Д есетки хиляди страници са изписани за героизма на Христо Ботев и четниците му. Но за един друг войвода и малобройната му чета, прекосили с катамаран Дунава шест часа преди Ботьовата, все още малко се знае. Таньо Стоянов се казва войводата и по идея на самия Ботев сформира чета, която да подпомогне Априлското въстание в Сливенско.
Обилна и достоверна информация за създаването и пътя на Таньовата чета от Румъния до поробена България ни дава документалната книга пътеводител на историографа Борис Илиев „От Пожарево, Тутраканско, до Априлово, Поповско. По пътя на четата на Таньо войвода от 1876 г.“, издадена през 1996 година.
„За Таньо войвода сме наследили само беглите бележки от Захари Стоянов, Димитър Страшимиров и Никола Обретенов, които дълги години остават изолирани и непопулярни“, пише в предговора на книгата си авторът. Дори през 1967 г. в спомените си синът и дъщерята на знаменосеца на Таньовата чета смятали, че баща им е бил Ботев четник.
Подготовка
Таньо Стоянов е роден на 5 април 1846 г. в Сливен като трето дете на Стоян Куртев Домусчиев и жена му Рада. Учи 4 години в местното училище, след което поема бащиния си занаят - джелепин (търговец на добитък). През 1871 г. Левски основава в Сливен революционен комитет, а Таньо е един от първите му членове. Когато Левски идва повторно, определя Таньо за апостол в Търговищко, Омурташко, Котленско и Добричко – снабдява го с пълномощно от 15 ноември 1872 г.
През януари 1873 г. Таньо е арестуван от властта, съден в Цариград, а оттам заточен в Диарбекир. Като калебент, т.е. свободно да се движи в града, той бяга на 14 януари 1875 г. и преоблечен като арабин стига до Цариград, а оттам с кораб до Сулина и Браила.
През август 1875 г. Таньо е извикан в Букурещ и определен за апостол на готвещото се въстание в Сливенско.
На 24 април 1876 г. при едно от отиванията си до Крайова за закупуване на оръжие Таньо се среща с Никола Обретенов, който му споделя идеята на Ботев за организиране на втора чета в Олтеница, която да потегли към Сливенската планина. Разказва му и за готовността на Олтенишкия революционен комитет да съберат четници, да ги въоръжат и му предлага да стане войвода на четата. Таньо приема с готовност четата да се отправи към родния му Сливен, за където той е определен за апостол миналата есен.
Таньо организира, подготвя и въоръжава 26 доброволци в Турну Мъгуреле. Две млади българки ушиват знаме за четата. На зелен копринен плат те извезват със златна сърма разярен лъв и думите „Свобода или смърт“. Излъчен е щаб с Таньо войвода начело, за знаменосец е избран Велко Дачев от Ердуванлийски чифлик, Новозагорско, а за водач, познаващ пътищата в Лудогорието, е определен Стефан Николов-Заралията от днешното с. Гурково, Сливенско.
План
Стратегическият план на четата е да вдигне и увлече въстаници от българските села в Разградско и Ескиджумайско (Търговищко) и да се съедини със сливенските въстаници.
На 11 май Таньо изпраща четата за Олтеница, а той с още двама другари пренася с каруца оръжието. След полунощ на 17 май 1876 г. стъпва на родна земя при тутраканското с. Пожарево. После тръгва към Вълчата гора при днешния гр. Исперих, където четата трябва да приеме доброволци от разградските села Хърсово, Голям извор и Побит камък. Призори четата спира да почине източно от черкезкото с. Кузгун, днешно Антимово. Преспиват и на сутринта пътят им продължава покрай други османски села.
Таньо войвода остава разочарован, оказва се, че никой не ги посреща и включва с оръжие в ръка на родна земя. Четникът Петър Заралията пише в книгата: „Явиха се двама души, нам непознати. Теглиха се настрана с Таньо, говориха един час и си заминаха“. Угрижен, войводата ни казва: „Никой на никъде да не мърда, защото планът е развален! Върнахме се назад към Побит камък“.
Разочарование
Рано сутринта на 19 май 1876 г. Стефан Заралията влиза в Побит камък, където е разпознат от заптието Юмер Арнаутина, който лично го познавал като затворник в Русенския затвор и извиква на пандурите да го вържат.
Според разказа на четника Иван Хр. Абрашев: „Нито помощ е имало, нито Стефан жив се върнал... Сутринта на 21 май, отчаяни от залавянето на Стефан и обезверени, че вместо помощ срещат в селата безразличие и дори враждебност, четниците са обхванати от гняв и мъст против селяните в Побит камък. Някои предлагат селото да се нападне и накаже.
Разочаровани и гневни Таньо войвода и другарите му не нападат Побит камък, но тръгват на запад, към Русе, за да се върнат в Румъния. Сутринта на 22 май четата пресича железницата. Войводата убеждава другарите си да се върнат към Търговищко, където има повече български села, от които могат да излязат въстаници. Решението му се оказва фатално.
На 24 май при с. Ломци четата е забелязана и нападната от 100 души потеря - башибозуци и черкези. Не загива никой, а от потерята падат 10-15. През нощта четниците се измъкват и отправят към днешен Омуртаг.
На 26 май осъмват в корията при с. Светлен и стражата залавя две турчета пастирчета. Пускат ги и след половин час от селата Светлен, Априлово, Конак и Звезда се задава потеря. Започва преследване, при което един от четниците, Гено Гроша, изостава и когато нагазва в река Черни Лом, е убит. Двама черкези отиват да му отрежат главата и да го оберат. Отрязаната глава на Гено Гроша на другия ден е разнасяна из пазара в Попово.
Сражение
След сражението няколко от четниците се загубват и войводата с двадесетина другари заемат позиция на височината Припека. Тук те цял ден водят второто сражение, без да дадат убити или тежко ранени. За битката спомени от баща си разказва дъщерята на знаменосеца Велко Дачев Тишев, който развява коприненото знаме с разярения лъв: „Задал се черкезинът, водачът, на кон. Един другар на тати казал „Чакай“. Замерил го с пушката и оня паднал и избъбрил нещо. А другите черкези се разбягали като кози. Тати тогава бил ранен в палеца на дясната ръка, та не можеше да жъне после…“
Късно през нощта Таньо и другарите му се измъкват от разхлабената обсада и отново поемат на юг към Омуртаг.
Голгота
Още през нощта на 27 май дъждът започва да вали. Четата се изкачва на височината Керчан баир и се подготвя за кръгова отбрана. От дъжда барутът е овлажнен, пушките отказват да стрелят. А врагът е с нови пушки и числено превъзходство - с черкезите и башибозука налита и аскер от сто конници. Шепата въстаници са обградени и нападнати от четири страни. Надвечер дъждът принуждава османците да търсят сушина в Махмудовата воденица на реката. Дотук четниците дават само двама убити – Петър Недялков Танев-Свищовлията и Кара Петър-Трявналията.
Таньо повежда хората си на северозапад и в подножието на Керчан баир влиза в ръкопашен бой с препречилите пътя му турци, излезли от Махмудовата воденица. Преди да издъхне, с ятагана в страшната си десница посича шестима от тях. Турците отсичат главата му и я поднасят на командира на башибозука Изет бей в с. Кардам. Отсичат и десницата му, нея отнасят като трофей на потерята в с. Конак. Заедно с главата на войводата при Изет бей е занесено и коприненото знаме със златния лъв. Беят не издържа погледа на разяреното животно, хваща се за ятагана и срязва плата на знамето. Над Керчан баир се спуска кървав залез.
Преследване
Оцелелите въстаници са подложени на диво преследване. Заловени са Петър Иванов, знаменосецът Велко Дачев Тишев, Иван Хр. Абрашев, Вельо Василев, Стоян Енев-Шекерджията, Цонко Балкански и Васил Стоянов. Убити са Русан Хр. Мирчев от Сухиндол и още трима, чиито имена остават неизвестни. Четирима от заловените четници са съдени на 29 юли в Русе от извънредния съд и осъдени: Стефан Н. Заралията на смърт, Ив. Хр. Абрашев и Стоян Енев Шекерджията по на 15 години затвор с окови и Петър Иванов Русков на 3 години затвор с окови. На 15 август осъдените са изпратени на заточение. След Санстефанския договор всички се завръщат.
Всяка година от 1985-а се организира четиридневен Национален поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“. Походът започва на 30 май от Тутракан и завършва на 2 юни по обед пред величествения паметник на войводата в местността Керчан баир до с. Априлово, Поповско. За четири дни стотици извървяват 220-те километра боен път на четата през общините Тутракан, Исперих, Разград, Ветово, Цар Калоян и Попово.
Румен Жерев
