Н яма родител, поне в София, който да не е минал през кошмара на това детето му да не бъде прието в държавна градина, защото няма място, независимо, че според местната власт през годините броят им непрекъснато се увеличава. Само през 2025 г. 8844 хлапета останаха без място в градина. Въпреки започнатата политика от Столичната община да строи нови сгради и да разширява съществуващи, те няма как да наваксат случилото се в периода от 1989 до 2005 г., когато са продадени, реституирани или заменени 44 сгради на градини и ясли.
Използвахме инструмента Pinpoint на Google, за да обработим и обобщим данните от широк набор документи, резултатът от което обобщаваме в следващите редове. В началото на прехода като причината за затварянето на детски градини е посочена ниската раждаемост, намаляващият брой на децата в града и все още не започналата вътрешна миграция от малките населени места към столицата. През онези години децата се записваха от родителите директно в детското заведение по местоживеене. Избор не се правеше, а детето се записваше в близост до дома си, каквато е и идеята на институцията, за да не се налага хлапето уморено да стои в трафика и да му отнема повече от час време да се прибере у дома.
От няколко години насам битката за осигуряване на място за всяко дете започва неравно, с 44 сгради по-малко и почти постоянен недостиг на места през изминалите години – около 10 000 както за първа градинска група, така и за яслените групи. До 2005 година са реституирани 11 бивши детски заведения, 9 са продадени, 1 е предоставен за ползване, а други 9 са закрити ясли, без информация какво се е случило с тях. В район „Витоша“ например няколко терена са продадени, но не е ясно какво се е случило с тях. В „Красно село“ един от терените е предоставен за ползване на частна градина за 10 години, без наем. Всеки кмет на София в последните 10тина години поема поста и започва кампанията си именно с обещание за повече места в детските градини. Какво обаче се случва, за да отчитаме всяка следваща година хиляди деца без места.
Историите
Един от знаковите примери е съдбата на 44-та детска градина в "Дружба" 1. През 2003 г. тогавашният кмет Стефан Софиянски и председателят на СОС Антоан Николов решават да се направи заменка на опустялата сграда. Решават да я закрият, а децата да преместят в близкото 96 ОДЗ. След това кметството дава сградата и правото на строеж на асоциацията "България-Италия Св. св. Кирил и Методий" на свещеника от алтернативния синод отец Камен Бараков. Срещу това общината получава няколко апартамента в крайни квартали. Заради смъртта на отец Бараков проектът му не се осъществява, сградата започва да се руши. Междувременно се сменя собственикът, а общината установява, че вместо дефицит на деца, тенденцията се е обърнала и вече има драстичен недостиг на места.
Следва протест, но той не дава резултат. Кмет на града става Бойко Борисов, който се зарича, че ще подаде сигнал в прокуратурата за скандалната заменка. Какво се случва и до ден днешен не се знае. Реален сигнал, че сградата е опасна пуска бившият общински съветник, сегашен зам.-кмет Борис Цветков. Той настоява тя да се разруши, а общината да изплати правото на строеж на собственика. Тогава се появяват и слухове, че на мястото ще има голям колеж, но законът не позволява това и плановете не се осъществяват. Последният собственик - фирма "БНС" ЕООД, извършва цялостно обновяване на сградата и я превръща в частна градина "Херман Хесе". Тя бе открита през 2015 г. с благословията на Столичната община и в присъствието на зам.-кмета по култура и образование Тодор Чобанов. Тогава наследникът на Борисов - Йорданка Фандъкова обяви, че в градината ще има място за 250 деца от квартала, като така ще бъде преодолян недостигът в района, но това така и не се случва.
Друг скандален случай е превзетата от частна институция бивша общинска детска градина в район "Младост". В сградата на 25 ОДЗ срещу скромен наем години наред (от 1996 г.) пребивава училище ЕСПА. Известно време то се подвизава там срещу 222,57 лв. на месец. Едва след медиен и обществен скандал районната администрация се похвали, че е вдигнала месечната сума на 10 000 лв. Колко пари е загубила общината обаче вече няма кой да изчисли. Едва през 2013 г. Фандъкова обяви, че си е върнала сградата след многобройни опити да изгони наемателите. За нейна изненада тя се оказа оставена в плачевно състояние и се наложи общината да направи сериозни инвестиции. Така отдаването под наем на общинската сграда излезе с двойна загуба - първо, кметството ни е губело пари от наем, втори път - от последващия огромен ремонт. Щастливата развръзка е през 2015 г., когато в сградата се открива общинската детска градина - 189-а, с името "Сто усмивки". Ремонтирана е с 2 млн. лв. за сметка на данъкоплатците. Историята обаче съвсем не свършва дотук. 2017 г. е ознаменувана с родителски протест. Напълно ремонтираната преди няма и три години сграда вече тече. Според родителите тя е протекла почти веднага след откриването й, а децата известно време са стояли без ток в някои помещения. От администрацията на района се оправдават, че исканият от родителите ремонт не се прави, тъй като течът не е прекалено силен и не застрашава живота на децата. Фирмата изпълнител също отказва да оправи покрива, въпреки че той е в гаранция.
Съвсем наблизо, реновирана и обновена, е разположена сградата на бившето 52 ОДЗ. Днес обаче градината не е общинска. Продадена е отново по време на управлението на Стефан Софиянски, а оттогава е сменила собственика си няколко пъти. Сградата е построена през 1980 г., има два етажа и е с площ от 1692 кв.м. Някога е имало музикален салон и басейн. След като години наред стои празна, руши се и се превръща в руини, през 2014 и 2015 г. в помещенията се откриват частни образователни институции. Първа се настанява частната немска детска градина "Киндер оазе", а на откриването й присъства тогавашният кмет на района Цвета Авджиева.
В непосредствено съседство, буренясал, огромен двор с изпочупена и паднала ограда посреща търсещите услугите на Агенцията за социално подпомагане на района. Тя се помещава в бившето 28-о ОДЗ. Този път няма продаване, реституиране или приватизиране. Сградата и сега е общинска, но в един момент е закрита заради липса на деца и вече има друго предназначение.
Друго частно училище – "Веда" успя да се намърда в столичното 48-о ОДЗ "Братя Грим", а след напускането на двете помещения градската управа изхарчи 120 000 лв. за преустройство и ремонт. Още 40 000 лв. бяха дадени за обзавеждане. Днес градината функционира като общинска и приема деца в 11 различни възрастови групи от 10 месеца до 7 годишна възраст. Директорът на дирекция „Образование“ Десислава Желязкова каза пред „Телеграф“, че въпросното училище „Веда“ е освободило сграда до 100-о училище, защото му е изтекъл договора. „Той не се поднови, така че тази сграда ще бъде дадена на училището или ДГ48“, увери тя и коментира, че училището за момента няма проблем с местата, но се очаква да има нужда, тъй като броят на учениците вече е удвоен.
Обещанията
26 септември 2006та година тогава кмет Бойко Борисов иска държавата да отпусне 8 млн. лв. за строителството на нови детски градини в столицата, заради системен недостиг на места и липса на достатъчно сгради. На 14 май 2009та Борис Цветков и Николай Белалов от Дискусионния клуб за социална местна политика в БСП отчитат, че 12 590 места не достигат в яслите и детските градини в София. А тогава заместник - кметът на София – Йорданка Фандъкова обяви, че за 2009-та над 3000 деца няма да успеят да влязат в детските градини, а 2008-ма година не са били приети около 5000. Три години по-късно, вече кмет, Йорданка Фандъкова обещава през следващата година да бъдат построени нови 31 детски градини в столицата. А на 9ти май 2012та година Фандъкова, отчита, че за 5 години са открити 194 нови групи в детски градини и над 6000 деца повече посещават детска градина. И все така неприетите деца в София са отново хиляди.
Десет години по-късно ситуацията е същата. През 2022ра около 10 000 деца остават без места, следващата 2023та – неприетите са около 7 000. И следващият кмет на София – Васил Терзиев отново обеща, че до края на мандата му няма да има дете без място в градина. Само преди няколко дни той се похвали във фейсбук, че с екипа му е намалил недостига на места в детските градини с 15%, т.е. открити са 11 нови сгради на детски градини, още 19 са в строеж, а за допълнителни 12 вече се подготвяли проекти там, където нуждата е най-остра. А нуждата явно 15 години след началото на прехода е все така остра.
Терзиев реши да продължи практиката, започната от времето на Йорданка Фандъкова, да бори недостига със строителство на нови сгради и разширяване на съществуващите. Градоначалникът изчисли, че за първите две години от мандата му капацитетът на системата е увеличен с близо 2 500. Стана ясно, че в момента в различни райони на града се изграждат 16 нови детски градини и 3 самостоятелни ясли, които ще открият 58 нови групи през 2026–2027 г.
Проблем
Най-осезаем остава проблемът с недостига на места в районите "Витоша", "Лозенец", "Триадица" и "Студентски", както и за част от кварталите "Манастирски ливади", "Кръстова вада", "Витоша" и "Симеоново".
Директорът на Дирекция „Образование“ в Столичната община Десислава Желязкова коментира, че проблемът с градинските групи е на финалната права, но той се пренася при яслените групи, тъй като майките искат бързо да се върнат на работа. Желязкова каза още, че сред родителите има такива, които кандидатстват не защото искат децата им да бъдат приети в общинска ясла или градина, а с цел да запазят правото си да получават компенсация. „Има и такива, които кандидатстват в ясла само заради точката, която ще получат за детска градина“, обясни тя.
По думите й са необходими около 450 млн. лв. за изграждане на около 60 сгради на детски ясли и градини, за да се реши окончателно проблемът с недостига на места, като към момента те са поискали помощ от държавата, но засега такава не им е предложена. Желязкова каза още, че броят на децата непрекъснато расте. „Всяка година те нарастват с около 1000. Около 2500 са децата, които са извън детските градини. Голямата бройка идва от яслите, там има най-голям недостиг, тъй като такива групи трансформираме в градински заради липсата на медицински сестри“, каза директорът и добави, че не е било прието искането им сестрите да бъдат заменени от педагози. Тя коментира още, че и все още не се е появил министърът, който да поиска да се намали майчинството, тъй като 2.5 години е твърде дълъг период и няма икономика, която да може да издържи. Желязкова посочи, че 111 мед. сестри липсват в системата, като за яслите, които строят в момента ще са им необходими поне още 100 за следващата година и половина. „Тази година 35 яслени групи ги трансформирахме, следващата ще е още по-страшно и те ще са повече от 35 и с градинските няма да имаме проблем. В момента имаме доста свободни места – в „Младост“, „Оборище“, прогнозира тя.
700 лева е издръжката на дете
700 лева е издръжката на едно дете в детската градина в София. Това обяви пред „Телеграф“ директорът на Дирекция „Образование“ в Столичната община Десислава Желязкова и добави, че по света няма общински и държавни градини както и да не се дължи такса за нея. „Това е финансирането, което държавата дава, без включеното дофинансиране от общината. За децата със СОП сумата нараства двойно и дори три пъти“, посочи тя. От думите й стана ясно, че издръжката на едно дете е между 700 и 1300 лв.
А за всички неприети деца, държавата плаща компенсации от няколко години насам. Тази година правителството одобри 1 763 635 лева за компенсации на семействата, чиито деца не са приети в държавни или общински детски градини поради липса на свободни места. Средствата се предоставят за 2037 деца от четири общини - Столичната община, Пловдив, Варна и Родопи, съобщи пресслужбата на Министерския съвет (МС). Държавата плаща до 580 лв. месечно за дете от март 2025 г., но не повече от реално направените разходи. Условията са детето да не е прието в общинска градина/ясла, да не е в задължителна предучилищна възраст в частна, финансирана от държавата градина, както и родителите да не получават други помощи за същите дейности. За да получат парите, семействата трябва да подават искане до 5-о число на следващия месец в общината, с договори и фактури, доказващи разходите. А в София, месечните такси на частните детски градини вече надхвърлят 1 000 лева.
Владимир Христовски
