С лед като от ГЕРБ изявиха притеснения около намерението за обявяване на форсмажор на вицепремиера Корнелия Нинова, стана ясно, че и в управляващата коалиция не всички са съгласни със заявката. Оказа се, че има неразбирателство в някои от партиите в коалицията, които не смятат мярката за удачна.

След като от ГЕРБ изявиха притеснения около намерението за обявяване на форсмажор на вицепремиера Корнелия Нинова, стана ясно, че и в управляващата коалиция не всички са съгласни със заявката. Оказа се, че има неразбирателство в някои от партиите в коалицията, които не смятат мярката за удачна.

Александър Ракшиев от най-голямата парламентарно представена сила "Продължаваме промяната" заяви, че към момента официално не е постъпвало такова предложение - то не е било внесено нито в Народното събрание, нито в Министерския съвет. Личната позиция на депутата е, че форсмажорът не е най-доброто решение в ситуацията и

следва да се направи задълбочен дебат

преди да се реши дали ще бъде обявен. "Не мисля, че е отделено достатъчно време да се прецени от всички страни. От правна гледна точка не съм сигурен дали са положени достатъчно усилия, за да се види дали е издържано. Ще трябва да се отдели допълнително време, за да се види какви са рисковете, които биха произлезли, но за да коментираме, трябва да се запознаем в детайли с конкретното предложение на Нинова", коментира той. Тезата на Нинова, че чрез тази мярка фирмите няма да плащат неустойки, определи като звучаща добре, но подчерта, че

могат да възникнат сериозни рискове

Христо Иванов от "Демократична България" пък категорично се противопостави на намерението на вицепремиера. "Очевидно има проблеми в разплащанията на фирмите, но знаем, че в Министерството на финансите се разработват мерки в това отношение и от тази гледна точка такава радикална мярка, която нито е обсъдена, нито смятаме за обоснована, не я намираме за уместна", заяви той и подчерта, че с ДБ тя не е обсъждана. Според него има други инструменти, които могат да бъдат използвани, без да се създава излишен стрес. Обявяването на форсмажор по негови думи

създава усещане за напрежение, което в този момент е ненужно

Междувременно се появи неофициална информация, според която предложението на вицепремиера и икономически министър Корнелия Нинова е било обсъдено от правителството. Това се е случило преди две заседания на Министерския съвет, а всички министри, включително и тези на ДБ, подкрепили подготовката на мярката.

От опозиционната "Възраждане" бяха категорични: “Държавата ни е във форсмажор вече 32 години. Ако се огледате по нашите улици, ако огледате в наши села и градове, те изглеждат така, както изглежда прясно бомбардираната вече 20 дни Украйна.” Лидерът на партията Костадин Костадинов определи предложението на Нинова като “отчаяно действие, което няма по никакъв начин да помогне на икономиката”.

Йордан Цонев от ДПС пък поиска Нинова да бъде изслушана в пленарна зала, за да разясни какво означава

терминът “форсмажор”, тъй като не присъствал в българското законодателство

“Трябва да видим какво означава това, ДПС ще подкрепи всяка инициатива, която е в полза на бизнеса и на хората в тези обстоятелства на ценови и инфлационен шок и всички други кризи, които съпътстват. Докато не изясним обаче какво означава това, не можем да вземем становище, тъй като, ако това означава блокиране на всички договори в държавата, трябва да се каже какви са последиците”, допълни депутатът. По думите му такова предложение изисква системно разяснение, за да имат народните представители ясни позиции.

Междувременно пък от БСП също поискаха вицепремиерът и техен лидер Корнелия Нинова да бъде изслушана, но в икономическата комисия следващата сряда. В съобщение от партията пишат, че на заседанието са поканени да участват и представители на работодателските организации.

Икономистът доц. Красен Станчев каза за „Монитор“, че подобна мярка, предлагана от вицепремиера Нинова, може да се използва за оправдание много хора да не си вършат работата.

„Не може подобна стъпка да се предприеме

без задължителен предварителен анализ на въздействието

което се изисква и по Закона за нормативните актове“, поясни той. Според него не може да се обясни на никой международен арбитраж или чужд съд, че някъде някой министър или парламент е казал, че форсмажор е нещо друго, а не записаното в договорите между бизнес страните, които са го подписали. „По принцип война, пожар, природни бедствия, затваряне на пътища се смятат за форсмажор и по време на пандемията през 2020 г. това за транспорта например беше обичайна практика да се забавят сделки и плащания“, припомни той. По думите му форсмажорът сега е нормално да важи за сделки с фирми от Украйна, които заради войната на нейна територия не са могли да се реализират. Същото се отнася и за сделки с руски фирми, попаднали под санкциите на западните страни. Красен Станчев смята, че предложението на вицепремиера Корнелия Нинова противоречи на търговското право, на международната практика и споразуменията ни за членството на България в Световната търговска организация (СТО).

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, припомни, че сертификатът за форсмажор го издава Българската търговско промишлена палата (БТПП) и

няма нужда от решение или постановление на МС

няма нужда от дълги заседания. „Достатъчно е да има съобщение на сайта на Министерството на икономиката, че на 24 февруари са започнали военни действия в Украйна, и тя да се актуализира. Би могло да бъде и на сайта на външно министерство“, обясни той. По думите му всяка фирма, имаща нужда от сертификат за форсмажор, отива в БТПП и там преценяват дали е нужно да се издаде. „Това не е закон, с който се отменят договори. Ако някоя фирма не може в срок да изпълни договор, а възложителят я съди за неустойки, то съдът ще реши дали да признае този сертификат и да го вземе предвид в решението си“, поясни още Велев.