Р умънски език вместо руски може да се изучава като втори чужд в езиковите гимназии в Русе.
Това предлага депутатът Иван Белчев от парламентарната група на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ). Той призова за стартиране на пилотен проект в най-големия ни крайдунавски град от учебната 2026/2027 година. Белчев определя тази възможност като логична стъпка в контекста на предстоящото председателство на България на Стратегията на ЕС за Дунавския регион.
„Към момента в българските училища румънският език не се предлага като системна опция за изучаване, а в много училища единствената алтернатива за втори чужд език остава руският. Това поставя учениците от граничните райони, особено Русе, в неизгодна позиция, тъй като те нямат възможност да придобият езикови умения, които имат пряко практическо приложение в региона, където бизнесът е силно свързан с румънския пазар. Считам, че въвеждането на румънски език като втори чужд език в училищата като пилотен проект в Русе ще отговори на нуждите на бизнеса, ще подобри конкурентоспособността на младите хора и ще насърчи културния обмен между двете страни“, пише Иван Белчев в аргументите си към въпрос до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев относно въвеждането на румънски език като втори чужд в Русе.
Съдействие
Според депутата от ПП-ДБ подобен проект би могъл да бъде реализиран със съдействието на МОН и в партньорство с румънската страна – чрез обмен на преподаватели, създаване на подходящи учебни материали и двустранни инициативи. Белчев предлага за стартиране на процеса да се изготви анализ на потребностите от румънскоезични кадри в региона на Русе с участието на браншови организации и местния бизнес. Според него трябва да се разработи пилотна програма за въвеждане на румънски като втори чужд език в поне две русенски училища, като се използва опитът на съществуващите езикови гимназии. Народният представител предлага и осигуряване на съвместни инициативи с Министерството на образованието на Румъния за обучението на учители, предоставяне на учебници и съвременни учебни ресурси.
Отговор
От МОН все още подготвят писмения отговор на депутатския въпрос, но пред „Телеграф“ коментираха, че ясно са разписани условията, при които училищата могат са разкриват нови паралелки. За да се случи това, трябва да са налице достатъчно желаещи, както и да има налични учители.
За учебната 2025/2026 година Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Русе приема в профил „Чужди езици“ с интензивно изучаване на английски език – общо 78 ученици, като според изучавания друг чужд език от IX клас са разпределени в паралелки с немски език (26 ученици), с руски език и с френски език (26 ученици). При подаване на документите за кандидатстване за гимназията се попълва само профил „Чужди езици” – „Английски език“. Желанието за другия чужд език се заявява при записване. При повече желаещи да изучават определен език класирането е по бал. С профил „Компютърна анимация“ приетите са още 26 ученици, като те също изучават интензивно английски, а като втори чужд език – немски.
В средното училище за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ приемат двуезични паралелки с английски и немски, както и испански/френски и английски език.
Годишнина
По повод 120-ата годишнината на родения в Русе Нобелов лауреат за литература Елиас Канети от МОН изразяват готовност да разпространят чрез регионалните управления на образованието информация за конкретни инициативи, свързани с юбилея, но на този етап негови произведения могат да бъда включени в програмата по литература само по преценка на преподавателите.
„Като краткосрочна промяна, която може да влезе в сила от учебната 2026-2027 година, на сайта на МОН е публикувано предложение за промяна на учебните планове за средната степен на образование, като е заложено „увеличаване на часовете по български език и литература с 12%, което ще даде повече време в IX-XII клас за упражнения, дискусии, подготовка за ДЗИ и включване на повече автори по преценка на учителя“, коментира министър Красимир Вълчев в отговор на друг депутатски въпрос миналата седмица.
„До утвърждаването на нови учебни програми в училищното образование се прилагат действащите, като във всеки от класовете в двата гимназиалните етапа (VIII-XII) е дадена възможност учителите по български език и литература да подбират и допълнителни текстове, чрез които да развиват читателски нагласи и литературни компетентности, в т.ч. и в разширената подготовка“, каза още просветният министър. Според него цялостната промяна на учебните програми, включваща отделните етапи, изисква над 5-годишен период.
Людмил Христов
