Н а 87, доктор Хари Папазян е пример за отдаденост на професията. И продължава да следва призванието си.
Той има специализации в ИСУЛ, „Пирогов“, Александровска болница и Париж, Франция. Обучавал се е при великия хирург професор Андре Жармен в прочутата болница „Кретей“. За операциите си д-р Папазян разказва: „Хиляди хора съм спасил с ей тия две ръце!“
Футбол
На един футболен мач със саблен удар повалили съотборника му и той си „глътнал“ езика. „Ако не бях там аз да му извадя езика, той щеше да се задуши и да умре като куче“, спомня си ветеранът.
На друг мач, в който играел като нападател, вратарят счупил крака на играч от собствения си отбор. Нямало шини и той намерил две дъски, с които го оправил.
„На една абитуриентка черният й дроб беше пръснат и имаше голям кръвоизлив в корема. Баща й беше старшина при военните. Докара ни една дузина войници и те дариха кръв за дъщеря му. Заших черния дроб и спасих момичето – споделя доктор Папазян. - Един ден ми докараха да спасявам мъж, наръган с нож в сърцето. Имаше хемоперикард със сърдечна тампонада и се наложи да му направя сложна сърдечна операция. Заших му сърцето с два конеца и му наложих цели осем шева на перикарда. Човекът оцеля, работеше дълги години тежка работа в комплекса „Марица-изток“ и още е жив“.
Тения
Оперирал много болни с ехинококоза (кучешка тения). Даже подобрил методиките при тези операции, като въвел свои оригинални рационализации. „Правих им промивки с концентриран солен разтвор на кухините и така успявах да избегна поставянето на дренажи. Как приготвях наситения солен разтвор? Вземах банка с физиологичен разтвор, в него добавях няколко супени лъжици готварска сол. Стерилизирахме наново банката на водна баня и с този разтвор правихме лаваж на кистозната кухина. След това изсмуквах течността с аспирационната помпа. Така всички кисти на кучешката тения загиваха и те повече не можеха да се разпространяват из организма на болния. Пациентите ми оздравяваха по-бързо и нямаха следоперативни усложнения“, разкрива специалистът.
Стомах
„И при операциите за рак на дебелото черво измислих начин да не се прави тъй наречения анус претер – колегите ми хирурзи като правило почти винаги извеждат червото отпред на коремната стена и там слагат торбичка, в която да се събират изпражненията. Това е ужасно мъчение за пациента и за близките му, освен това почти винаги стават усложнения и се налагат нови операции. При операциите по моя начин хората са добре след хирургичното лечение и не стигат до ново отваряне на корема“, разкрива доктор Хари Папазян.
В болницата оперирал дете, глътнало голям пирон. То имало запушване на тънкото черво. Оперирал го, извадил му пирона и то се оправило.
„Докараха ми пациент, ударен с брадва по лицето, езикът му се виждаше извън бузата, долната му челюст беше раздробена на парчета. Направих му зъбно-челюстна хирургия. Пратих санитарката да ми донесе борчета от зъболекарите и с тях пробих дупки в челюстта. Взех една тел и с нея фиксирах раздробените кости. След три дни пострадалият взе да се храни и да говори“, разказва други случаи от кариерата си докторът.
„Скоро видях една акушерка – продължава разказът на големия доктор Папазян. - Колегите гинеколози й бяха правили операция за отстраняване на голяма миома. Повечето гинеколози са перфектни специалисти, работят отлично, ама тук се случило, без да искат, да допуснат грешка - като рязали миомата с острия скалпел, ударили и дебелото черво. Така напълнили корема на жената с лайна, ще ме прощавате за точната българска дума, която използвах! Благодарение на мен тази жена оцеля.“
С видеокамера заснели филм за психичноболна, която реши да си прави „харакири“. Историята се конкурира с филмите на ужасите: „Разряза си с нож корема, изкара си червата навън и взе да ги кълца с острия нож на малки парченца. При психичноболните има тъй наречената аналгезия долороза - поради психозата си те не изпитват болка дори при „дране на живо“. Тъй като не беше добре с очите и не виждаше добре, лудата беше отишла до огледалото. Навсякъде, където е минавала из стаята, намерих парчета от нейните черва. Оперирах я и тя се оправи!“
Катастрофа
При катастрофа на жп прелеза от Симеоновград за Гълъбово влакът гази автобус. Така 17 души, пътували в него, се озовават при доктор Папазян в критично състояние. Приели ги в хирургията на болницата в Харманли. Цяла нощ ги оперирали. Наложило се да отворят едновременно три кухини в човешкото тяло – череп, гръден кош и корем.
Докарали му Тодор Партизанина с куршум в задника
„Следващият случай, който ще ви разкажа, се прочу навремето и го знае цяла България – споделя роденият през 1936 г. д-р Хари Папазян. - Става дума за крадец, който ограбваше хората, криеше се по пещерите и в Харманли го знаем като Тодор Партизанина. За зулумите, които правеше на хората, той беше преследван от майор от централното управление на МВР. Престъпникът отказал да спре при виковете на офицера от полицията. Майорът изстрелял два предупредителни изстрела във въздуха и след като Тодор Партизанина продължил да бяга, той му пуснал куршум в задника. Докараха ни го в хирургията на Харманли, за да му извадим куршума. Куршумът беше от типа „дум-дум“. Тези боеприпаси са с изместен център на тежестта и като влезе такъв „дум-дум“ куршум от едно място, той може да мигрира навсякъде из тялото. Цяла нощ двама хирурзи търсиха куршума в тялото на престъпника, но не го намериха. На сутринта и аз си играх два часа да го търся. Успях да го намеря и да го извадя. При рикошета куршумът беше отишъл чак в коляното на Тодор Партизанина, беше му засегнал и седалищният нерв, поради което малко куцаше. Пазя този куршум и досега.
За Тодор Партизанина по-късно чух, че се е барикадирал в някаква къща, отказвал е да се предаде на органите на реда и е стрелял срещу полицията. За да го убият, полицаите са използвали гранатомет.
Още истории
Правил съм операции в гинекологията поради допуснати лекарски грешки от лекарите гинеколози. При опит да отстранят миома на матката те по съседство нараняват дебелото черво и правят перитонит на жените. Понякога гинеколозите са връзвали, без да искат, пикочопроводите, свързващи бъбрека и пикочния мехур, при това са ползвали дебел конец номер 8. По тяхна вина жените са получавали хидронефроза. Това е спешно състояние и ако не се реагира адекватно и веднага, жените могат да развият бъбречна недостатъчност и да умрат. Извършвал съм трепанация на череп, това е мозъчна операция.
Имам също ортопедични операции при контрактура на Дюпийтрен. Също съм работил детска ортопедия – оправих детенце със срязани сухожилия на ръката. На болен с тумор на бъбрека и с нефункциониращ орган направих нефректомия - това е урологична операция. Заедно с професор Зънзов и професор Анастасов отстранихме тромб, който е запушил бедрената артерия – това е съдова операция. При холелитиаза, усложнена с възпаление на жлъчния мехур, камъкът пробива жлъчния мехур, след това по съседство пробива и тънкото черво. Попадайки там, камъкът запушва червото и става чревна непроходимост, наречена „илеус механикус“.
Летях със самолет и на един от пътниците му стана лошо, той получи сърдечен пристъп. Това стана, като бяхме на 10 хиляди метра над земята и аз го спасих в самолета.
Една психичноболна жена, на която беше умрял мъжът й, изпадна в ступор. Тя не можеше да говори, лежеше и не ставаше от леглото. Приложих й хипноза на мястото, където е починал мъжът й. Тя преодоля стреса и съвсем скоро дойде на себе си, а близките й възкликнаха: „Д-р Папазян, ти направи чудо!“.
Д-р Румен Какарашев
