В Седмата неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 31 юли, в храмовете се припомня библейската притча за двамата слепи.
След като възкресява дъщерята на Иаир, Спасителят си отива от тези места, а след него тръгват двама слепци. Ето какво пише за това евангелист Марко:
„Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, сине Давилов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до него. И Иисус им рече; вярвате ли, че мога стори това? Те му казват: да. Господи! Тогава той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за него по цялата оная земя.
(Марк., 9:27-31)
Тълкувание
Тълкуватели на Библията отбелязват, че ние не знаем как и колко са чакали слепите идването на Спасителя. Но разбирайки, че Той бил в близост до тях, намирал се на едно и също място с тях, единственото, което им оставало, било да викат към него и да го следват. С това апостолското четиво припомня, че Бог е „Бог на търпението и утехата“, а утехата е скрита в писанията.
Слепците са имали тази утеха, защото знаели от писанията, че ще дойде месия от Давидовото коляно, който ще бъде Спасител. Те изповядват Иисуса за именно този син Давидов, т.е. за Помазаника Избавител. И слепците го срещат, за да му поднесат своя дар и да изпросят милост за себе си. Но кой е техният дар? Това, че го разпознават и той става видим за тях именно като Спасител, а не като обикновен човек.
Бездуховност
Но духовници отбелязват, че има и други видове слепота – духовната. Първо, това е слепотата на хората от днешното време, които в премъдрото устройство на света не виждат Божията ръка, а смятат, че е плод на случайността дори собственото им съществуване и затова превръщат живота си в игра и забавление. Тази слепота е гибелна за тях самите и за обществото, защото тези хора се смятат за зрящи и умни, а останалите, които не са част от тях, смятат за невежи. За това свидетелстват всекидневните новини за убийства, самоубийства, катастрофи на дрогирани и пияни шофьори, насилие и грабежи. Тези хора са се отвърнали от Бога, от вярата, от Божията църква, че те са слепи, бродят в мрак, без да знаят към какво се стремят и на кой бяс и дявол се кланят.
Неслучайно, след като Христос изцелява слепите, той прави следващо си чудо: „Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори” (Мат.9:32).
