- Проф. Габровски, вече е сезонът на тротинетките. Какви най-често са травмите, с които се озовават при вас?
- По принцип травмите с двуколесни се увеличиха, което беше съвсем естествено. Това е свързано с тяхното по-голямо популяризиране и потребление. Допреди десет години колелото не беше толкова популярно като средство за придвиждане, колкото е сега. Само по себе си това е чудесно, но, разбира се, това носи негативи – травми. Все пак това, което ни направи впечатление, е, че хората, каращи колело, подхождат доста по-разумно и предпазливо, което води до по-малък брой травми. Такива естествено, че има, но спрямо броя каращи колело е сравнително нисък. Неприятна изненада бяха за нас тротинетките, при които установихме, че броят на инцидентите не е никак малък и травмите, които установяваме при тях, обикновено са доста тежки. Българското дружество по неврохирургия направи някои проучвания през миналата година, както и статистически анализ на този вид травми. Основното, което ни притеснява, е, че при падане от тротинетка често се наблюдават черепно-мозъчни травми. За съжаление вече имаме и хора, които изгубиха живота си.
- Какви са най-честите причини за възникване на травми с двуколесни?
- Направихме анализ на причините. Една от тях е бързото ускорение, което понякога се подценява. Освен това имат малки колела, които правят тротинетките нестабилни, особено при преминаване през неравности и рискът да се изгуби равновесие е огромен. И третото, което съвсем не е без значение - това е склонността към по-безотговорно ползване, особено на тротинетките, които се наемат. Често виждаме, че се карат от по-млади хора, понякога повлияни от различни вещества, понякога се качват повече от един и това създава за съжаление условия за тежки травми. Като цяло при тези двуколесни ускорението е много голямо, нестабилни са и някои от тях развиват по-висока скорост от тази, която може да се постигне с велосипед. За мен основната причина обаче е безотговорното ползване.
- Имаме ли адекватно законодателство, с което да противодействаме на този травматизъм?
- Много неща се случиха през последните години, особено през последната една година. За щастие няколко политически сили се активизираха по тази тема и внесоха свои законопроекти и предложения за промяна на законодателството, които са в посока на по-големи рестрикции при ползване на тротинетките. Радвам се, че един от инициаторите и участниците, активни в тази дискусия, е и фондация “Съвет за мозъчно здраве”, чийто председател съм. В резултат на тези усилия бяха въведени значителни рестрикции - задължително използване на предпазни средства, ограничения във възрастта на децата, които могат да ги карат, ограничения в максималната скорост и други. Возилата също така трябва да се регистрират. Тези стъпки са изцяло в правилна посока. За мен остава притеснението дали тази подобрена законодателна рамка ще бъде реализирана в реалния живот, защото знаете, че законите освен да съществуват някой трябва да може да ги налага и да контролира дали те се спазват. Любопитно ми е дали ще се спазва този закон и дали ще има адекватни контролиращи органи, които да налагат тези мерки, за да можем всички ние да бъдем по-спокойни, да има по-малко травматизъм. Да не забравяме, че когато се ползват безотговорно, тротинетките с голямата скорост и бързото им набиране са опасни и за пешеходците, т.е. и за околните.
- Трябва ли да изчезнат обществените тротинетки, които се наемат без каквито и да било правила?
- В някои държави беше взето решение поради трудния контрол и проблеми, които тротинетките създават, наемането им да бъде забранено. Такива градове са Мадрид. Париж, Прага и други примери, и то сред водещи туристически дестинации. Щом на такива места не са успели да постигнат задоволителен контрол, може би трябва да се замислим сериозно.
- Подкрепяте ли идеята за забрана на тротинетките?
- Трябва да се види какъв ще е резултатът от мерките, и ако няма корекция в начина, по който се ползват, по-добре е да бъдат забранени, отколкото да имаме постоянно инциденти. В крайна сметка загиват млади хора, което не е приемливо. Човек може да пострада с лична тротинетка или личен велосипед, но това, което прави впечатление, е, че тези ползватели подхождат много по-отговорно – планират своя маршрут, използват предпазни средства, не се качват по няколко души и като цяло са много по-разумни, отколкото тези, които спонтанно наемат возилата и които често са по-безотговорни.
- По-рисковите са тези, които използват наети тротинетки, така ли?
- Там със сигурност е най-висок рискът.
- С какви травми идват най-често падналите от колело или тротинетки?
- Основният проблем са черепно-мозъчните травми. Страда като цяло опорно двигателният апарат – има счупвания, навяхвания, изкълчвания. В повечето случаи те са поправими, докато при мозъка щетите често са сериозни и свързани с неврологичен дефицит. Като цяло нервната система има много малък ресурс за регенерация за възстановяване, което прави много опасни черепно-мозъчните травми.
- Каската спасява ли главата от тежки травми?
- Огромно значение има каската. Тя спада към средствата за превенция, които драстично са променили статистиката по отношение на гръбначно и черепно-мозъчната травма в позитивна посока, особено за мотористите и за водачите на двуколесни, които се движат с по-висока скорост. Затова каската е абсолютно задължителна. Ежедневно тези средства спасяват животи. Те са голямо постижение на съвременната безопасност на движение. Веднъж настъпили уврежданията на нервната система, обикновено са много трудно възстановими и няма две мнения – по-добре е да се направи превенция и да се използва каска, която е чудесно средство за предпазване, отколкото после да се борим за живота на пострадалия.
- При всеки удар на главата ли трябва да търсим лекар?
- Не, не бих казал. Естествено, че основното е каква е енергията, която е вложена по време на травмата. Има нискоенергийни, средно и високоенергийни травми. Високоенергийна травма има при падане от по-голяма височина, пътнотранспортни произшествия с висока скорост и други. Всичко това са ситуации, в които задължително трябва да се потърси лекарска помощ. При по-леките травми се изисква преценка. Необходимо е близките да наблюдават пострадалия. Основните симптоми, при които задължително трябва да се търси лекарска помощ, са: загуба на съзнание, особено ако е за по-дълъг период от време; силно изразено главоболие, особено когато се съчетава с повръщане и при амнезия или дезориентация. Това са най-честите симптоми, които трябва да ни притесняват, както и количествени промени на съзнанието, т.е. пациентът започва да става по-трудно контактен, сънлив, объркан. Това са нещата, за които задължително трябва да се следи и когато се установят, да се потърси по най-бързия начин лекарска помощ. Тези симптоми се появяват в първите часове след травмата. В голямата част от случаите, ако има хематом, той се развива в първите 24 часа. При възрастните хора това може да се случи 20-30 дни след една травма, но тогава нещата се развиват по-бавно и плавно и все пак по-скоро са частен и специфичен случай.
- Какви са основните симптоми при сътресение на мозъка, които хората не трябва да пренебрегват?
- Приема се, че е налице сътресение тогава, когато пациентът е загубил съзнание или когато няма спомен за случилото се, както и ако има силно главоболие, съчетано с повръщане. Тази диагноза няма как да бъде доказана със снимка, скенер, магнитен резонанс или нещо подобно, така че тя се разпознава по симптомите и по това, което наблюдаваме. Това са основните неща, които дават основание на лекарите да поставят диагнозата мозъчно сътресение. То е най-леката форма на черепно-мозъчна травма. Важно е, когато има подобна травма, в следващите дни да се спазва режим – без телевизия, без телефон, без силна музика, трябва да се осигури пълен покой на нервната система, за да не се получат трайни проблеми като обща слабост, главоболие и др. Макар и да е лека черепно-мозъчната травма, тя може да доведе до някои трайни проблеми при пациентите, ако не се спазва предписаният режим.
- Какви са дългосрочните последици от тежката черепно-мозъчна травма?
- Тежката черепно-мозъчната травма е много сериозен проблем и тя може да доведе до много голямо разнообразие от проблеми. Възможно е и пълно възстановяване, но по-често остава някакъв дефицит. Може да е когнитивен дефицит – на фините познавателни функции, може да е двигателен дефицит, ако е засегната двигателната зона в мозъка. Най-тежкият случай е будната кома - пациентите остават на практика в едно състояние, което наподобява бодърстване, но всъщност с тях не може да се осъществи контакт. Те са в кома, но стоят с отворени очи. Това е едно дефинитивно, необратимо състояние, което изисква доживотни грижи от околните.
- Можем ли да си я докараме при падане от тротинетка?
- Възможно е, но е по-характерно за по-високоенергийните травми – тежки ПТП, падане от височини, удари с някакви предмети с висока сила и скорост. Понякога и по-ниско енергийните травми могат да предизвикат подобен проблем, особено ако има удар в ръб на бордюр или други твърди предмети, които могат да нарушат целостта на черепа и да доведат до кръвоизливи във или около мозъка.
- Какво представлява мозъчният оток?
- Мозъчният оток е изключително сложен проблем. Това, което е съществено да се знае, е, че тъй като черепът е една затворена костна кутия, всяка промяна в налягането вътре оказва влияние и върху мозъка. Налягането може да се промени от наличието на кръвоизлив, от наличието на оток, както и при други причини. Проблемът е, че веднъж вдигнато това налягане, то води до промени в кръвоснабдяването на мозъка, както и в директното му увреждане от самото притискане. Всички тези поводи да имаме повишено налягане са свързани със страдание и увреждане на мозъка. Това представлява в някаква степен и голяма част от лечението на черепно-мозъчната травма - борба налягането в черепната кутия да не става прекалено високо. Това е изключително сложен и труден процес.
- Какви биват гръбначно-мозъчните травми?
- Гръбначно-мозъчните травми са много сериозен проблем. В гръбначния канал се намира гръбначният мозък, който провежда всички импулси от мозъка към тялото. Когато има травми или счупване на гръбначния стълб, много често страдат гръбначно-мозъчните нерви или гръбначният мозък. Резултатът е много сериозно увреждане на неврологичните функции. Тук отново има значение каква енергия е причинила травмата. Най-често страда шийният сегмент на гръбначния стълб, който е и най-мобилен и за съжаление там уврежданията са много сериозни, с много сериозни последици за пациентите. Втори по чистота е лумбалният сегмент, т.е. кръста, който също е по-мобилен и може би поради това е по-уязвим. Над 80% от хората с гръбначно-мозъчна травма са мъже. Най-често причините са пътнотранспортни произшествия. Втора по честота причина е скокът във вода, най-често във водоизточници, където не познаваме дълбочината на водния терен, което създава предпоставки след скок да има удар на главата в дъното и счупване на врата. Много опасна ситуация, при която човек може да остане обездвижен на мига и да се удави, ако няма наоколо хора, които да окажат помощ.
Това е той:
- Проф. Николай Габровски е зам.-директор на "Пирогов" и началник на Клиниката по неврохирургия
- Завършва медицина в Медицинска академия – София, през 1996 г.
- Председател е на Българското дружество по неврохирургия за периода 2018-2025 г.
- От 2011 г. е национален консултант, а от 2018 - главен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерството на здравеопазването.
- През 2021 г. проф. Габровски е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН)
- Специализирал е във Франция, Германия, Белгия
- През 2025 г. е избран за ковчежник на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества
Владимир Христовски
