З а загуба на обоняние (т.нар. аносмия) се заговори усилено през последните две години във връзка с инфекцията със SARS-CoV-2 и продължителния ковид. Състоянието обаче е отдавна познато в медицината, далеч преди започването на пандемията, и засяга не малък брой хора. 27 февруари е обявен за Ден за информираност за липсата на обоняние.
За загуба на обоняние (т.нар. аносмия) се заговори усилено през последните две години във връзка с инфекцията със SARS-CoV-2 и продължителния ковид. Състоянието обаче е отдавна познато в медицината, далеч преди започването на пандемията, и засяга не малък брой хора. 27 февруари е обявен за Ден за информираност за липсата на обоняние.
Началото е поставено през 2012 г. по инициатива на американеца Даниел Шайн, който има такъв проблем и добре знае какво е да живееш без „петото чувство“. Представете си свят без ухание на цветя и без аромата на любимите курабийки от вашето детство. Но аносмията е нещо много повече от това.
Загубата на обоняние може да е временно или постоянно състояние, да е частична (хипосмия) или пълна (аносмия).
От опит знаем, че губим усещане за мирис, когато носът ни е запушен. Най-честата причина за проблем с обонянието е вирусна инфекция на горните дихателни пътища (настинка, грип), алергия (сенна хрема), синузит. Но с това списъкът на възможните причини далеч не се изчерпва. Аносмията може да е резултат от тежка травма на главата, наличие на полипи в носа или деформирана носна преграда, може да е свързана с различни заболявания (включително невродегенеративни заболявания, диабет, високо кръвно налягане, затлъстявяне и др.). Загубата на обоняние е сред симптомите и на COVID-19.
Смята се, че невъзможността или намалената способност за обоняние се среща при 3-20% от населението. Национални представителни данни за САЩ от 2016 г. разкриват, че аносмията засяга 3,2% от жителите на страната на възраст над 40 години (3,4 милиона души) и този брой се увеличава с възрастта (14–22% от хората на 60 и повече години).
При някои хора липсата на обоняние е по рождение – това е т.нар. вродена аносмия, която засяга един на 10 000 души.
Самата аносмия обикновено не е опасна
но тя може да наруши чувството за здраве и благополучие, да влоши качеството на живота. Това не е учудващо, защото възможността да усещаме аромата на света около нас е свързана с усещането за удоволствие, емоциите и паметта. Аносмията се отразява на способността да разпознаваме предупредителни миризми (на дим, изтичане на газ или развалена храна). Ето защо хората с аносмия трябва да са с повишено внимание и да предприемат допълнителни мерки за своята безопасност. Хората със смущения в обонянието съобщават за трудности с готвенето, намален апетит и прием на храна, предизвикателства при поддържането на лична хигиена (взимане на душ по няколко пъти на ден, прекомерна употреба на парфюм или афтършейв) и социалните взаимоотношения (с партньора, приятелите и семейството), страх от опасни събития или чувство на недостатъчна защитеност. Проучвания показват, че някои от засегнатите хора може да развиват депресия в отговор на чувството на социална изолация и изпитваната несигурност. Жените и младите хора са по-уязвими в сравнение с мъжете и възрастните.
Причините за загубата на обонятелна функция може да са различни, което затруднява разбирането и лечението й.
Аносмията се среща най-често след прекарана вирусна инфекция
при алергия и синузит. В повечето от тези случаи симптомите са временни и преминават от само себе си за кратък период от време. При обонятелно смущение, настъпило след вирусна инфекция, се наблюдава спонтанно възстановяване в до 66% от пациентите. Различни терапевтични подходи (например т.нар. обучение за обоняние) подпомагат този процес. Когато аносмията е възникнала в резултат от травма, този процент е доста по-нисък.
Към момента не разполагаме с доказана успешна терапия за свързана с възрастта загуба на обоняние. Работи се усилено върху изясняването на генетичните основи на аносмията – те са много по-слабо изучени в сравнение с тези при загуба на зрение или слух. Напредъкът в тази област ще подпомогне диагностиката и терапията на вродената аносмия. Интересът на специалистите е насочен и към възможното приложение на стволови клетки за възстановяването на обонятелната функция.
Монитор
