П овечето от нас се оглеждат във водите на реката. Но има и такива хора, в които сякаш реката се оглежда. Защото за тях речното корито и речните бързеи са като втори дом. А те са досущ като амфибия - чувстват се еднакво добре и във водата, и на сушата. За Станимир Станимиров-Чачи реката е начин на живот. Той е собственик на рафтинг клуб, чиято база е край град Симитли и развива дейност в бързите води на река Струма в района на Кресненското дефиле. Новият сезон пък откриха в края на месец март. Само след ден Станимир ще стане на 55 години и е сигурно, че за цялото това време във водата му се събират не часове, дни, седмици и месеци, а няколко години.
Любов
„Като студент завърших туризъм и алпинизъм във ВИФ. Но още като дете се влюбих във водата и в лодките. И знам, че ако някой иска да се разходи с лодка, трябва да е близо до реката. Водният туризъм ме плени, макар че бяха национален състезател и олимпийска надежда по борба, тъй като баща ми бе треньор по борба. Но избрах пътя на водата“, връща се назад в годините Чачи. Водните слаломи са изпълнени с адреналин и страхотна емоция. През 80-те и 90-те години на миналия век в България екипировката за рафтинг и каяк е лоша. Затова се налагало в лодката човек да е с много бърза реакция, да е физически и психически здрав, за да упражнява този екстремен спорт. Завършва висшето си образование през 1994 година, започва работа като преподавател в учебен център „Мальовица“. Но силната връзка с водата надделява. Започва да се занимава с рафтинг през 1999 година, когато купил два рафта от Чехия. Началото е доста трудно, този спорт не е популярен в България. Ползват се по онова време черни и тежки рафтове. Липсва добър мениджмънт, тъй като няма от кого да се учиш в страната, куца и рекламата. Най-напред избира мястото при отбивката за село Стара Кресна, но бързо усеща, че там няма потенциал да развие бизнеса си. Отива няколко километра на север и с кмета на община Симитли Апостол Апостолов си стискат ръцете, за да развият заедно този екстремен спорт.
База
„Купих земята, където сега е модерната ни база. През цялото време имам подкрепата на местната власт. Преди две години открихме заедно рафтинг център в града. Посетителите при нас могат да ползват и други атракции - въжен парк, тролей. Лятото ходим и в други държави с каяци и рафтове. Правим експедиции в Хималаите от 17 години, катерим осемхилядните върхове, съчетаваме това с рафтинг, с парапланеризъм. Все неща, които вдигат адреналина“, споделя Станимир Станимиров.
Той и екипът му дават най-доброто от себе си, за да осигурят на своите клиенти страхотни преживявания и незабравими спомени. Но са зависими от природата и пълноводието на реката. За рафтинга е важно времето да е сравнително топло, а речните води да са високи. Абсолютно забранено е в лодката да се качи някой, който е пил дори една бира. В това отношение са безкомпромисни. Защото най-важно е да се осигури безопасността на всички, които са в лодките. Причината за наплива на туристи е и прекрасното трасе за рафтинг, което е с дължина от почти 12 километра. То е една от най-добрите естествени „писти“ в страната.
Реклама
Чачи непрекъснато рекламира родния рафтинг и зад граница. Затова край Симитли идват хора от екзотични държави като Перу и Мексико. Адреналинът води деца и възрастни тук - от двегодишни хлапета до почти 80-годишни пенсионери. С всяка година броят на мераклиите се увеличава, от пролетта до есента всеки уикенд идват много желаещи да се пуснат с лодките по бързеите на реката. Все повече фирми от цялата страна атакуват река Струма заради тиймбилдинг със спускане с лодки. Най-активни са IT специалисти, които „изпушват“ пред компютрите и търсят адреналина, природата. Тук се откъсват от проблемите от градската суета и шумотевица, разсейват се от работата. Децата от община Симитли също идват, целта е да се запалят по спорта.
„Няколко години поред край река Струма организирахме рок концерти. Бъдещето на Симитли е и в развитието на рафтинга, а покрай екстремния спорт и на туризма като цяло. Защото в общината може да се наблюдава популация на лешояди, да се катерят прочутите и високи над 100 метра Коматински скали, да се практикува мотокрос, да се карат АТВ-та и колела в планината, да се посетят десетките църкви и манастири. В района има и минерални извори, огромен е потенциалът за бум на туризма“, твърди Чачи.
Рискове
„Най-дълбоките реки текат с най-малко шум. Водата крие и рискове, затова ние самите правим преди началото на сезона тренировъчни спускания. Целта ни е да знаем как е трасето, защото всяка година има някакви нови „гости“ в реката - дървета, огромни скални късове, други обемисти предмети. За мен рафтингът е бизнес, с който храня семейството си, но преди всичко е страхотна емоция, общуване с хората, с приятелите, с природата“, казва още опитният рафтър. И предупреждава, че никога човек не бива да се надценява.
Категоричен е, че този спорт е велико изживяване, което е различно от всички останали екстремни спортове. С бънджи скачаш за секунди. А тук адреналинът те държи час и половина, два часа. При рафтинга има споделяне на силната емоция с други хора, а все пак ние сме стадни животни. Това е магията на този спорт - да бъдеш в една лодка с приятели, с близки, дори с абсолютно непознати. Всички обаче трябва да работят в екип, за да преодолеят препятствията на трасето. Най-важно е хората в рафта да слушат командите на инструктора, който е и водач. Да чуят внимателно инструктажа преди спускането. Всеки може да попадне в стресова ситуация, трябва да е наясно как да излезе от нея. Екипировката също е важна. Изразходват се много физически сили. Но пък след това са по-вкусни и бирата, и кебапчетата.
Страх
Той обаче признава, че не спира да изпитва страх, когато разсича бързеите с лодката си. Защото страхът винаги е с теб, няма как да си по-голям от страха. А риск винаги има, когато полетиш във водата. 13-годишният му син също е рафтър, а Станимиров винаги се притеснява и трепери за него. Няма как да си напълно спокоен, след като се качиш в гумената лодка, за да практикуваш рафтинг. Там сте няколко души и гребете като един, докато каякът е индивидуален спорт. Не бива да се подценява дори за миг реката.
За Чачи геройство е да се откажеш навреме при голям риск, а не да умреш. За да бъде рафтингът все така забавление и хубаво усещане за хората, в неговия клуб не поемат никакви непремерени рискове. Защото здравето и животът са най-важни. Всичко друго е далеч на второ място, убеден е властелинът на рафтинга, който остава все така близо до реката, за да може във всеки момент, в който поиска, да разсече водата с лодката си.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Владимир Симеонов
