Б ългария е по-слабото звено в източното крило на НАТО. Бидейки по-меко звено, сме по-уязвими на евентуални провокации. Никой не цели в момента да напада България, просто по-тънката връзка по-лесно се къса при евентуална ескалация на напрежението.“ Това каза пред БНР бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

България е по-слабото звено в източното крило на НАТО. Бидейки по-меко звено, сме по-уязвими на евентуални провокации. Никой не цели в момента да напада България, просто по-тънката връзка по-лесно се къса при евентуална ескалация на напрежението.“ Това каза пред БНР бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

В ситуацията с Украйна не може да сме приятел с всички, смята той. „Тази беззъба наша политика преминава в поредно правителство. България винаги се е опитвала да бъде приятел с всички, което в тази ситуация е наистина невъзможно. Вижда се сериозният антагонизъм между враждуващите, горещо спорещите страни. Ние трябва по-ярко да представим нашата позиция. Това време на снишаване отдавна мина., заяви той.

Керемедчиев определи изразената от управляващите българска позиция като нормална, ако се сравни с рязката и крайна позиция на хърватския президент. Според него изоставаме драматично от общата тенденция за повишаване на боеспособността на армията, като направи паралел с Гърция и Румъния.

„В България няма натовски войски, които да са постоянно дислоцирани. При нас има съоръжения, които се ползват за обучение и подобряване на отбраната, на ротационен принцип“, уточни Керемедчиев като сравни искането на Москва за изтеглянето на сили на Алианса от редица страни по източния фланг с кошница на принципа „искай много, за да получиш каквото и да е“.

Дрънкането на оръжие повишава цената на горивата – на петрола, на газа, подчерта Милен Керемедчиев. По думите му „нормално е Русия да играе с енергоизточниците точно зимата, когато е най-силна с това“. Германия ще има ключова позиция с новото правителство относно политиката на Европа в този конфликт, смята Керемедчиев. По думите му в момента Германия е една от държавите, която възпира САЩ да наложат много по-тежки санкции. Напомни, че 120 000 -150 000 са руските войници по границата. Според него с подобна численост не могат да се очакват пълномащабни военни действия. И съпостави това с 280-хилядната украинска армия, плюс възможността за бързо вдигане на още около 250 000 резервисти там. "За момента няма пряка заплаха за реални военни действия, но само след месец може да стане по-горещо заради прехвърлянето на въоръжение към Беларус за мащабно учение", прогнозира Милен Керемедчиев. „Рязкото струпване на военни части на Русия ще завърши след около месец, втората половина на февруари.“, убеден е той.