонтални, подобни на цветя ледени кристали, които могат да предотвратят типичния вертикален растеж на сланата, който уврежда растителната тъкан.
Зони
„Структурираното приложение на AgI може да създаде локализирани „зони без слана“, като предизвика образуване на лед върху обработените повърхности вместо върху органите на растенията“, разяснява експертът Стефан Бабов. Защитата от слана с AgI обикновено използва две технологични системи: Наземни генератори с AgI създават и разпръскват фин аерозол и наземни станции, които изгарят факли, монтирани на високи стълбове. Те създават аерозолни частици, които се разпръскват в короните на дърветата, за да повишат концентрацията на ледообразуващи ядра. „Правилното разпръскване често изисква значително време (до 4 часа в зависимост от атмосферните условия), за да се достигне ефективна височина и концентрация“, разяснява още специалистът.
слани генератори
Станции
За да сработи методът, освен самите генератори в масивите се разполагат и метеорологични станции, които предават актуална информация. Тя се анализира и при наличие на риск устройствата могат да бъдат задействани от разстояние чрез апликация на мобилен телефон. Отделянето на сребърния йодит успява превантивно да намали риска от замръзване. „В момента провеждаме редица експерименти и резултатите са обнадеждаващи. Търсят ни хора от цялата страна. Рискът от измръзване се оценява чрез специализирана прогноза от експерти в екипа и данните се актуализират на всеки 6 часа. Така разполагаме с нужното време за реакция, за да поставим генераторите там, където опасността е най-голяма“, коментира още Стефан Бабов пред „Телеграф“.
Людмил Христов
