П рез януари повече от петдесет и пет българи- общественици, интелектуалци, писатели, артисти, спортисти учредиха инициативен комитет за отбелязване 70 годишният юбилей на бившия български президент Петър Стоянов и 25 годишнината от встъпването му в длъжност като държавен глава.
През януари повече от петдесет и пет българи- общественици, интелектуалци, писатели, артисти, спортисти учредиха инициативен комитет за отбелязване 70 годишният юбилей на бившия български президент Петър Стоянов и 25 годишнината от встъпването му в длъжност като държавен глава.
В средата на годината и в зависимост от Ковид обстановката, организаторите планират и конференция, за да отбележат и 25 години от трите знакови събития, които в голяма степен промениха най-новата история на България и за които президентът Стоянов е изиграл ключова роля. Инициативният комитет изтъква разрешаването на политическата криза на 4 февруари 1997 г., когато Петър Стоянов отказва на БСП да състави нов кабинет, подаването на молбата на България за членство в НАТО на 17 февруари 1997 г., подписването на споразумението между всички политически сили, за сключване на споразумение с Международния валутен фонд и въвеждане на валутен борд в България- 18 март 1997 г.
Инициатори са няколко неправителствени организации като: Атлантически клуб в България, ПанЕвропа, Институт за пазарна икономика, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик", фондация „Софийска платформа”, Пловдивски граждански клуб. В комитета участват лица като Стефан Цанев, Иван Цанев, Георги Господинов, Владимир Зарев, Д Леонидов, Захари Карабашлиев , Деян Енев, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Стефан Диомов, Васил Найденов, Кирил Маричков, Йордан Караджов от „Сигнал” и Васко Кръпката, Маргарита Хранова и Михаил Белчев, Стефка Костадинова и Христо Стоичков и др.
4 февруари 1997 г. – как бе разрешена политическата криза
Петър Стоянов е избран за президент на България на 3 ноември 1996 г., но встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. Това е един от най-драматичните периоди в съвременната ни история. Правителството на БСП отказва да прави реформи, икономическата ситуация се влошава драматично, хиперинфлацията „изяжда заплатите“ и спестяванията на хората, страната изостава рязко в сравнение с „отличниците“ в Източна Европа – Чехия, Полша и Унгария. Започват масови протести, които бързо обхващат всички големи градове, напрежението ескалира опасно – на 10 януари протестиращите нападат Парламента. Правителството на Жан Виденов подава оставка, Парламентът практически се саморазпуска.
Веднага след встъпването си в длъжност, съгласно Конституцията, държавният глава е длъжен отново да даде мандат за съставяне на правителство на БСП, като най-голяма политическа сила, но съставянето на второ правителство на бившите комунисти би могло да доведе до непредвидими последици, дори до гражданска война – новият лидер на партията Георги Първанов и кандидатът за министър-председател Николай Добрев до оставката на Жан Виденов са били негови заместник-председатели и носят пряка вина за кризата в страната.
На 28 януари Президентът, задължен от Конституцията, дава такъв мандат, но публично призовава няколко пъти БСП да се откаже от съставянето на второ правителство. Въпреки това на 4 февруари 1997 г. в 11.50 часа Георги Първанов и Николай Добрев носят на „Дондуков“ 2 папка със състава на новия кабинет, с министър-председател Николай Добрев. БСП не само, че не се отказват – БСП искат съставянето на второ правителство. Съгласно Конституцията, вземе ли тази папка, Президентът е длъжен да я внесе в Народното събрание, където социалистите имат абсолютно мнозинство. Петър Стоянов отказва да вземе папката и свиква незабавно Консултативен съвет за национална сигурност. По време на Съвета социалистите са принудени да се откажат от мандата и в 18.50 вечерта Президентът обявява това. Така се отваря пътят за предсрочни парламентарни избори, спечелени от СДС.
Монитор
