Б ългарите традиционно откриват новия сезон с лов на пъдпъдъци, гургулици и гривяци. Най-масов и най-популярен е ловът на пъдпъдъци, който освен това е и приятен и увлекателен спорт, изпълнен с много трепети и напрежение.
Един добре обучен птичар апортьор може да бъде ценен помощник. Трябва добре да се знае, че в зависимост от редица фактори тези птици се концентрират в определени площи, които се сменят последователно през ловния сезон. Могат да се открият в неокосената люцерна, неожънатите ниви, в посевите с просо, в необраната царевица и слънчогледовите насаждения, където доотглеждат потомството си.
Песен
Рано сутрин и привечер, а понякога и към обяд, мъжките издават присъствието си с характерна песен, която се състои от две фази. Отначало тя започва с тихи звуци, след това идва така нареченото пъдпъдъчене, което се чува на разстояние двеста-триста метра. На повика се обаждат други певци и този концерт понякога продължава с часове.
При слънчево време сутрин пъдпъдъците прекратяват песента по-рано, а привечер започват по-късно. По обяд се обаждат само единични екземпляри. Този момент може да се използва за лов. Приближаващата се пееща птица може да изхвръкне всеки момент. Обикновено рано сутрин тя се вдига по-лесно и търсенето й не представлява трудност, дори и без куче.
Често изхвръква от краката на ловеца и при добра стрелба може да бъде лесно поразена. Необходимо е да се запази самообладание и да не се бърза със стрелбата. Отблизо снопът сачми е концентриран и вероятността за попадане в целта е по-малка. Централните удари пък разкъсват птицата и похабяват месото. Най-резултатна е стрелбата от разстояние 10-15 метра.
Ако няма апортьор, трябва веднага да се отбележи мястото на падналата птица и да се вземе, докато още е зашеметена от удара. Ако в първия момент не бъде открита, на мястото се поставя знак и се търси наоколо в кръг или зигзагообразно. При леко нараняване тя може да се укрие и да се изгуби от погледа. Опитът показва, че когато се ловува без куче и не се спазва посоченото правило, около 30-40 процента от простреляните екземпляри остават неоползотворени.
Тънкости
Много често от едно място могат да излетят едновременно по няколко птици. Това се случва особено с пилетата от късните люпила или при подготовка за прелета. Когато растителността е буйна, не бива да се стреля на повече от един пъдпъдък, защото процентът на пропуските се увеличава или някои екземпляри се загубват поради невъзможност да се запомнят добре местата на падането им.
Ако някои птици не бъдат засегнати от първия или втория изстрел, необходимо е да се проследят с поглед и да се потърсят около мястото, където са кацнали, за да бъдат вдигнати отново. В тези случаи обикновено те прибягват и по-трудно се вдигат. Но ако се ловува с птичар или ловецът е по-настойчив, вероятността да бъдат открити е много по-голяма. Обикновено около пеещия мъжкар се събират женски, затова мястото трябва да се претърси най-щателно. Най-често пъдпъдъците се събират в окрайнините на нивите и трябва да се търсят до 15-20 метра навътре, ако това вреди на посевите.
Йото Пацов
