* Главният прокурор: С бързи крачни вървим към престъпността от 90-те
* Евродепутатите с 28 въпроса - за корупцията, за канадското гражданство, за Барселонагейт, спецправосъдието
* Главният прокурор: С бързи крачни вървим към престъпността от 90-те
* Евродепутатите с 28 въпроса - за корупцията, за канадското гражданство, за Барселонагейт, спецправосъдието
По-засилен мониторинг от ЕС на страната ни в рамките на съществуващия механизъм за върховенството на закона. Това поиска от Брюксел главният прокурор Иван Гешев, а премиерът Кирил Петков даде да се разбере, че е съгласен, дори това е приоритет на кабинета. Това стана ясно от коментарите на двамата, след като един след друг бяха изслушани от мониторинговата група за демокрация към комисията по правата на човека и правосъдието в Европейския парламент (LIBE).
Първо евродепутатите препитаха Гешев, а след това Петков, който бе придружен от правосъдния министър Надежда Йорданова и от културния Атанас Атанасов. От комисията предварително бяха публикували част от въпросите, които искат да зададат - общо 28. Само 4 от тях към Гешев, останалите към Петков и кабинета. Сред тях за корупцията, за решението на КС за канадското гражданство, за проверките по „Барселонагейт“ и златните кюлчета, за спецправосъдието, реформата в прокуратурата, по закона „Магнитски“ и други.
Така след изслушването Гешев коментира, че през последните месеци до 1 г. се заличава постигнатият напредък в България по отношение върховенството на закона. Именно затова БГ прокуратурата е изключително притеснена, че се наблюдават обезпокоителни тенденции относно малцинствените групи и хората в неравностойно положение. Гешев коментира още, че има тенденции и за възраждане престъпността от началото на 90-те години. "С бързи крачни вървим към престъпността от 90-те години", каза той и добави, че освен корупцията се възраждат и други проблеми - телефонни измами, убийства. По думите му това е част от липсата на взаимодействие и
опитите за война със съдебната власт
Главният прокурор поясни, че евродепутатите са му задавали въпроси за конкретни досъдебни производства - на какъв етап са те, дали са приключили или не. И даде пример с две от тях - т.нар. "Барселонагейт" и това за златните кюлчета. По първото Гешев обясни, че не е приключило, тъй като има изпратени европейски заповеди до испанските власти, на които все още не са получили отговор. Относно съдебната реформа Гешев заяви, че прокуратурата има желание да участва в нея, но предупреди, че това е в компетенциите на законодателната и на изпълнителната власт. Добави, че е бил свидетел на всички реформи досега - от 1994 година. Основната цел винаги е била да се заемат някакви позиции, да се упражнява контрол, но не и да се търси ефективно управление. Никога досега реформите не били съгласувана с хора, практикуващи правото, магистратите. Заподозря, че и отново ще попаднем в същата ситуация. Гешев изтъкна, че напоследък се развива теорията, че
прокуратурата е виновна за всичко
което той отрече. "В 10% от делата участва прокуратурата. 96% от тях са с осъдителни присъди. Приемаме, че тук сме виновни. Къде са останалите?", попита той и добави, че има проблеми в МВР и съда, където също има нужда от реформа. Относно отчетността и контрола над главния прокурор Гешев добави, че той може да бъде разследван от всеки прокурор. Отчетността пък зависи от законовите положения, но за него не е проблем да се отчита пред НС всяка седмица и месец. Добави,че докладът на прокуратурата е внесен още през май 2021 година и все още не е извикан да бъде изслушан от депутатите. Във връзка с липсата на съдебна реформа у нас и евентуалното отражение в плана за възстановяване Гешев уточни: "Това е поредната фалшива новина с цел сриване доверието в прокуратурата. Истината е, че едно от служебните правителства е поискало в Плана за възстановяване да се включи съдебната власт. Бележките не касаят прокуратурата. След това искането на българските властите се представя като изискване на Брюксел. Това е класически начин за постигане на политически цели, който влияе на независимостта на съдебната власт".
Главният прокурор поясни още, че от прокуратурата са притеснени и за подхода, прилаган при последните два вота у нас. По закон задължително трябва да има общи щабове с МВР, към които те изпратили покана. Те не били сформирани, но не прокуратурата е нарушила закона, обясни Гешев. В резултат такъв общ щаб за вота имало само с ДАНС. По думите на Гешев
МВР се опитва да изземе правомощия
на съдебната власт, заобикаляйки закона.
"Някой води война с българската прокуратура", каза още Гешев.
Малко след това премиерът Кирил Петков даде да се разбере, че е съгласен за максимално засилен мониторинг над България. "Колкото повече, толкова по-добре", каза Петков. По думите му за всички е ясно, че прокуратурата не работи добре. Иначе Петков изтъкна, че по време на изслушването се чула голяма доза оптимизъм, а България показала истинско политическо желание да се справи с корупцията. Евродепутатите дори останали изненадани от степента на готовност на българските власти за утвърждаването на върховенството на закона и да има промяна у нас. Даде да се разбере, че се надява през следващите месеци да успеят, но целта е да свършат всичко в рамките на закона. Евродепутатите видели, че един от първите закони, които подготвят, е този за КПКОНПИ, за промени в спецправосъдието и неговото закриване. Напомни, че според Плана за възстановяване над главния прокурор няма да е само Господ. За да бъде разследван, ще има съдия, който ще изпълнява временна роля на прокурор. По думите на Петков идеята е главният прокурор да стане администратор. Не ни трябва 4-то ниво в прокуратурата, а работеща такава, каза той. Премиерът заяви, че реално хората, които са
в основата на корупцията у нас, са около 20 човека
Поясни, че има разследвания срещу корупцията, но нямат право да го правят извън рамките на закона, като за целта трябва да си подготвят доказателствата. "Едно ви гарантирам - оттук нататък няма да има човек над закона", увери Петков. Той заяви, че не може да се обвърже със срокове за извършване на съдебната реформа и повдигане на обвинения за корупция, тъй като управляващите не разполагат с необходимото мнозинство за промени във ВСС. "Използвайки законодателната власт, се надявам, че още с промяната в КПКОНПИ ще имаме реален инструмент да действаме срещу корупцията", изтъкна още Петков. Снемането на достъпа до тайни на Сотир Цацаров пък било доказателство за реални действия, а не за празно говорене.
Монитор
