12% от българските учители имат придобита научна степен, съобщи председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Според колективния трудов договор, педагозите с по-високата степен на квалификация имат бонуси към заплатите. Това означава, че над 10 000 са тези, които са придобили научната степен „доктор“ или „доктор на науките“ и благодарение на това към месечното си възнаграждение вземат съответно по 130 или 160 лв.
12% от българските учители имат придобита научна степен, съобщи председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Според колективния трудов договор, педагозите с по-високата степен на квалификация имат бонуси към заплатите. Това означава, че над 10 000 са тези, които са придобили научната степен „доктор“ или „доктор на науките“ и благодарение на това към месечното си възнаграждение вземат съответно по 130 или 160 лв.
Над 50% от учителите имат и професионална-квалификационна степен, посочи още в рамките на конференция, посветена на връзката между средното и висшето образование в подготовката на педагогическите кадри. Те също получават бонуси, които варират спрямо степента, която са взели. Най-голям бонус от 90 лв. Вземат учителите с ПКС I, а най-малко с ПКС V – 30 лв. По думите на Такева ПКС-то не носи само бонус, но и помага за личностното израстване на педагозите.
Председателят на българските училите изрази необходимостта от отделянето на дирекцията в МОН, която да има грижата единствено за квалификацията на учителите. Председателят на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков също подкрепи идеята. По думите му по този начин експертите, които работят в МОН, ще имат възможност да се фокусират само върху квалификацията на учителите. Проф. Герджиков допълни, че внимателно трябва да се обсъди
как темата ще бъде засегната в следващите програмен период.
Той подчерта, че преди 20 години е създадена тясна връзка между средното и висшето образование и тя е свързана с държавните зрелостни изпити. По думите му обаче че трябва да бъдат по-добри. Това ще е полезно не само за средното образование, а и за висшите училища, защото тогава още по-ясно ще се види нивото в съответното висше училище“, коментира проф. Герджиков.
Създаването на мост между висшето и средното образование, който на много места липсва, е сред новите задачи на МОН.
„Уморих се от моите колеги в университетите да чувам колко неподготвени идват абитуриентите и кандидат-студентите при нас. Уморих се да чувам учителите, които казват, че децата идват в първи клас без да знаят нищо, да знаят български. Това е задача, която трябва да решаваме заедно.
Каквито учители подготвим, такива ще дойдат и при нас
във висшето образование“, заяви образователният министър акад. Николай Денков. По думите му справянето с агресията и задържането в училище на децата изисква специален подход, подходяща квалификация и подготовка, за която не се предлага. Министърът посочи още, че има проблемите с ранното детско развитие. „Системата, която осигурява яслите в България не е устойчива. Предстоят промени и част от тях са свързани с подготовката на кадрите, които трябва да влязат в яслите и трябва да бъдат подготвени във висшите училища и с квалификационни и преквалификационни курсове“, заяви акад. Денков. За да се подобри връзката между висшето и средното образование, ще бъдат направи и промени в Закона за висше образование. С тях ще бъдат премахнати всички пречки университетски преподаватели да могат да преподават в училище. Така и профилираните, и професионалните гимназии ще могат да намерят своите партньори по модела на ТУЕС.
Монитор
