- Проф. Хюз, може ли да ни споделите за какво ще бъде филмът в България този път?
- Правим нова поредица за най-великите градове и по-точно за техните тайни. Тъй като съм била в София вече 5 или 6 пъти, знаех, че ще е перфектно място, за да разкажем такъв тип история. Би трябвало лентата да излезе през есента в праймтайма на Канал 4 във Великобритания, по BBC в Америка и след това в още над 100 територии. Определено ще има глобален интерес към проекта.
- В списъка са също Дубровник и Атина, но защо избрахте точно София?
- Първо – защото я обичам и се чувствам много привързана към нея. Уникална е, защото количеството и качеството на археологическите открития тук са невероятни. Фактът, че можеш да влезеш в съкровищницата на Археологическия институт и да видиш всичкото това злато, или пък да изляза от хотела си и на няколко метра да видя древна Сердика, е изключително интересно за мен като историк. Харесва ми също, че е многопластова – постоянно се преоткрива и променя. София има по малко от всичко във времето и това я прави много интересна за изследване.
- Какво ви кара да се връщате в България отново и отново?
- Мисля, че е винаги интересно да си на място, което има толкова богата история, а и за мен траките са изумителни и представляват голям интерес, както и средновековната история на това място. Интересен факт също е, че толкова много хора са привлечени към България – нещо като магнит за Изтока и Запада. Обичам Англия, но приемам страната ви все едно е родината ми, умножена по 10. Природата е по-богата, планините са по-красиви, реките са 10 пъти по-чисти. Чувствам се като у дома тук, но и също сякаш влизам в някаква приказна версия на моята страна.
Гмурка се в Созопол.
- Фактът, че идвате от семейство на актьори, помогна ли ви да сте толкова естествена пред камера?
- Това, което според мен постигна, е, че ми помогна да разбера, че не е странно да си пред камера. Особено баща ми винаги казваше, че целта да си заедно с хора е, за да комуникирате. Това прави един актьор – комуникира чрез своя персонаж. В случая те комуникират с нещо измислено, докато аз – чрез факти. Интересно е, че брат ми играе крикет професионално и в крайна сметка също застана пред екрана, за да презентира различни спортове, така че и двамата сме взели по малко от тази черта на родителите ни.
В Белоградчик.
- Помните ли кога започна интересът ви към историята?
- Обикновено давам два отговора на този въпрос (смее се). Първо – заведоха ме да видя гробницата на Тутанкамон в Британския музей, когато бях на 5. Все още го помня и дори написах книга за това – беше теория за това от какво може да е умрял. Все още я пазя, беше спелувана ужасно. Казах, че може да е умрял заради ухапване от комар или малария, което се оказа, че може и да е вярно, но помня, че получих нещо като просветление, че наистина има такива царе „момчета“, гробници, пълни със злато, и много мистерия. Това беше моментът, който първоначално ме запали. По-късно, когато бях на 15 години, ми показаха статуетка на Богинята със змиите, открита на остров Крит, датираща отпреди около 3500 години. Беше с рокля и разперила ръце, държаща змия във всяка една. Статуетката била счупена и заровена в близост до радиоактивни отпадъци. Не се знаеше дали е богиня, или жрица, и си казах, че трябва да разнищя тази мистерия. През 90-те години на миналия век знаех, че жените имат важно място в историята, но не ги виждах в учебниците и книгите. Затова започнах да ги изучавам (и не само тях), за да се опитам да адресирам този баланс. Смятам, че това е работата на един историк – да открие „дупка“ и да я запълни с истина.
- Научихте ли нещо за модерния свят, докато изучавахте и снимахте за античността?
- Определено. Научих, че великите държави и нации оставят след себе си големи монументи, но също така и големи идеи, и това може да се проследи през историята. Има много връзки. Омир например е творил преди 2700 години, но има части, които като майка веднага разбирам. Говори за богиня, която „избърсва“ стрела от лицето на любим войник, както майка гони муха от лицето на спящото си бебе, и абсолютно веднага мога да усетя метафората. Писано е толкова отдавна, а мога да го разбера на секундата. Миналото наистина ни помага да навигираме по-добре в днешни дни. Макар и да сме малко глупав вид, все пак не сме се унищожили и винаги намираме решения. Фактът, че стоим тук и си говорим, ни дава един позитивизъм, с който можем да продължим в бъдещето.
- Има ли някой исторически момент, на който бихте искали да присъствате, докато се случва?
- Толкова са много, би било невероятно да пътувам във времето. Предполагам, че много бих искала да съм до Клеопатра. Била е толкова умна и бих се радвала просто да я наблюдавам, дори и само за час в някой от нейните дни. Почти е успяла и щяла да стане един от лидерите на Римската империя – да видя това с очите си би било невероятно. България също има изключително богата история – 3000, 5000, 6000 години назад. Преди време снимахме в пещера Магурата, където по стените има древни рисунки, и също би ми било интересно да наблюдавам хората, които са живеели там. Как сформират култура, общество – общо взето, „началото“ на всяко едно нещо доста ме интересува.
- Има ли някакъв детайл, който е променил погледа ви над даден исторически момент?
- Много интересен въпрос. Веднага се сещам за едно конкретно нещо. Първоначално, когато намирали артефакти от бронзовата ера – например чаши, погребани до бебета – археолозите смятали, че това е част от някакъв ритуал. В наши дни вече можем да ги анализираме още по-добре и се оказва, че по чашите има следи от опиати, което значи, че може би бебето е било болно или са се опитвали да облекчат болката му. Също така се гмуркахме около Неапол и открихме олтар, построен от хората, създали Петра. Те търгували с подправки и създали колония, което просто ме изуми – колко много сме пътували още от древността.
- Можете ли да ни разкажете малко за интересите си или хобита, когато камерата не работи?
- Ще дам ужасен отговор на този въпрос, но моят интерес е и моето хоби – историята (смее се). Това е нещото, което правя постоянно – живея в миналото. Разбира се, обожавам семейството си и за мен това е най-важното нещо на света. Някой ме попита: „Кое е най-вълнуващото ви пътешествие?“, и аз отговорих, че е, когато отивах до училището, за да взема дъщерите си – те са моето всичко. В нашия дом вратите са винаги отворени – спасяваме животни или пък приютяваме някого, който се е загубил.
Обожава животни.
Това идва още от родителите ми – винаги имаше хора в дома ни и на масата, пиеха чай и си говореха. Смятам, че ако си достатъчно късметлия да имаш дом, трябва да можеш да го споделяш с други хора.
- Забелязахме любовта ви към животните и в предишни филми. Имате ли някакви домашни любимци у дома?
- В момента имаме две спасени котета, но буквално сме имали всичко. Коне, мишки, морски свинчета, зайци, канарчета, дори и богомолки. Вкъщи винаги сме имали много животни – малко като зоологическа градина (смее се). Но заради това харесвам много тракийците и тяхната връзка с конете. На тези снимки успяхме да отидем и до планината Витоша, където снимахме именно с коне, така че успях и този път да се порадвам на животни.
На последните снимки в София.
- Имате ли вече планове за нови снимки в България?
- Това е идеален момент да го обявя. От десетилетия много искам да направя голям, двучасов филм за тракийците и Спартак. В момента работя над това да стане възможно и контактуваме с много хора от България. Надявам се да получим нужната подкрепа, защото за мен това е един от най-вълнуващите проекти, които ми предстоят. Искам да разкажа истината за тракийците и какво влияние са оказали на света, както и за тяхната култура – това ще бъде като сбъдната мечта. Надявам се всичко да е наред и малко по-късно през тази година да се върнем обратно в България и да започнем работа.
- Какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Има едни древни плочи от Вавилон, на които е описано как хората са се поздравявали при тост или просто когато са се събирали заедно. На тях пише „Анашуми убалато“, което означава: „За мир и живот“. Цялото това пожелание за мен е като един завършен кръг. Знаем и че в тракийската култура „кръгът“ присъства много заради слънцето, танците около огъня и т.н. Така че предполагам, че пожелавам на читателите ви мир и живот, и нямам търпение отново да се върна в България и да продължим снимките.
Между екрана и историята
Бетани Хюз е британска историчка, писателка и документалистка, известна със способността си да превръща сложните теми от миналото в увлекателни истории за широка публика. Завършила история в Оксфордския университет, тя изгражда кариера на границата между академичното знание и телевизионното разказване. Работата й е фокусирана върху античния свят, цивилизациите на Средиземноморието, археологията и ролята на жените в историята. Хюз е автор на книги и водеща на редица документални продукции за BBC, Viasat History и други международни телевизии, посветени на Древна Гърция, Рим, Египет и културното наследство на Европа и Близкия изток. Сред отличителните й качества е умението да съчетава научна достоверност с достъпен стил, който ангажира зрителя извън рамките на академичната публика. В своите проекти тя често пътува до исторически обекти, за да покаже връзката между мястото, паметта и човешките истории, оставили следа през вековете. Хюз е сред най-разпознаваемите лица на съвременната историческа документалистика.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 14 май 1967 г.
- Дъщеря е на актьорите Питър и Ерика Хюз.
- Интересува се от история още от детска възраст.
- Щастливо омъжена, с две дъщери.
- Телевизионната й кариера започва през 2002 г.
- Автор е на множество книги, преведени на различни езици.
- Една от най-разпознаваемите съвременни исторички.
Александър Пашов
