Л егенда или исторически факт е идването на националния ни герой Васил Левски в борческа Белица? Всъщност това не е чак от такова значение за много от жителите на общината. Защото най-важното е друго – духът на Апостола на свободата все още броди из този град.
Немалко хора в малкото планинско градче ревностно пазят историята за най-великия българин. Затова тукашните родолюбиви българи дълго време се мъчиха да изградят паметник на Левски. Накрая патриотичното им дело се увенча с успех. Те откриха на 19 октомври 2012 г. паметен знак на Дякона навръх 100-годишнината от освобождението на града от турско робство.
Преход
Старите хора в града разказват чутото от своите дядовци и прадядовци. А то е, че Васил Левски е идвал в Белица, за да основе поредния таен революционен комитет. Защото там живеели „много начетени, писмени хора“. Според тези разкази Апостола на свободата прави голям преход в Рила. Той тръгва от Самоков, за да стигне до тогавашното село. Тесните горски пътеки, по които е минал, съществуват и днес. Връзката му с населеното място пък е поп Данаил Попвасилев, който е роден там, но още като младеж е подгонен от турците и се заселва в село Кочмаларе (днес Отец Паисиево, бел. авт.) в Пловдивско. В неговата къща отсядал Васил Левски, когато обикалял района. Според градските легенди духовникът дори фиктивно омъжва дъщеря си за Дякона, за да може революционерът да идва в селището безопасно, да има алиби пред турските власти, за да върши своята революционна дейност.
Среща
Срещата на беличани с Апостола на свободата се провежда на 28 юни 1869 година в къщата на божия служител, гласи градският фолклор. Пред пищова и камата полагат клетва за вярност няколко истински български патриоти от този край. По това време е интересно, че при създаването на революционните комитети било добре участниците в тях да имат някаква родствена връзка помежду си. По този начин имало по-малка вероятност да се стигне до предателство, защото винаги е по-трудно да предадеш човек с твоята кръв. Второто предимство е притъпяването на вниманието на турските власти при събирането на едно място на повече хора. Османците намирали за съвсем нормално да са заедно роднини. Затова и участниците в комитета са все близки.
Дело
Има две теории къде се провежда срещата – първата гласи, че това е в гората над селището, а втората, която е по-достоверна – че това е станало в Поповата къща. Най-начетен сред беличани е даскал Теофил Попвасилев. На събирането присъстват брат му Георги Бельов, синът му Никола Попвасилев, зет му Тодор Данаилов, шуреят му Димитър Чорбаджийски-Митрата, както и свещеник Васил Попвасилев. Личното обаяние и свято възрожденско дело на Левски завладяват тези хора, които се заклеват да вдигнат на въстание местното население и да воюват за свободата на отечеството си. След тази паметна среща Теофил Попвасилев придружава Апостола до Мехомия (днес Разлог). В книгата „Истината на православието“ свещеник Коста Савов Чилев от Мехомия е поставил следната приписка: „Трябва да се помни от всички, че през лятото на 1869 г. в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основа революционен комитет от 13 души в къщата на Кипре Максев“.
Известие
„Нашите предци буквално са били пленени от личността на Левски. Те са съзнавали какъв риск поемат, но за тях народното дело е било най-важно. Започват трескава подготовка за въстание – търсят пари, купуват оръжие и барут“, разказват стари жители на града. Извършеното предателство на подготовката за въстание през 1876 година обаче се оказва коз в ръцете на турските власти. Революционерите в Белица така и не получават известие, че бунтът трябва да започне по-рано. Един по един са заловени почти всички беличани, които са част от тайния революционен комитет. Хвърлени са в кауша на конака. Там са подложени на жестоки мъчения, но не издават нищо. Държат ги в килиите цели 32 дни, няма ден, в който да не ги изтезават. Но напразно. Накрая близките на арестуваните събират крупна сума пари и с тях откупват живота на съзаклятниците на святото дело на Апостола на свободата.
Въстания
Че беличани са запазили спомена за Васил Левски става ясно в Руско-турската освободителна война и в последвалите въстания след Освобождението, когато Белица остава в Османската империя. Георги Банков се записва доброволец в 4-та опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Още 18 беличани са сред опълченците на Шипка. След Берлинския договор Банков се включва в съпротивителното движение. Член е на комитета „Единство“ в Горна Джумая. Изпратен е в Разложката котловина и е сред основните организатори на Кресненско-Разложкото въстание, в което е войвода на чета и заместник на главния войвода. Масово е участието на местните хора и в избухналото през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание. Най-важно е, че кълновете, които посял Васил Левски в Белица, не са и никога няма да загинат. „Гордеем се и вярваме, че тук е идвал Апостола на свободата и е създал таен революционен комитет“, убедени са местни хора.
Владимир Симеонов
