- Г-н Кърджев, Дара, която само преди няколко седмици спечели „Евровизия“, призна, че е диагностицирана като възрастна с ADHD - Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Певицата определи този синдром като нейната суперсила. Може ли една популярна личност сред младите хора да допринесе за разпознаването и приемането на това състояние?
- Когато популярна личност като Дара говори открито за ADHD, това може да има огромен положителен ефект, особено върху младите хора. Първо, подобни признания помагат да се разбие стигмата около психичното здраве и невроразвитийните състояния. Много деца, тийнейджъри и дори възрастни с ADHD, израстват с чувството, че са „различни“, „неадекватни“ или „проблемни“. Когато видят успешен, харесван и талантлив човек да каже: „Да, и аз имам ADHD“, това променя начина, по който възприемат себе си. Особено важно е, че тя говори за ADHD не само като за трудност, а и като за „суперсила“. Разбира се, ADHD не бива да се романтизира, защото може да носи сериозни предизвикателства като проблеми с концентрацията, тревожност, емоционално изтощение, ниско самочувствие. Но много хора с ADHD действително развиват качества като креативност, бързо мислене, силна интуиция, енергия, нестандартен поглед към света, способност да импровизират. Когато известни личности говорят открито за това, младите хора започват да разбират, че ADHD не означава „неспособност“ или „провал“. Разбира се, има и риск темата да бъде опростена в социалните мрежи сякаш ADHD е просто „хаотична личност“ или „ексцентричност“. Но като цяло определям ефекта за положителен. Когато известни хора говорят открито за подобни състояния, те помагат на младите хора да не се срамуват, на родителите да разпознаят симптомите, на обществото да стане по-толерантно и на хората с ADHD да разберат, че могат да бъдат успешни, талантливи и пълноценни.
- Има ли митове около ADHD? Често децата с него биват набеждавани за мързеливи и невъзпитани.
- Смятам, че около ADHD има митове и именно те често причиняват най-голямата болка на децата и семействата им. Много хора все още смятат, че ADHD е: „разглезеност“ или „опит за търсене на внимание“. От професионална гледна точка обаче това е напълно погрешно. ADHD е невроразвитийно разстройство, тоест мозъкът функционира по различен начин. Детето не избира съзнателно да бъде разсеяно, импулсивно или неспокойно. То много често иска да се концентрира, иска да бъде „като другите“, но изпитва реална трудност да регулира вниманието и поведението си. Тук е много важно да се разбере разликата между „не искам“ и „не мога да регулирам това в момента“. Децата с ADHD често чуват фрази като „Стегни се“, „Можеш, когато искаш“, „Не слушаш нарочно“. А истината е, че много от тях полагат в пъти повече усилия от останалите деца, за да изпълнят дори обикновени задачи. Например едно дете без ADHD може автоматично да седне и да напише домашното си. За дете с ADHD това може да изисква огромно усилие по отношение да седне, да не се разсее, да остане концентрирано, да не се претовари, да не избяга мислено към нещо друго. Тези деца често израстват с усещането, че са „проблемни“ или „недостатъчно добри“, въпреки че много от тях са интелигентни, креативни и чувствителни.
- Какво се случва в главата на едно дете с ADHD?
- Най-просто казано мозъкът на детето с ADHD има трудност да регулира вниманието, мотивацията, импулсите, емоциите и управлението на времето. Важно е да се подчертае: ADHD не е липса на внимание, а проблем с управлението на вниманието. Мозъкът трудно решава кое е важно, кое да игнорира, върху какво да остане фокусиран. При ADHD има разлики в системите, свързани с допамина, невротрансмитер, който участва в мотивацията, усещането за награда, концентрацията, удоволствието, изпълнителните функции. Затова детето може да не се концентрира върху поставена задача, която то чувства и вижда като „скучна“, но да се „закове“ с часове върху нещо по-интересно. Това се нарича хиперфокус. Например не може да учи 15 минути математика, но може да играе, рисува или строи с часове. Това не е лицемерие или инат. Просто мозъкът реагира много по-силно на стимули, които носят интерес и незабавна награда.
- Защо децата с ADHD често не се вписват в образователната система?
- Според мен традиционната образователна система е изградена около продължително стоене на едно място, тишина, дълга концентрация, следване на инструкции, повтаряемост, добра организация, работа по график, а точно това са областите, в които ADHD създава най-големи трудности. Едно дете с ADHD може да разбира урока, да е интелигентно, да има отлични идеи, но да не успява да стои мирно, слуша дълго, организира тетрадките си, запомня домашни, завършва задачи навреме. Образователната система често оценява не само знанието, а и дисциплината, организацията, устойчивото внимание. И така детето започва да изглежда „непослушно“, „хаотично“. Много деца с ADHD всъщност се провалят не заради липса на интелект, а заради липса на адаптирана среда. Освен това симптомите на ADHD като мърдане, говорене, разсейване, нарушаване на дисциплината и пречене в час могат да получат реакция забележка. И така детето започва да получава прекалено често негативни послания към себе си.
- Запознати ли са достатъчно учителите как да помагат на такива деца?
- Наблюденията ми са, а и с оглед на съобщенията от преподаватели, които получавам за съвети как да подходят с такива деца, са, че в повечето случаи не достатъчно. Много учители имат добра воля, но нямат достатъчно обучение по детска психология, деца с особености в развитието, невроразвитийни разстройства, ADHD, емоционална регулация. Често поведението на детето се тълкува като неуважение, инат, липса на възпитание. А не като симптом. Мога да там пример с дете, което прекъсва постоянно, може да не е невъзпитано, а да има сериозна импулсивност и страх, че ще забрави мисълта си. Или дете, което гледа през прозореца, може да не е от неуважение, а от това, че е загубило фокус преди 10 минути. Разбира се, има и учители, които са изключително подготвени и успяват да променят живота на тези деца. Най-полезни са: кратки и ясни инструкции, визуални материали, повече движение, чести паузи, позитивна обратна връзка, структурирана среда, разбиране. Ще повторя думата движение. Често давам съвет на учители, с които кореспондираме по тази тематика – когато усетите, че едно дете е претоварено, му поставете лесна и бърза задача, свързана с движение. Например: изхвърли тази хартийка в коша. Ставайки от стола за по-малко от минута, детето се презарежда и е склонно по-лесно да започне отново да работи добре.
- Може ли дете с ADHD да стане успешен човек?
- Абсолютно да. И това е изключително важен въпрос. ADHD не означава нисък интелект или липса на способности. Много хора с ADHD са изключително креативни, иновативни, енергични, адаптивни, предприемчиви, добри в кризисни ситуации, нестандартно мислещи. Проблемът често не е в способностите, а в средата и подкрепата. Когато човек осъзнава как функционира мозъкът му, получи подходяща помощ, намери правилната среда, той може да бъде изключително успешен. Много известни предприемачи, артисти, учени и спортисти имат ADHD. Често тези хора мислят бързо, пеят, свързват идеи нестандартно, поемат рискове, имат висока енергия и креативност. Разбира се, ADHD може да създаде сериозни трудности, ако остане неразпознато и неподкрепено. Но диагнозата сама по себе си не определя бъдещето на човека.
- Как се проявява ADHD при възрастните?
- При възрастните ADHD често изглежда различно от детската форма. Хиперактивността може да намалее физически, но остава вътрешното неспокойствие. Типични прояви на симптоми при възрастни са хронично отлагане, хаос в организацията, забравяне, трудност със срокове, разсеяност, проблем с управлението на времето, импулсивни решения, емоционални избухвания, бързо отегчаване, започване на много проекти без довършване. Замислете се дали прекалено често си казвате фрази от рода на „Все едно мозъкът ми никога не спира“, „Знам какво трябва да направя, но не мога да започна“, „Чувствам се претоварен от дребни задачи, чак не искам да ги започвам“. Често при възрастните има и чувства на тревожност, ниско самочувствие, чувство за провал. Особено ако цял живот са слушали, че са мързеливи, разпилени, недостатъчно способни.
- Има ли проблем с диагностиката?
- Ако за проблем се смята, че има хора, които остават недиагностицирани - тогава да. Това често се среща при момичета, жени, тихи деца, хора със субклинична ADHD. Те не създават проблеми и често просто изглеждат: мечтателни, разсеяни, „мързеливи“. Затова много хора получават диагноза чак в зряла възраст. Ако за проблем се смята сгрешена диагноза - тогава да. Симптомите могат да приличат на тревожност, травма, нарушения на съня, стрес, аутизъм. Затова е важно диагностиката да се прави внимателно и от специалист. Социалните мрежи също влияят. В последните години ADHD стана много обсъждано в TikTok и социалните мрежи. Това има две страни: положителна - повече хора разпознават симптомите си, и отрицателна - появява се самодиагностика и опростяване на темата. Не всяка разсеяност е ADHD.
- Модерна болест ли е ADHD?
- Думата „модерна“ може да се счита за паралел на нещо, което е отскоро и преди не е съществувало. Не. ADHD не е модерна болест, а състояние, което вероятно е съществувало винаги. Разликата е, че днес го разпознаваме по-добре, говорим повече за психичното здраве и диагностиката е по-развита. Преди такива деца често са били определяни като „непослушни“, „мързеливи“, „трудни“, „невъзпитани“. Освен това съвременният свят може да прави симптомите по-видими, защото се влияят от обкръжаващите ни все повече стимули, телефони, социални мрежи, бърза информация, претоварване, забързано ежедневие. Това съвсем не означава, че ADHD е измислено от модерния живот. За мен е важно да знаем, че ADHD не е липса на интелект, характер или възпитание. То е различен начин, по който мозъкът обработва вниманието, мотивацията, импулсите, емоциите. Най-големият проблем може да бъде не самото ADHD, а неразбирането, стигмата, липсата на подкрепа. Когато едно дете бъде разбрано навреме, вместо постоянно критикувано, шансът да развие потенциала си е огромен.
Това е той:
Роден е в Пазарджик
Завършил е Пловдивският университет "Паисий Хилендарски"
Собственик на логопедичен кабинет "Логознайко"
Милена Димитрова
