Бившият социален министър Христина Христова пред “Телеграф”: 5 години порочно правим бюджет отзад напред

- Г-жо Христова, какво мислите за настоящата социално-икономическа обстановка в България?

- Мисля, че сме в една повече от сложна и даже тежка социално-икономическа ситуация. За това има редица причини – със субективен и с обективен характер, ако така най-общо ги разделим на две. От една страна, вече четири, а даже и пет години ние всъщност нямаме нормален бюджет. Също така може да се каже, че сме в една почти перманентна предизборна ситуация, която води до това, знаете, политиците да се държат не съвсем разумно, да дават силни обещания, свързани главно с разходната част на бюджета. Това се получи у нас. Разходната част се раздува до едни опасни размери, за които не могат да се намерят необходимите приходи и които водят до дефицит. Тези дни гледах още една статистика. Според нея от 2022-ра до 2026-а минималната заплата се е увеличила с 80%. Минималната пенсия се е увеличила с 80%. Средната заплата се е увеличила с 60%... Разбира се, далеч съм от мисълта, че доходите в България са кой знае какви и съм наясно, че ние наистина все още сме под средните доходи за ЕС, въпреки че достигаме вече едно ниво, което е около 66% от средните доходи на гражданите в ЕС. Но последните пет години, аз мисля, че ние си правихме бюджета по един много порочен начин, мога да го нарека отзад напред.

- Какво имате предвид?

- Първо се започва с разходите. Гледа се какво искаме да дадем и на кого, за да е така любезен избирател, бих казала. И след това търсим приходната част за тези огромни разходи. А това не е възможно да функционира, защото икономиката на нашата държава си има определени мащаби и не може кой знае колко да очакваш от приходите. Те реално могат да се увеличат по три начина. На първо място трябва да е достатъчно ефективна борбата със сивата икономика. Това беше поето като ангажимент от предишното редовно правителство. Въпреки това тя продължава да си е във висок относителен дял. Различни са данните на различните изследвания, но говорим между 22% и 32%, а това е много голям дял. Т.е. това са стопански дейности, от които няма приходи в бюджета. А покрай тях няма и социални права за хората, защото обикновено те нямат договори, нямат осигуровки или те са върху много минимални суми. Значи първото е да има приходи от изсветляване на сивата икономика. Това, мисля, че не е налице в достатъчна степен. На второ място приходите могат да се увеличат, като се повишат данъците, което не е добре да се прави, защото в момента ниските данъци за хората и бизнеса носят икономическо предимство на България. Т.е. остава една по-голяма разполагаема сума и на отделния човек, и на фирмите, за да могат да разполагат и да правят някакви инвестиции и да планират за бъдеще. Третото са заеми, каквито започнахме да правим. Не бих казала, че относителният дял на външния дълг спрямо брутния вътрешен продукт е много висок на фона на други такива много високи проценти в страни-членки на Европейския съюз, включително в еврозоната, но май сме вече на едно от първите три места по ръст на външния ни дълг.

- Кой страда най-много от тази сложна икономическа ситуация? Къде пада голямата тежест? Ако приемем, че са се увеличили доходите на хората, може ли да кажем, че те по-малко понасят щети и че фокусът е върху бъдещите поколения, които ще плащат дълга?

- Това, че натоварваме тези хора след нас, нашите деца, внуци и бъдещите поколения на България, е ясно. Това е така, защото това трябва да се спре и много внимателно да се прецизира. Но мисля си, че и инфлацията доби размери, които не са очаквани и не бяха планирани. Например за април месец, за който имаме данни на годишна база, спрямо април 2025 година официалната инфлация, която е могла да бъде изчислена, е 6,2%. Това е много сериозно. Аз мисля, че сега доходите покриват инфлацията, но има един феномен, който не е само в България. И в Германия беше направено голямо изследване и показва същото явление. То е свързано с това, че усещането на хората за нарастване на цените е по-различно от това, което статистиките показват. Защото в крайна сметка, ако можем най-опростено да кажем какво е инфлацията, това е нарастването на цените, това е индексът на цените. Ето защо това също е проблем и инфлацията може да се каже, че е различна за различните хора. Така че, като питате кой понася най-голямата тежест, мисля, че това са хората с най-ниски доходи. Защо? Защото те потребяват така наречената малка потребителска кошница, един сбор от около 20 стоки от първа необходимост, за които, като се направи анализ, се вижда, че те са най-големите носители на инфлацията. С най-високи проценти са се увеличили тези основни неща като мляко, сирене, кашкавал, хляб, плодове и зеленчуци... Това е ключово в основното потребление на едно семейство, което има ниски доходи. Затова според мен най-много понасят инфлацията хората с най-ниски доходи.

- Страдат обаче и цели бизнес сектори, не мислите ли?

- Затова казах, че инфлацията е различна и по различен начин влияе и на други групи от обществото. В момента например имаме обективен фактор, свързан с повишаването на цената на горивата заради конфликта между САЩ и Иран. Ако се фокусираме върху него, е ясно, че най-тежко ще понесат това нарастване на цените на горивата тези, които най-много използват кола. Транспортният бранш също.

- В контекста на кризата в Близкия изток може ли да кажем, че това, че работим с удължителен бюджет, ни носи известни предимства?

- Аз си мисля, че удължителният бюджет е проблем за всяка държава от гледна точка на това, че всяко едно управление се представя пред хората именно чрез бюджета. В него се вижда какви са политиките и приоритетите, които ще се следват за годината, за която се прави този бюджет. В удължителния бюджет такова нещо не можем да видим. От друга страна той има известен дисциплиниращ ефект за харчове. В смисъл, че може да се използва само това, което е използвано като бюджет за месеца през миналата година. Разбира се, има изключения. Те се случват при спазването на всякакви решения, закони, текстове и постановления, приети от Министерския съвет и от Народното събрание. Но има едно но, което е много важно за тези изключения – разходите са до размера на приходите. Следователно в удължителния бюджет има и полезен елемент, но и елемент на голям риск. Защото, въпреки че в него е записано, че предимство имат плащанията за заплати, за социални плащания, пенсии..., представете си, че приходите не стигнат. И според ситуацията, че действа удължителен бюджет, би следвало да не можем да теглим кредит. Макар че разбирам, че вече и това се прави, но на база на нормативната уредба, има риск хората да не получат, така да се каже, гарантирани плащания.

- На фона и на политическия опит, който имате, изгодно ли е сега на новата власт да забави приемането на редовен бюджет? Как ви се струва?

- Аз бих казала така: Вече няма да е съществено за развитието на България и за състоянието на България приемането на нов бюджет. Като имам предвид, че ние влизаме в половината на годината, че все пак още умуват... Това мога да кажа. Разбрах, че ще се премахват автоматизми при формирането на заплатите, започват да се очертават и големи изключения от това, че имаме дефицит. Добре е да има нов бюджет, за да видим чрез него новото управление, което има толкова сериозно мнозинство, какво възнамерява да прави до края на годината като политики и приоритети. Но фактически, докато се приеме, ще е на такъв етап, че ще действа в едни 5 месеца максимум.

- Страдаме ли повече, отколкото очаквахме, заради приемането на еврото?

- Аз си мисля, че просто се струпаха неблагоприятни обстоятелства. Първо с приемането на еврото започна едно увеличение на цените. То стартира още преди първи януари. Вие знаете, че се даде голяма гласност на това, че законът ще действа от началото на 2026 година и от тази дата ще могат да бъдат санкционирани търговци, които предлагат, както там е записано, необосновани високи цени. Много търговци направиха едно застраховане и започнаха предварително да вдигат цените. И това беше доста жалко. И когато попиташ защо така се повишили цената, отговаряха, че било заради еврото, което го нямаше, и тогава това евро нямаше никакво влияние. Да не говорим, че при ценообразуващите икономически фактори нямаше нито един с увеличение - нито данъци, нито осигурителна тежест, нито заплати, кой знае колко, за да повлияят, нито горива... Даже газът беше.

- Мерките, които предприемат управляващите в момента, адекватни ли са?

- Държавата ще се опитва с административни и контролни мерки да овладее положението, но да видим дали ще намери капацитет. Защото и двата закона са базирани на тия комисии - за защита на потребителите и за защита на конкуренцията, чийто административен капацитет не е голям. Аз не знам как с по 100 души ще могат да се контролират около 200 000 търговски обекта в България. Всъщност истината е, че ние имаме неблагоприятно стечение на обстоятелствата и тези страхове и притеснения много повлияха на хората, които бяха за приемането на еврото. Криза в Персийския залив имаше и преди доста години и тогава с повишаването на цените на горивата настъпи една сериозна инфлация, защото повечето производства на стоки и услуги са базирани на горива, на енергии... Тук ние си имаме една обективна сериозна причина да се намери разумен диалог - политически, на международно ниво, за да се приключва с тази криза. Също имаме и много голям дял пенсионери, което е свързано с демографската криза. Тези хора сега ще получат едно увеличение 7,8% по швейцарското правило. Хората са недоволни, смятат, че не е достатъчно, но първо това е по закона и никой няма намерение, доколкото виждаме, да променя Кодекса за социално осигуряване. Второ, всички увеличения на доходи – заплати, пенсии, и т.н., трябва да са свързани с някаква производителност. Ние не може да се похвалим с висока производителност. Видели сте данните за ръста на икономиката. Те не са много обнадеждаващи. Ето защо много трудна е задачата с бюджета. От една страна, доколко ще може да се редуцират раздутите разходи, а от друга, как ще се намерят средства за групите, които са уязвими и с нисък социален статус. На тях трябва да им се помогне по-значимо, за да имат достоен живот. Също трябва да се помисли и какво може да се направи за бизнеса като условие за правене на такъв. Дигитализацията изостава и в обслужването, и в администрацията. Инфраструктурата изостава в последните 4 години значимо. Ето защо имаме не само сложна, но и трудна ситуация. Пак ще повторя, че не е добре, че държавата е без бюджет. Защото държава без бюджет е държава без посока. Бих казала ясна посока в гората. Но надявам се всички тези неща да се анализират наистина много внимателно и да се вземат предвид.

- В такъв момент кои са приоритетните реформи?

- Контролът върху търговията. Аз в никакъв случай не го разбирам като административно вмешателство по отношение на цени и печалби. Наблюденията ми от години в Европа са показали, че такъв успешен опит няма. Но наистина държавата трябва да се опита да защити потребителите, да се опита да защити и производителите, защото наистина има нелоялни търговски практики и подвеждаща информация. Трябва да има жесток контрол. Етикетът трябва да е ясен и голям. Където е нужно да пише, че този продукт не е изработен от мляко, без шикалкавене. Ето такива неща също са важни. На производителите в други държави виждам, че им се помага чрез контрол върху търговските вериги. Например, ако са направили увеличение на цените, нямат право за известен период да правят промоции, защото по този начин прикриват увеличението и гледат как да им върви стоката, която след тази кратка промоция ще продават на висока цена. Също така, когато има продукти, които трябва да се бракуват, не могат да ги пускат на промоция. При нас цялата финансова тежест на тази загуба пада надолу по веригата върху производителя. Има какво да се прави, бих казала индиректен контрол и администриране на целия процес на търговия и създаване на условия за нормална конкуренция. Това ще има значение за нормалното ценообразуване.

- Може ли да завършим с нещо позитивно? Ако приключат световните кризи, бързо ли ще наваксаме?

- Аз си мисля, че въпреки световната криза, въпреки нашия си национален фактор, обусловен от петте години политическа нестабилност, все пак икономиката ни е във възходящ тренд. Все пак имаме една добра събираемост на приходната част, т.е. изсветлява икономиката. Има икономика, има ръст, безработицата е ниска... Мисля, че оттук нататък властта трябва да насочи вниманието си върху две неща. Върху човешкия фактор, дисбалансите, дефицита на пазара на труда и качествата, което дава образованието. И, разбира се, върху осигуряването на условия, при които да може спокойно да се прави бизнес. Така ще има икономическо развитие. Аз мисля, че ако на тези два фактора равномерно се отдели внимание, има шансове за България. Има показатели, които стават все по-добри и съотносими със средните за ЕС.

ТОВА Е ТЯ:

• От 2001 г. работи в Министерството на труда и социалната политика

• На 17 юли 2003 г. е избрана за ресорен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски

• След изборите през 2005 г. е избрана за депутат от групата на НДСВ в 39-ото народно събрание

• Избрана е за наблюдател в Европейския парламент, а след 1 януари 2007 г. и за евродепутат до провеждането на избори

• В Европейския парламент е член на Комисията по заетост и социални въпроси

• През 2009 г. е избрана за председател на НДСВ. Оттегля се от лидерския пост заради изборната загуба на парламентарните избори през 2013 г.

Людмил Христов