Н е е възможно светлината да се заключи. Тя прониква дори и през тесен процеп и прогонва мрака. Колко повече това важи за Христовото учение, което е неугасима духовна светлина. Тя огрява душите на хората. След като се укрепили с Дух Свети на празника Петдесетница, апостолите тръгнали на проповед, за да познаят всички хора по света истинския Бог. Те имали и свои последователи. Но хората били различни. Имало чисти души, които веднага изоставяли поклонението на идолите и приемали новата вяра. Но имало и хора със закоравели в злото сърца, които не искали да се разделят с греховния си живот, който е по-лесен. В повечето случаи това били властни управители, господари на роби и най-вече римските императори. Те не искали да приемат Христовото учение, според което всички хора са братя помежду си като чеда на един небесен баща. Трябвало да се изравнят с робите, към които се отнасяли много жестоко.
И започнало гонение на първите християни и най-вече на Христовите апостоли. Това продължило повече от три века, но със силата на оръжието никой не могъл да победи светлината. Те убивали тялото, но до душата не можели да се докоснат. Първият мъченик за Христа бил красивият младеж архидякон Стефан. Иудеите го убили с камъни, а той се молел за нещастните души на своите убийци Бог да не им зачита този грях. Всички се удивили, като видели как лицето му сияело като лице на ангел. Много кръв се проляла. Хората били жестоки, защото служели на идолите демони, които са зли. Например християни били хвърляни на цирковата арена, като пускали диви зверове да ги разкъсват. Публиката се радвала, защото не познавала Христовата любов към ближния. Всички апостоли пострадали мъченически и умрели за Христа. Те се отправили в различни страни на проповед.
И света Богородица взела участие. На нея се паднало да проповядва на Атонския полуостров в Гърция. Когато спрял корабът на пристанището и стъпила на земята, в миг грамадният идол на Аполон сам рухнал и се превърнал в жалки парчета. Апостол Петър проповядвал в Рим и там бил разпънат на кръст. Пожелал кръстна смърт с главата надолу, за да изкупи греха си, че три пъти се отрекъл от Христос поради страх от иудеите. Пак в Рим бил обезглавен апостол Павел. Той бил много учен, но не познавал Христа. Като започнало гонението на християните, изминавал много път да залавя християни и да ги отвежда за наказание. Но веднъж по пътя мрак се спуснал пред очите му. Той ослепял и чул Христовия глас: “Павле, Павле, защо ме гониш?” Когато се разкаял и кръстил, станал проповедник на Христовото учение. Той проповядвал и по нашите земи, в днешна Югозападна България. По предание се знае, че и апостол Андрей проповядвал по Черноморието и основал в днешна Северна Добруджа силна християнска църква. Затова в нашата земя имало много мъченици, повечето от които са останали в забрава, но те са живи на небесата и се молят на Бога за нас.
Такъв станал мъченик Дазий. Той бил обикновен войник тракиец. Служел в Римския легион в град Доростол, сегашна Силистра. Когато провеждали тържества в чест на езическия бог Кронус, на него се паднало да превъплъщава бога демон. Но Дазий бил таен християнин и отказал. Разкрила се вярата му и той бил обезглавен на брега на Дунав. Християните тайно погребали тялото му. То останало нетленно, защото било тяло на свят мъченик. Сега се намира в Италия в град Анкона. Тези езически тържества са сегашните кукерски игри. Тогава свети Дазий умрял мъченически, но не се поклонил на демона, а сега поради незнание кръстени християни участват в кукерските игри, и то в навечерието на Великия пост.
Имало и много жени мъченици. Една от тях е света Гликерия Тракийска. Тя била дъщеря на управителя на град Рим. Изповядвала смело вярата си и жестоко била мъчена и обезглавена. Тялото й останало нетленно и източвало благоуханно масло - миро, в един меден съд. Епископът на град Траянопол, където била мъчена, сменил съда със сребърен, много красиво изработен. Но мирото спряло. Разбрало се, че в този сребърен съд били правени магии и светицата не го желаела. Благодарение на смелата апостолска проповед рухнала старата езическа религия с поклонението на идолите демони и възтържествувала чистата християнска вяра в Единия Истински Бог. Из Православно вероучение, издателство Светогорски манастир „Св. Георги Победоносец“
