К ашкавалът, зехтинът и други бързооборотни стоки поскъпват двойно от склада или производителя до щанда в магазина. Има голяма динамика по отношение на надценките, които слагат търговците. Това заяви председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов пред „Телеграф“. По негови наблюдения кашкавал, който излиза от мандрата за 16,80 лева, се продава в отделни търговски обекти по 35 лева, което е над 100% надценка, аргументира се Иванов. Той посочи още за пример зехтин, който се доставя на цена около 13 лева, а в магазин в София, и то на промоция, струва 24 лева. Редовната му цена пък е 28 лева, което е двойно повече от стойността му от доставчика. В същото време в магазин в Стара Загора цената на същия продукт е 18 лева. Тоест има голяма разлика между цените на продуктите в зависимост от това в кой район на страната се предлагат. Освен това има съществени различия в стойността на едни и същи продукти в зависимост от това дали се продава в квартален магазин, или в голям супермаркет. Например в бакалия в столичния квартал „Младост“ кроасанът се доставя на 1,20 лева, а търговецът го продава за 1,60 лева за брой. В същото време в един от големите търговски обекти има намаление, като кифлата струва 0,90 лв. за брой. По-малките обекти прибягват до по-големи надценки, защото имат малък оборот и не могат да взимат по-едри количества, коментира Иванов. Освен това разходът в малък магазин е по-голям спрямо мащаба му. Друга причина е да се презастраховат заради очакванията за рецесия. Така се опитват да натрупат приход при очакванията за скок на цените и поскъпване на живота.
Динамика
Шефът на комисията коментира, че е трудно да се обобщят продуктите с най-големи надценки, тъй като при търговията с храни картината е много динамична. Ако днес в един магазин сиренето е със 100% надценка, то следващата седмица не е така. Също така, ако се вземат за база средните цени на едро на храните, които се публикуват на страницата на ДКСБТ, не могат да се сравняват с тези в магазините. За това съпоставка може да се прави само с конкретни продукти, за които е ясна производствената или складовата цена.
Според Иванов в някои магазини, където се предлагат стоки на промоция, цените на конкретните храни са реални. По думите му те са с надценка между 30 и 40 на сто, което е нормално предвид разходите за транспорт, заплати и други. Например едно пакетче масло от 250 грама, което струва 8 или 10 лева, го пускат с намаление за 5 лева, което всъщност е реалната му стойност с включени разходи на търговеца и печалба.
Храни
Според данните от седмичния анализ на цените на основните хранителни продукти, публикуван на страницата на Министерството на земеделието, става ясно, че най-голяма е надценката при замразеното пиле. Цената му на едро е 5,86 лева за кило, а на дребно върви по 7,90 лева, което е с 3 лева отгоре. При брашното пък разликата в цената на едро и дребно стига до 28 на сто. Така ако по складовете се продава за 1,36 лева, то в магазините средната му цена е 1,75 лева. Надценката при яйцата е 29 на сто и от 0,38 лева за брой на едро в търговските обекти става 0,49 лв. Увеличението на цената на захарта от склада до щанда е 17 на сто, като цената й стига 2,93 лева. Олиото се предлага със 17% по-скъпо в малките магазини спрямо продажната му цена в складовете на едро.
Ловеч и Плевен рекордьори по скъпа захар
Ловеч и Плевен са рекордьори по скъпа захар. През изминалата седмица цената й е била 3,20 лева за кило в търговските обекти. За сравнение в Ловеч цената на едро на сладката стока е 2,32 лева. Увеличението от склада до магазина е с близо 38 на сто. Най-евтината захар пък се продава на едро в складовете в Бургас. Там килограм струва 1,65 лева. Брашното пък се продава най-скъпо в магазините в Силистра, където килото върви по 2,04 лева. Разград и Варна пък са рекордьори по най-високи цени на яйцата. Жителите на тези градове плащат средно по 0,57 лв. за бройка. Най-скъпи са замразените пилета в Разград - по 9,55 лева за килограм. Олиото пък е с най-висока цена в Ловеч. Там литър слънчогледова мазнина се търгува за 5,85 лева.
Спекулата се преследва от закона
Думата „спекула“ има латински произход - „наблюдение“, но се е утвърдила като значение, когато става дума за користна сделка с цел търговска печалба, нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, голяма разлика в цените, дефицит на стоки и др. Синоним на думата е гешефт, далавера.
И сега спекулата у нас се преследва от закона - в случая Наказателния кодекс. Имали сме и специален закон за борба със спекулата от началото на 90-те години на миналия век. Последно през 2020 г. беше внесен специален закон по повод спекулата с цените на медикаменти покрай коронакризата. Президентът обаче наложи вето, което бе потвърдено от парламента.
