И менитият лекар дерматолог д-р Емил Илиев, съчетаващ класическата с традиционната източна медицина и създател на най-обичания джаз фестивал в Банско, си тръгна от този свят след зараза с коронавирус през 2020 г. Почти две години по-късно неговата съпруга д-р Татяна Вълова-Илиева решава да разкаже невероятната му житейска и професионална история в книга под редакцията на журналистката Виолета Цветкова.
Томчето (издателство „Унискорп“) представя по увлекателен начин многобройните събития и срещи с хора, белязали съдбата на всеотдайния лекар и ценител на изкуството, създал джаз фестивала в Банско в години, когато градчето още няма славата на европейски курорт. Книгата е документално четиво, базирано на разказите на д-р Татяна Вълова-Илиева за общия им път и на споделяните от него лични истории преди срещата им през 1997 г.
„Докторът имаше удивителното качество да прозира далеч в бъдещето. Беше визионер, мислеше мащабно и в перспектива. Успяваше да предвижда развитието на икономиката, политиката, духовността. Ненапразно през 2009 г. бе удостоен с отличието „Човек на ХХ1 век“ - всичко, което предприемаше, беше с мисъл за добро бъдеше за повече хора“, споделя д-р Илиева.
„Знам, че мнозина заслужават животът им да бъде описан в книга, но решението ми не е самоцел - допълва тя.- Защото неизброими са достойните хора, но не всеки има съдбата на д-р Илиев; не всеки е срещнал личностите, с които той се бе срещнал, за да може стъпка по стъпка да се изгради и утвърди като професионалист с международен авторитет, направил толкова много за нашата държава. Беше истински патриот, човек с изключително развито чувство за отговорност, дисциплина и достойнство, който никога не щадеше себе си. Дори в най-непоносимата си умора ставаше и тръгваше, ако беше поел ангажимент. Казваше: „Трябва да отидем, за да уважим човека“… Той вярваше в потенциала на българския народ, държеше на българския език, дразнеше се на безобразното словоблудство от страна на публични личности. Беше сладкодумен разказвач, хората обичаха да го слушат и му казваха: „Докторе, голям омайник си“… Такъв беше моят Доктор Джаз - омайник, който всичко правеше със сърце“.
