К упуваме повече телевизори, но по-малко храна. Този извод се налага от сравнение на покупателната способност на българите през последните 10 години според данни на Националния статистически институт, предоставени на „Телеграф“.
Покупателната способност показва какво количество от даден продукт можем да си купим с годишния си доход.
През периода от 2013 до 2022 г. повечето хранителни стоки са станали по-достъпни за българина. Изключение обаче са някои основни продукти, които консумираме почти всеки ден – доматите, пиперките, сиренето.
За последните 10 г. има една стока, чиято достъпност е скочила почти двойно – това са телевизорите. Основната причина е не толкова в увеличението на доходите, колкото в развитието на технологиите и силната конкуренция между производителите.
Изключения
Покупателната способност на повечето стоки върви нагоре с малки изключения през последните 10 г. При доматите обаче това не е така – те са станали по-малко достъпни, което означава, че цените им са се увеличили повече, отколкото се е вдигнал доходът на средностатистическия българин. Така например с годишния си доход средният българин е успявал да купи 3072 кг домати през 2013 г. През 2022 г. обаче това количество пада до 2925 кг. Подобно е положението и с пиперките. Ако през 2013-а сме успявали да си закупим 3479 кг чушки, то 10 г. по-късно годишният ни доход е стигал само за 3264 кг.
Сиренето също ни излиза по-солено. През 2013 г. средният доход е стигал за закупуване на 820 кг от този продукт, докато 10 г. по-късно покупателната способност пада до 786 кг.
По отношение на кашкавала обаче покупателната способност на доходите ни се увеличава – от 419 на 532 килограма. Подобно е положението и с киселото и прясното мляко – количествата, които можем да си закупим, са се увеличили съответно от 2402 на 2877 кг и от 3379 на 4016 литра.
При храните най-значително се е увеличила достъпността на захарта и картофите. Ако през 2013 г. сме можели да си позволим с годишния си доход 4877 кг картофи, то през 2022 г. това количество се вдига на 7102 кг. При захарта увеличението е от 2342 на 4182 кг.
Костюми
При нехранителните стоки също има повишаване на покупателната способност, като при мъжките костюми и телевизорите тя е най-чувствителна. Ако през 2013 г. със средния си годишен доход сме можели да си купим 8 броя телевизори, то през 2022 г. това количество скача на 14 броя.
Мъжките и дамските костюми и обувки също са станали по-достъпни. През 2013 г. сме можели да си купим например 119 чифта мъжки обувки, а през 2022 г. - 183 чифта. При костюмите за силния пол увеличението е значително - от 27 на 60 броя, докато при дамските то е малко по-скромно – от 61 на 91 броя.
Покупателната способност на годишния доход спрямо въглищата остава почти без промяна – през 2013 г. сме можели да си позволим 19 тона, а 10 г. по-късно – 20 т.
Намаление
Данните на статистиката ясно показват какво количество храна е „изяла“ голямата инфлация през 2022 г. Заради COVID пандемията потребителските цени тогава нараснаха с близо 17%, а тези в малката потребителска кошница, в която са основните хранителни продукти – с близо 23% по данни на официалната статистика. Хлябът, млечните продукти, доматите, картофите, краставиците, пиперките, птичето месо, трайните колбаси, захарта, яйцата и маслото са сред храните, които са станали по-недостъпни заради инфлацията. С други думи – ръстът на доходите не е могъл да компенсира поскъпването им.
Така например покупателната способност по отношение на хляба е намаляла от 4230 на 3841 кг – тоест инфлацията е изяла 389 кг хляб, или 323 самуна по 830 грама. През 2021 г. сме можели да си купим 31 904 яйца с годишния си доход, докато през 2022-а това количество е намаляло на 27 118 броя. Или инфлацията е изяла 4786 яйца. При сиренето – друга храна, чието поскъпване усетихме по джоба си, покупателната способност е паднала от 873 на 786 килограма, или инфлацията ни е лишила от 87 кг от този млечен продукт.
София Симеонова
