Л юляците започват да цъфтят от първите топли дни след студената зима, предвещавайки идването на богата на дарове пролет.
Когато чуем думата „люляк“, въображението ни мигновено извиква красиви образи: пъпкуващите листа на младите дървета, първите топли слънчеви лъчи, радостното чуруликане на ликуващи птици, жуженето на пчели и земни пчели, летящи от цвят на цвят, първите пърхащи пеперуди, свеж въздух и желанието да дишаме, да живеем, да творим и да обичаме... Това са мислите и желанията, които великолепният, ароматен люляк събужда в нас.
Митология
люляк
В древногръцката митология има красива легенда за произхода на люляците. Един ден, докато се разхождал из гората, Пан, богът на горите и полетата, с кози крака, брада и рога, видял красива млада нимфа, нежна вестителка на зората, на име Сиринга. Омагьосан от нейната грация, елегантност и красота, Пан искал да прегърне момичето, но щом го видяла, тя се уплашила и хукнала да бяга колкото я краката държат. Пан я преследвал и когато почти я настигнал, тя внезапно се преобразила в красиво растение с ароматни цветове. Унил, богът на горите седнал до един храст и се разплакал. За да се утеши, отрязал клонка от храста и направил от нея флейта. Оттогава той обикалял полетата и ливадите, свирейки прекрасни мелодии на флейтата си, опитвайки се да прави само добро на всички по пътя си. Звукът на тази чудна флейта кара всички беди да изчезнат. Латинското име на люляка (Siringa) идва от тази легенда.
Скандинавска легенда разказва как богинята Пролет веднъж събудила слънцето и го издигнала високо над земята. Заедно с дъговия Ирис те започнали да обикалят земята. Пролетта взела слънчевите лъчи, смесила ги с многото цветове на дъгата и ги разпръснала по земята. Където паднали тези лъчи, разцъфнали многоцветни цветя - червени, сини, оранжеви и светлосини. Когато Слънцето, Пролетта и Дъгата достигнали Севера, където се намирали скандинавските страни, дъгата останала само с лилаво и бяло. Тогава пролетта взе лилавото и слънчевите лъчи и ги хвърли върху скандинавските земи. Люлякови цветове се разпръснали като чудни звезди по зелените храсти. След това, когато останало само бяло, пролетта щедро разпръснала и от него. Така се появил белият звездовиден люляк.
Произход
Родината на люляка е Персия (древен Иран, Средна Азия). Попада в Западна и Централна Европа през XVI век благодарение на дипломатически връзки с Османската империя. Въпреки че растението е местен вид за Балканите, то е култивирано първо в османските градини.
През 1562 г. фламандският дипломат Ожие Гизелин дьо Бусбек внася първите филизи във Виена. Той е посланик на Свещената Римска империя в Константинопол (Истанбул). Бусбек предава растението на известния ботаник Каролус Клузиус, който успешно го засажда и размножава в императорските градини.
От Виена люлякът бързо преминава във Франция, Англия и Германия. До края на XVI век той вече е задължителен елемент от европейските дворцови паркове. В Европа първоначално го наричат "турска цев" заради кухите клонки, използвани за лули.
Поверия
В Англия люлякът се е смятал за цвете на скръбта и нещастието. Може би това произтича от често бледия му цвят, донякъде напомнящ на англичаните трупен оттенък. Има стара английска поговорка, която гласи, че който носи люляк, никога няма да носи венчална халка. Оттук произлиза обичаят да се изпраща стръкче люляк на ухажор в знак на отказ. В началото в Англия се срещали само лилави люляци, но за белия люляк възникнала легенда: „Имало едно време един богат лорд обидил младо момиче, което му се доверило, и тя скоро починала, неспособна да се справи с мъката. Приятели, които я изпращали в последния ѝ път, посипали гроба на приятелката си с множество клонки от лилави люляци. Когато посетили гроба на следващия ден, били изумени от видяното: всички люляци били побелели. Това бил първият бял люляк в Англия. В гробището на Уей в Хартсфордшир той бил изложен дълго време като живо чудо.
Френското име за люляк, „Lilas“, е взето от персийския език и буквално означава просто „цвете“. На Изток люляците са символ на раздяла и затова обикновено се подаряват на любим човек само когато влюбените се разделят или се разделят завинаги.
Невинност
люляк
В европейския език на цветята (села̀м), който достига своя връх през Викторианската епоха, люлякът е символ на първата любов, младостта и невинността. Поради краткия си цъфтеж в началото на пролетта, той олицетворява пробуждането на природата и романтичните чувства.
Символиката се променя спрямо цвета на венчелистчетата:
- Бял люляк: Означава чистота, невинност, скромност и младежко очарование. Често се е подарявал на млади момичета.
- Лилав (виолетов) люляк: Символизира първото влюбване и трепетите на сърцето. Посланието му е било: „Още ли ме обичаш?“.
- Розов люляк: Свързва се с приятелството, младостта и чистото удоволствие от живота.
- Тъмнолилав (пурпурен) люляк: Изразява силна страст, дълбока привързаност и признание в любов.
Броим цветчетата за късмет
- Най-известното суеверие за късмет е свързано с откриването на люляково цветче с пет или повече листенца. Тъй като стандартният цвят на люляка има четири листенца, намирането на различен брой се смята за рядък шанс.
- Смята се, че цвете с 5 цветчета носи голям късмет, щастие и сбъдване на скрито желание. За да се сбъдне желанието, откритото 5-листно цветче трябва веднага да се глътне или изяде.
- Намирането на стрък с три листенца се смята за лош знак или символ на карък, затова такова цветче не трябва да се къса.
- Ако не искате да ядете цветчето с 5 листенца, може да го изсушите между страниците на любима книга, за да пази късмета ви.
- Намирането и подаряването на люляков цвят с необичаен брой листенца на любим човек носи щастие и на двамата.
Защита срещу зли сили и лошо око
- В народните вярвания люлякът се смята за мощно защитно средство срещу зли сили, магии и лоши очи поради своя силен аромат и ранния си пролетен цъфтеж.
- Неговият мирис е имал мисията да „прогонва“ всичко нечисто от пространството. Закачането на цъфнали люлякови клонки над входната врата спира лошите помисли на хората, които влизат в къщата.
- Друг вариант за защита е поставяне на люляков цвят на прозореца. Слагането на люляк по первазите предпазва дома от навлизане на зли духове и нощни пакости през пролетта.
- Трети начин е пречистването с дим. Изсушени люлякови листа и дървесина са се палели за кадене на стаите, за да се изчисти натрупаната негативна енергия и кавги.
- Люляков храст, засаден близо до портата или оградата, действа като жив щит, който улавя и неутрализира „лошите очи“ на минувачите.
- Поставянето на малка клонка или изсушени цветове под възглавницата пък пази от кошмари и гони нощните страхове.
Кристи Красимирова
