У чилищните дворове са алтернатива и донякъде решение с недостигащите места за игра на подрастващите в свободното им време. Това стана причина Столичната община да създаде инициативата „Училището – сърцето на квартала“. Тя предвижда отваряне на училищните дворове за срещи, игри и спорт в извънучебно време и превръщането им в достъпни пространства за местната общност.
Идеята среща одобрение от страна на една част от родителите, но в същото време директори, учители и синдикати се опасяват, че свободният достъп носи рискове – от вандализъм до проблеми със сигурността. Така училищният двор се превръща в нож с две остриета - тази за отвореното обществено пространство и тази за защитената училищна среда.
Щети
Главната причина директори да не искат да отворят двора на училището си са щетите и мръсотията, която оставят посетителите. Преди няколко дни от столичното 127-о училище се оплакаха, че съоръженията и оградите им са станали обект на вандализъм. „Отново счупени огради, отново замърсен двор, разхвърляни бутилки, кенчета, салфетки и отпадъци“, коментират от училището. Те са категорични, че училищният двор не е сметище и заявяват, че свободният достъп върви ръка за ръка с дисциплина, култура и отношение към обществената собственост.
За 15 години 44 сгради на детски градини са били продадени, заменени или реституирани
Директорът на 119-о училище и общински съветник Диян Стаматов заяви, че този разговор трябва да се води спокойно, професионално и с ясна мисъл за последствията. Преди повече от десет години системата преживя тежък урок.
В неделен ден паднала врата в училищен двор отне детски живот. Макар инцидентът да се случи извън учебно време, отговорността беше потърсена от директора, припомни Стаматов. „Затова въпросът не е „за“ или „против“ отворените дворове. Истинският въпрос е при какви условия това може да се случи безопасно, справедливо и устойчиво. Необходимо е ясно регламентирано решение и подписано споразумение между директорите и Столичната община, което да уреди: кой носи отговорност при инциденти; как се осигуряват охрана, контрол, видеонаблюдение, чистота и опазване на съоръженията; как се финансират поддръжката и ремонтите; как се гарантира необходимото застрахователно покритие“, посочи той. Според него директорите не могат да бъдат оставяни сами да носят юридическата и финансовата тежест на обществена политика, която не зависи от тях. „Обществото има нужда от достъпни пространства за децата – това е безспорно.
Но устойчивите решения се постигат не чрез популизъм, а чрез професионализъм, ясни правила и споделена отговорност“, убеден е директорът.
Председателят на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Юлиян Петров заяви, че училищният двор не е обществен парк, а в чужбина има и практиката да се отваря само за определено време в извънучебно такова. Той даде пример с европейските страни като Германия, Франция, Великобритания, Полша и др., където дворовете са оградени с метална ограда, зид, мрежа. „Целта е да се отдели пространството на учениците от улицата и да не може всеки да влиза или излиза, когато си поиска“, коментира председателят. Петров добави, че е време да се спре с използването на училищните дворове за общински и квартални нужди.
Достъп
Спортните площадки и дворовете в общинските училища са отворени за ползване от граждани и в извънучебно време, през празничните и почивните дни. До това се стигна след гражданското недоволство. Това съобщиха за „Телеграф“ от община Варна. В периода от 1 юни до 30 септември училищните пространства могат да бъдат посещавани до 23:00 часа. В учебно време – в периода от 1 октомври до 31 май, дворовете са отворени до 22:00 часа, но могат да се използват от външни лица само след приключване на учебните занятия. В празничните и почивните дни спортните площадки в училищата също могат да се използват до 23:00 часа през летните месеци, добавят оттам. Това правило не важи за дворовете на държавните учебни заведения, които са на разпореждане на министерството на образованието.
ЕСКАЛАЦИЯ НА НАПРЕЖЕНИЕТО: Родители гневни, след като дете бе блъснато в софийски квартал
В повечето училища в Бургас училищните дворове не се заключват и не остават никога пусти. След края на учебните часове те се превръщат в предпочитано място за игра на децата. Хлапетата ритат топка, играят баскетбол, а най-малките - на гоненица. Особено оживление настава през летните месеци, когато дворовете на кварталните школа са пълни не само с дечурлига, но и с майки с бебешки колички, които наглеждат по-големите си деца. Школските дворове, които имат монтирани успоредки и други уреди за спорт, пък са любимо място на тийнейджърите. Напливът на подрастващи в уязвима възраст неминуемо привлича и дребни пласьори на дрога, които се опитват да се сдобият с нови клиенти. В повечето училища има денонощна жива охрана и видеонаблюдение, които определено играят превантивна роля.
В Благоевград дворовете бяха отворени след трагедия, при която загина 16-годишно момиче, а неин връстник беше тежко ранен след падане от петия етаж на панелен блок на улица „Яне Сандански“ №17 в квартал „Струмско“. Тази инициатива поде общественият посредник на Благоевград Злата Ризова. Целта е децата и младежите да могат да ползват спортните съоръжения в училищните дворове, да спортуват, да играят, за да са далече от пороците и наркотиците. Някои училища отдавна са с „вход свободен“ и вътре могат да се видят не само спортуващи и играещи деца, но и много майки с детски колички, които общуват, докато разхождат бебетата си.
Заключено
Недостъпни в извънучилищно време са всичките спортни зали, площадки и игрища, които се намират на територията на учебните заведения във Видин. През ваканциите - зимни, пролетни и летни, в следобедните и вечерните часове до спортните обекти никой няма свободен достъп, показа проверка на „Телеграф“. Високи огради и заключени обекти посрещат всеки дръзнал да спортува в извънучебно време. Във Видин дори се стигна дотам, че преди повече от година общинските съветници след много протести от хората се принудиха да гласуват свое решение външните спортни площадки в дворовете на училищата да се ползват в извънработно време. Съветниците приеха единодушно да се отворят за свободно ползване в извънработно време външните спортни площадки и съоръжения в дворовете на училищата на територията на общината. Тази стъпка беше в интерес на децата и младежите на Видин. Но директорите не се съобразиха с мотива, че всички спортни нови съоръжения в учебните заведения, изградени от 2018 година до днес, са направени с европейски средства и според договорите в продължение на 5 години не могат да бъдат отдавани за ползване от външни лица под никаква форма, вкл. и свободно, защото тече гаранционният срок. За някои училища той обаче отдавна е изтекъл.
Масово не се инвестира в поддръжка
Поддръжката на игрища и детски площадки, до които достъпът е безплатен и се намират в междублоковите пространства, са оставени на разрухата на времето. Често на терена се виждат останки от изпочупени баскетболни кошове, разбита настилка, счупени футболни врати, скъсани огради, огънати железа. Заради високите разходи районните кметства и общини рядко инвестират в тях, защото след почти всеки ремонт разрухата се завръща до няколко седмици. Основният проблем е вандализмът. На някои терени липсва и осветление, което в тъмната част от деня ги превръща в свърталища на съмнителни типове. Понякога татковци излизат и правят частични ремонти или родители поставят несертифицирани люлки, което е нарушение, защото при възникване на инцидент – общината носи отговорност, а тя не може да гарантира безопасност на съоръжение, което не е ремонтирала.
*По темата работиха: Владимир Христовски, Владимир Симеонов, Елена Анастасова, Ирена Данаилова, Любомир Славов
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Екип на Телеграф
