Р адислав Наков - един от най-добрите млади и перспективни гастроентеролози у нас, който е онкоболен, заради болестта си е отрязан от комисия при кандидатстването си за асистент към катедрата по гастроентерология на МУ-София, ожали се самият той.
„Казвам се Радислав Венциславов Наков на 30 години. Без доктор. В момента съм от другата страна. Пациент. Онкоболен. Доскоро това беше просто диагноза, друга чужда съдба. Сега е моята. Трудно е да напиша следващите редове, защото ще съберат моята омраза, моя гняв, моята надежда, моята любов. И не става дума за моята диагноза NK/Т - клетъчен лимфом, не става дума за моята съдба. Лекувам се, оптимист съм, въпреки че контактът с хора може да ме убие. За щастие към момента лечението върви добре. Минах два курса химиотерапия и един лъчелечение. Започнах третия курс химиотерапия, остава още един курс и една трансплантация на стволови клетки. Благодаря на всички лекари и сестри от Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, които полагат неимоверни грижи, за да мога да живея. Чувствам се здрав, вярвам, че ще се излекувам. Искам да продължа да живея, да имам семейство, да се развивам като лекар. Болестта дава друга перспектива за това какво е да имаш тежка болест. Мислех си, че разбирам болката на моите пациенти, но болката не идва от самото заболяване. Голямата болка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял докрай битката за живота си независимо от крайния резултат. Боли, защото още преди болестта да те е убила, някои хора са те погребали”, пише в изповедта си Радислав Наков.
Цялата му история четете в
утрешния брой.
