Н а пухена възглавница ми замяза Мария Илиева предвид онова, което е облякла. Помня в мамините ракли винаги имаше една калъфка, която изглеждаше така и накрая отиваше на дарак за чепкане. Много стара история, да не ви занимавам... Но, благодаря на известната певица, че ме върна към този спомен. Роклята, облечена от Мария, ми пее рефрен от Емил-Димитрова песен - „Сбогом, Мария...“ Странно нещо са дрехите, както и в този случай - могат да те направят да изглеждаш особено. Цветовете следват логиката на джунглата - от изтощено зелено до пребито лилаво. Никакво слънце не се процежда през шарките, обсебили плата така, че чак накрая забелязах колко фотошоп е използван. Гаджето ми със замислен поглед, докато довършваше червения ни хайвер, предположи - а бе, дарлинг, тази не е ли онази... Да, мило, тази е Онази. Сбогом, Мария, ти си смени роклята на тръгване. Благодаря.
Фики с мъмрене за фешън своеволие
Черно и бяло във Фики се преплитат не, ами направо са го оплели. Чаровният ми приятел се е насадил на оригинално кресло, което щеше да бъде още по-оригинално, ако десенът му не съвпадаше с този на ризата. Лабиринтообразната шарка ми предизвиква цветова епилепсия и вместо да го съзерцавам, му се чудя и мая. Трогателно ще бъде, ако това е търсен ефект и вероятно са използвали част от тапицерията за ушиването на риза. Или несръчен фотошопист си е играл и е прекопирал шарките върху креслото или обратно. Начинът, по който Фики е седнал, също кърти мивки, не но погледи... Това бабаитско изпружване не уйдисва на млад звезден идол, затова той получава едно дърпане на уши пред целия клас. Моето гадже вика да му дръпна друго нещо, но защо да му дърпам носа, не знам.
Михаела по-близо до Марадона, отколкото Мадона
Гледам и не вярвам на календара си. Тук Михаела Маринова имитира Мадона или са дошли модни времена, които съм проспал? Бюстието да е извадено над бяла ученическа риза, не смятам, че е сънувал и най-обърканият дизайнер на света... Кожената баретка търси съчувствие, възседнала тази инак красива главица. Коженият панталон е апотеоз на всичко, което една звезда от такава величина не бива да носи. Минаха ли Капките? Да не би Маринова да е трябвало да имитира колежка от зората на попфолка? Някоя, която пее „Зора е“ или „Зор ми е“...
Модно произшествие преди второто пришествие
О, пасторе, Цитиридис, как сте? Вие ли на Бог говорите или Той на Вас? Това изниква в главата ми, когато гледам този кадър, в който телевизионният водещ ми изглежда досущ като църковен служител. Цялото му изражение сякаш казва: „Покайте се, покайте се, идва второ пришествие“. Може и така да е, скъпи братко Николаос, но преди второто пришествие аз съзирам модно произшествие. Как и кому хрумна да те облекат целия в черно - можеше една синя вратовръзка за разнообразие да ти намерят. Черното може да е стилно само под формата на малка черна рокля, а заради някои телесни съображения аз смятам, че Николаос дори не бива да опитва това. Макар че може и да му се е искало.
Удивителна Бланшет, браво
Кейт Бланшет е удивителна в ролята си на диригент във филма Лидия Тор. В този кадър обаче възхищение предизвиква уникалното съчетание на цветове и кройка, за което някой дизайнер се е справил отлично. Сред красивото разпределение на цветовете дълбокото деколте не дразни. То регулира потока на райетата, за да не изглеждат те като пътна маркировка, но като маркировка за умереност и стил. Тънко коланче разпределя облеченото, черното и оранжевото, може би с намеса на коралово в постигане на цвета, тържествуват върху силуета на Бланшет. Заслужено браво.
Лорд Евгени Минчев
