- Проф. Костов, през януари отбелязваме Бабинден. Вие кога празнувате - по стар или по нов стил?
- През годините 21 януари си остана датата. Тогава е утвърденото честване. Въпреки че много медии отбелязват по-ранната дата – 8 януари, ние, както и другите АГ болници, празнуваме Бабинден на 21 януари, един нерелигиозен, езически празник, но изключително мил, светъл и благороден. Това е денят, в който символично се измиват ръцете на акушерката и на бабата в селото – жената, която поема живота в ръцете си от родилката. Един много свещен, много чист празник.
Трябва ясно да кажем, че без акушерките – нашите колеги акушерки – тази професия не може да съществува. Акушерството никога не би могло да бъде това, което е, без тях. Ние сме неразривно свързани и дължим дълбок поклон пред огромния труд, който акушерките полагат.
- Какво трябва да се направи за кадровата криза?
- В страната има сериозен недостиг на акушерки, както и на медицински сестри. Това е проблем не само в България, но и в цяла Европа. Затова трябва да опазваме и съхраняваме нашите медицински кадри, да ги изграждаме и да ги задържаме в България. Това може да се случи само с общи усилия от страна на всички институции – държавни, академични и професионални. Необходима е целенасочена политика за образование, квалификация и кариерно развитие, подкрепа за младите специалисти и стимули за оставане в страната. Неслучайно акушерството и акушерките вече са включени в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО – това е признание за тяхната ключова роля, за традицията и знанията, които предават от поколение на поколение. В същото време това е и ангажимент към обществото – да оценяваме труда на акушерките, да ги подкрепяме и да осигурим условия те да работят достойно и безопасно, защото тяхната работа не само спасява животи, но е и основополагаща за бъдещето на нашата нация.
- Не всички знаят, че една велика българка - Райна Княгиня, всъщност е била акушерка по професия.
- Да, броени дни преди Бабинден си спомняме не само за самия празник, но и за една велика българка, чиято мисия напълно съответства на духа на този ден - Райна Попгеоргиева, по-известна като Райна Княгиня. Тя е родена през 1856 г. в Панагюрище и остава в историята не само като революционерка и жена, която ушива и развява знамето на Априлското въстание, но и като първата дипломирана акушерка в България след Освобождението.
След тежки изпитания, включително мъчения и затвор след въстанието, Райна е освободена благодарение на намесата на европейски дипломати и изпратена на обучение в Москва, където завършва акушерство и получава своята професионална квалификация. След завръщането си в България тя работи активно като акушерка, помагайки на жени от най--бедните квартали на София, организира първите „школи за здравно възпитание“ и обучава млади акушерки.
Особено силна е връзката ѝ с „Майчин дом“ – именно тя е сред първите обучени специалисти, работещи с тази болница, и е сред инициаторите за създаване на акушерски курсове и организации, които допринасят за формирането на модерното акушерство у нас. Този исторически пример е важен не само като част от миналото, но и като жив символ на преданост към професията и към грижата за живота, които продължават да вдъхновяват поколения акушерки и акушер-гинеколози и до днес.
Не можем да говорим за „Майчин дом“ и за акушерството у нас, без да си спомним и за княгиня Мария-Луиза, съпругата на княз Фердинанд. Тя мечтае за място, където майките и новородените да получават грижа и внимание. Точно тя подема инициативата за създаването на болницата, като за построяването и обзавеждането й тя дарява своята лична зестра – два милиона франка. И за да няма прекъсвания по време на строежа, княгинята предвидливо продава подаръците от сватбата си и внася парите в специална сметка за градежа. Така се полагат основите на бъдещата болница още през 1896 година. Откриването на първата специализирана акушеро-гинекологична болница става на 19 ноември 1903 година под името „Майчин дом – княгиня Мария-Луиза“. За съжаление княгинята не доживява този ден – умира няколко години по-рано, след раждането на четвъртото си дете. Но нейният дух и нейният завет остават – болницата отваря врати и продължава мисията ѝ да дава живот и грижа на майките и новородените, точно както тя винаги е искала.
- Проф. Костов, ражда ли повече деца българката?
- За съжаление – не. Синусоидално кривата върви надолу, с временни пикове, разбира се, и спадове, но за последните 35 години раждаемостта в България намалява стремглаво. Мисля, че тази година – 2025 година – дори ще отбележи рекорд по най-малко родени бебета. И на този фон, разбира се, България като население застарява и затова е една от страните с отрицателен естествен прираст. Повече хора умират, отколкото се раждат, така че българската нация се топи с около 50 хиляди човека на година. Данните показват, че българката средно ражда около 1,7 деца през целия си репродуктивен период. За 2025 в СБАЛАГ „Майчин дом“ са родени 3043 бебета, първото бебе за 2026-а се казва Боян, проплака в 00,35 минути, малко след като майката Джулия е транспортирана до спешния кабинет на лечебното заведение в новогодишната нощ. И двете й деца се раждат в „Майчин дом“. До момента са проплакали 70 новородени.
- Имате ли пациентки, които искат да имат по-големи семейства?
- Разбира се. В последните години се отбелязва един, ще използвам тази английска дума, тренд – да се ражда в по-млада възраст, съответно ражданията да бъдат по-често естествени, а младите дами да имат повече деца. Обикновено това са финансово по-независими, по-стабилни млади двойки, с традиции може би. Така че това е една приятна новина, но като цяло отново подчертавам, че за България естественият прираст е отрицателен, тоест българското население стремглаво се топи. България е също така една от най-застаряващите нации в Европа. Нашата съседка Турция пък е най-младата нация в Европа, така че сами можем да си направим изводите.
- Спомняте ли си първото изродено бебе?
- Да, разбира се. Аз специализирах в болницата, в които сега ръководя „Майчин дом“. Спомням си, беше нормално раждане. Това е много емоционален момент и тези неща никога не се забравят. Хубавото е, че тези хора и до днес си спомнят за мен, поддържаме връзка. Говоря за раждане с естествен механизъм. Разбира се, помня и първото си цезарово сечение в същата болница. Както и много добре си спомням моите учители. И тук искам да почета паметта на професор Ангел Димитров, когото наскоро загубихме. Той беше дългогодишен началник на Родилна клиника и началник на Катедрата по акушерство и гинекология към Медицинския университет.
Трябва да си спомняме и да почитаме нашите учители, защото тези хора наистина са отдали живота си на тази професия и на създаването на школа. Разбира се, трябва да споменем цяла редица имена, които оставиха трайна диря в създаването на школата, към която принадлежат по-голямата част от известните акушер-гинеколози в България. Но за съжаление голяма част от тези изтъкнати професори вече не са между нас – сред тях Ангел Димитров, Тодор Чернев, Стоимен Иванов, доц. Божидар Славчев
- Колко бебета сте изродили от първото до момента, броите ли ги?
- Трудно мога да кажа, но във всички случаи активно се занимавам с това около 25 години. Вероятно между 1500 и 2000 бебета. Аз обаче се занимавам доста и с оперативна гинекология, не само с акушерство, така че приблизително е такава цифрата.
- Как се усъвършенстваха техниките през годините – както при естественото раждане, така и при цезаровото сечение?
- Естественото раждане си остава винаги естествено – затова е естествено, защото е най-природното и най-природосъобразното. Усъвършенстват се обаче техниките за диагностика на патологични състояния, най-вече плацентарната патология – при предлежаща плацента, при врастнала плацента. Максимално рано вече се изчислява рискът от прееклампсия – знаете, това е рисково състояние по време на бременността, свързано с повишаване на кръвното налягане на бременната. Тук ултразвукът е така нареченият златен стандарт в диагностиката. В много европейски клиники той вече се използва и по време на самото раждане, като се проследява навлизането, преминаването и ротацията на главата през костния таз. Така че акушерството в чистия си вид търпи промени най-вече в посока минимализиране на риска от увреждане на майката и плода. Не е случайно, че вече като стандарт в цяла Европа при седалищно предлежание се извършва цезарово сечение – посоката е към максимален атравматизъм. В акушерството, разбира се, две дисциплини търпят революционно развитие.
- Кои са те?
- Едната е феталната медицина – чисто като ултразвукова диагностика. Другата, в по-общ план, е проследяването на рисковата бременност. Тук влизат всички рискови бременности – зачеване след инвитро, многоплодна бременност, бременност след асистирана репродукция, жени с диабет, възрастни първескини, жени с наднормено тегло, жени с хипертензивни състояния като прееклампсията, която вече споменахме. Това е една революционно развиваща се част от нашата специалност.
Може би спокойно можем да кажем, че сме сред първенците по проследяване на рискови бременности, предвид реновирането на клиниката. „Майчин дом“ е болницата, която поема всички тежки случаи в страната, всички рискови бременности. Добрата новина е, че към края на 2025 година, за последните четири години, отбелязваме нулева майчина смъртност – нещо, с което малко болници дори в най-развитите европейски държави могат да се похвалят.
- Има ли достатъчно желаещи млади лекари, които да се развиват в професията?
- „Майчин дом“ е болница, която работи съвместно с Медицинския университет в София. Тук се намира Катедрата по акушерство и гинекология, като пълното ѝ наименование е Катедра по акушерство, гинекология и неонатология. Това е истинската ковачница на кадри. В момента имаме около 15 специализиращи бъдещи акушер-гинеколози, които работят при нас, както и специализиращи неонатолози. Интересът към нашата специалност е огромен. Много млади лекари искат да започнат работа в „Майчин дом“. Разбира се, подборът е много стриктен и се извършва чрез конкурси. Имаме и около 10 докторанти – млади учени, които работят и се развиват активно в научното поле. Безспорно е, че бъдещето на нашата специалност и професия зависи от мотивацията, както и от професионалната и академичната подготовка на младите лекари. За радост те са изключително мотивирани. Това ме кара да вярвам в бъдещето на тази прекрасна и за мен най-благородна част от лекарската професия – да си акушер-гинеколог и да даваш живот. Разбира се, не бива да забравяме и гинекологичната част от тази професия. „Майчин дом“ е болницата, в която се оперират най-голям брой онкологични заболявания в гинекологията – рак на матката, рак на шийката на матката, рак на яйчниците. Ние сме най-големият център в България и постигаме едни от най-добрите резултати по отношение на оперативното лечение, както и по отношение на диагностиката.
- Вашата професия е свързана с появата на нов живот, но нерядко има трудни моменти и разговори.
- „Майчин дом“ заедно с фондация Даная, Изпълнителна агенция Медицински надзор с подкрепата на фондация „Америка за България“ налага нов модел на комуникация в здравеопазването. Емпатията и комуникацията са в основата на доверието между лекар и пациент. А това доверие е фундаментът, върху който се гради успешният диагностично-лечебен процес. То се създава взаимно – с разбиране, търпение и отговорност както от страна на пациента, така и на медицинския екип. Нашата цел е не просто да подобрим връзката между двете страни, а да я превърнем в мост на сътрудничество и взаимно уважение. Обученията, които реализираме с фондация „Даная“, са част от нашата стратегия за възстановяване на доверието – чрез знание и чрез осъзнаване на човешката страна на медицината. Комуникацията е не само инструмент за превенция на конфликти, а е и израз на състрадание, на професионална култура и морална отговорност – към пациента и неговите близки, но и към достойнството на лекаря.
През изминалата година проведохме поредица от обучения и дискусии, в които се включиха специалисти и от други АГ болници в София, предстоят нови в цялата страна, включително и ще бъдат обучени ключови комуникатори сред лекарите и акушерките от всяка клиника и отделение на СБАЛАГ „Mайчин дом“, които да управляват кризисни ситуации с професионализъм и човечност, превръщайки трудните диалози във възможности за доверие и разбирателство.
Милена Димитрова
