От 1840 до 4 хил. евро излиза на стопаните биологичното изпитване на препрати и торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, става ясно от ценоразпис за платените услуги, които извършва Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В този ценоразпис влиза и изпитване на фунгициди за ефикасност по тайни и зеленчукови култури, както и полски, оранжерийни, декоративни, горски, етеричномаслени култури. Цените са определени от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, а линкът към него е публично достъпен на страницата на БАБХ.
Това става ясно отговорите на въпроси на „Телеграф“ дали агенцията разполага с нужната лабораторна техника и какви са цените, които трябва да платят съответните производители или потребители за проверка. Поводът е влизането в сила на наредба за достатъчно техника за проверките, които ще трябва да извършва от юни тази година по отношение на чистотата и качествата на меда, конфитюра и др.
От 105 до 300 евро пък струва изследването при определяне на остатъци от пестициди и съдържание на други химически замърсители в суровини и храни от растителен произход, части от растения, пчели и пчелни продукти, които извършва Централната лаборатория за химически изпитвания и контрол (ЦЛХИК). В дългия ценоразпис, определен от депутатите, влизат и разбивки, като по-интересни са само за наличие на афлатоксини, който излиза 180 евро, а мултикомпонентният метод за микотоксини/растителни токсини струва 311,68 евро. Ако клиентът желае препис, трябва да извади още 3,68 евро за бройка.
Акредитация
Десет лаборатории в структурата на БАБХ имат акредитация и съответно акредитирани методи да извършват лабораторни изпитвания на пчелен мед по горепосочените анализи, съобщиха за „Телеграф“ от агенцията. Девет от лабораториите функционират към структурите на областните дирекции в Благоевград, Варна, Враца, Габрово, Пловдив, Сливен, София, Хасково и Шумен. Национална референтна лаборатория (НРЛ) за безопасност и качество на пчелен мед и пчелни продукти е в Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология в София. Тези лаборатории са акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ съгласно БДС EN ISO/IEC 17025 “Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране” и в техните обхвати на акредитация са включени съответните методи за изпитване на пчелен мед.
Лабораториите на БАБХ провеждат изпитвания по официален контрол, когато възложител е компетентният контролен орган, а по самоконтрол, когато възложителят е бизнес-оператор, земеделски производител, предприятие или търговски обект, както и частни лица. Изследванията за фалшификации на пчелен мед се възлагат на външни лаборатории, до въвеждане в експлоатация на закупеното вече оборудване за изследване на мед за фалшификации и до акредитиране на метода според БАБХ, но не уточняват какво е оборудването.
Водата до една пета
Основните параметри, които се следят при определяне на качеството на пчелния мед, са органолептични свойства – цвят, консистенция, аромат, физикохимични показатели като ензимна активност при най-често консумираните видове мед. Този показател трябва да е минимум 8. Чрез това изследване се измерва активността на ензимите в меда, основно амилазата. При по-ниска стойност от 8 това може да е сигнал за прегряване, продължително съхранение или фалшификация. Експертите обясняват, че ХМФ (хидроксиметилфурфурол) трябва да е максимум 40 мг/кг, за непреработен мед и 20 мг/кг. ХМФ се образува при термична обработка или при стареене. Високите стойности над 40 мг/кг показват, че медът е загряван на висока температура, стар или съхраняван при неподходящи условия. Интересна подробност е, че за пчелен мед от географски региони с тропически климат, но и смес от този регион, ХМФ може да е до 80 мг/кг. Също така водното съдържание трябва да е максимум 20%, а общо съдържание на глюкоза и фруктоза не по-малко от 60% при нектарен мед и не по-малко от 45% за манов. Захарозата пък трябва да е максимум 5% до 15% в зависимост от вида. Показателите важат за мед за директна директна консумация от човека. При индустриалния пчелен мед се допускат отклонения от тези стойности.
Светлана Трифоновска
