- Проф. Рачев, Западна Европа беше обхваната от брутална гореща вълна. Какво показват дългосрочните прогнози - какъв ще е остатъкът от лятото в България?
- Ще започна по-отдалеч. Тази година времето е малко по-различно в сравнение с това, което беше през последните 4-5 години. Зимата беше относително мека, както и предишни години, но доста дъждовна. Пролетта беше нормална и малко по-хладничка в сравнение с последния климатичен период, а той е от 1991 година до 2020 година. Така че тази пролет беше малко по-хладна на фона на новото нормално за последните три десетилетия. До този момент лятото наподобява едно хубаво ретро лято от 80-те и 90-те години на миналия век. Юни си отиде малко по-топъл с около половин градуса, а на места с почти градус, както и с валежи в нормата и малко под нея. Ако се сбъдне прогнозата до средата на месеца на Балканския полуостров да преобладава едно топло, но не горещо време, то тогава първата половина на лятото ще се окаже съвсем благоприятна за всеки един отрасъл на националното ни стопанство, както и за здравето и просперитета на всеки един от нас. Ние избягахме от пределно бруталните жеги, които бяха обхванали Западна Европа. Преди една седмица в Париж имаше няколко дни, в които максималните температури достигнаха 40 градуса, а сутрешните минимални температури бяха 30 градуса. Ние останахме в периферията на тази доста тежка, продължителна и брутална топла вълна, обхващаща цяла Европа. В много страни бяха отбелязани национални рекорди за съответния ден, като дори в Италия и в Южна Германия бяха отбелязани абсолютни рекорди по отношение на националните температури.
- Очакват ли се още такива екстремни температури?
- В момента Западна Европа е подложена на третата за тази година топла вълна. Особено тежко ще бъде положението в Южна Португалия и Южна Испания. За тези страни 38-40 градуса не са нещо необичайно. Ще бъде топло в Южна Франция и дори в Южна Великобритания. Тази трета вълна засега няма намерение да отива по на изток до Белгия и Дания. Това ще бъде разликата, но се очаква тя отново да бъде продължителна. Може би ще надхвърли един период от 7-8 дни. За човешкия организъм става тежко не когато един-два дни е топло, а когато е брутално горещо в продължение на седмица и дори сутрешните температури са много високи. Тогава човешкият организъм не може да се адаптира или да си почине, макар че ние, човеците, имаме най-съвършената терморегулационна система от всички животни на този свят.
- Такова нещо не се случва за пръв път.
- Имало е горещи вълни и преди. Истината е, че те станаха по-чести и сравнително по-дълги. Затова ние трябва да се адаптираме към тези промени, които засягат целия свят. Има един паралел, който е задължителен, когато говорим за климат и затопляне. Веднага връщам уважаемите читатели 25 години назад. През 2003 година при две последователни и горещи вълни във Франция и в Германия преждевременно напуснаха този свят над 72 000 пенсионери. Те не умряха директно от горещата вълна, а от обострянето на техните хронични заболявания. Ако не бяха тези продължителни горещини, тези хора щяха да живеят още редица години. Просто жегата е спусъчният механизъм, който обостря техните хронични заболявания. И тук следва едно голямо „но“. През 2003 година почти всичките домове за възрастни хора във Франция и Германия са без климатици. По това време никой не предполага, че могат да се случат толкова продължителни горещини. Сега, при тези екстремни температури, говорим за едва 1000 души, които са починали в резултат на изострянето на техните заболявания. На практика навсякъде в тези страни има превенция. Типично е за Италия, особено за Гърция, че когато настъпят горещините, веднага се правят едни големи хубави палатки с интернет и ток, които са климатизирани. И тогава тези социални слоеве – възрастните хора, които нямат достатъчно средства, за да имат климатик в собствения си дом, могат да отидат по всяко време на денонощието в тези палатки. Там могат да играят шах и табла, да пият вода и да се намират на температура от порядъка на 25-26 градуса в продължение на часове. Това дава възможност на организма да се стабилизира и охлади. Човек може да се прибере вкъщи, щом залезе слънцето, макар и на по-висока температура, но вече отпочинал. Ето това е адаптацията, която не само в Европа, но и в целия свят правят. Който си въобразява, че няма глобално затопляне, бърка. Макар че глобалното затопляне не е лошо – това е нещо, което категорично искам да го подчертая. Напротив - човечеството е по-богато и по-сито, откогато й да е в своята история.
- Какви ще са юли и август?
- Засега прогнозата е следната. Дотук лятото е ретро - много хубаво и топло, има си валежи и топли вълни. Ако през юли не е топло - кога да бъде? Юли е най-топлият месец в България. Втората половина на юли и август се очертават да бъдат по-топли от нормалното и с по-малко валежи. Ако си спомним миналата година, ще видим, че още юни месец беше с 2 градуса над нормата и месецът беше брутално сух. Това продължи през юли и през август, което нанесе огромни щети върху селското стопанство и зеленчукопроизводството. Имаше невероятна консумация на ток с цел охлаждане. Въобще лятото си беше доста тегаво, както казват моите студенти. Само че те си ходеха нагоре-надолу, защото са млади и не им пукаше какво ще е времето. Тази година двата големи центъра – това е Европейският център за средносрочни прогнози и Американската агенция за изследване на океаните и атмосферата, дават следните прогнози до края на юли. Европейците твърдят, че юли ще завърши малко по-топъл с около градус, а валежите ще бъдат 20-25% по-малко в сравнение с нормата. Тоест юли месец в голямата си част ще прилича на юни. На обратното мнение, което за момента се сбъдва, пък са американците. Те твърдят, че температурите на Балканите и над България ще останат в рамките на нормалното. Говорим за последния най-топъл период от 1991 до 2020 година. Валежите дори ще бъдат повече от нормата. Засега с тези поройни и типично летни валежи сме по-близко до американската прогноза. Все пак остават 2/3 до края на месеца. Да не забравяме, че периодът от 28 до 30 юли са горещниците. Това е най-топлата част от цялата година. Въпреки че сега слънцето е най-силно и най-високо над хоризонта, има едно изоставане в температурно отношение. Краят на юли винаги е бил най-топъл и горещ. Нищо чудно температурите в отделни райони да стигат между 38 и 40 градуса. България отчита 40 градуса всяка година, което за нас не е нещо фантастично. Въпросът е колко дълго време температурите ще останат над 35 градуса. Това вече е гореща вълна. Засега се смята, че ще имаме такива високи температури, но тези периоди на много горещо време ще бъдат по-кратки. Все пак това не е диагноза, а е прогноза, и засега тази прогноза се сбъдва.
- Освен пенсионерите кой трябва да внимава в жегата?
- Специално внимание трябва да се обърне на децата и на възрастните хора, ако вълната е гореща. Между 13,00 и 17,00 часа следобед те трябва да са на дебела сянка – не под някое дърво, а вкъщи, на проветриво място. Не трябва да забравяме и другите хора - тези, които работят навън - шофьори, строителни работници, хора, чиято работа е свързана с това да бъдат непрекъснато под открито небе. Те трябва да внимават. Има определени нормативи на Инспекцията по труда, които трябва да се спазват, особено когато температурите са високи. Хидрацията е изключително важна. Водата трябва да се пие често и в малки количества. Трябва да се обръща внимание и на количеството отделена урина. Когато честотата на уриниране е налице, това означава, че организмът е хидратиран. Дехидратирането е много тежко, защото рязко натоварва всички системи на организма, особено сърцето и дишането.
- Какво ще последва след това затопляне?
- Засега става по-топло. Интересно е, че тази година не се появиха писания, които са главно руски, че следва застудяване. В тях пише, че след няколко десетки години затопляне следва застудяване. Тази година е странно, че не се появиха. В близките 5-6 години аз не виждам и най-малка индикация за понижаване на температурите и дори за техния застой. Макар че обикновено в глобалното затопляне има едно стъпало - няколко последователни години са топли, има превишение на температурите, след което имат няколко години, които са чувствително над нормата. Това означава да са над градус и половина по-топли в глобален мащаб. Цялата земна повърхност, атмосферата, включително океаните, да са над нормата от доиндустриалната епоха от 1850 година. Над градус и половина си е доста сериозна топлина и това ще доведе до преразпределение на обработваемите площи, на горските масиви.
- Какво ни очаква през следващите дни?
- От сряда се очаква едно захлаждане с няколко градуса. Тогава ще нахлуе малко по-свеж въздух. Тогава се очаква едно лабилизиране на атмосферата. Ще има слънце и високи температури, а следобед дъждове с петнист характер. Така ще бъде до към 13-14 юли, когато се очаква да ни подхване една топла вълна, която не се очаква да бъде брутално гореща. Просто ще стане топло. Максималните температури ще бъдат над 31-32 градуса, като на места температурите ще бъдат и над 35 градуса.
- Каква се очаква да е реколтата тази година?
- От 3-4 години не съм виждал и не съм коментирал толкова добра агропрогноза. Есенниците са в чудесно състояние. Вече се жъне ечемикът. В южните райони се жъне пшеницата. Очакваме първите резултати. Пролетниците, най-важните, слънчоглед и царевица, са в отлично състояние. Ако се запази прогнозата да няма продължителни горещини, а да има макар и малки валежи през юли и август, ще се радваме на много добра зърнена реколта. България отново ще произведе поне или над 2 милиона тона слънчоглед, а това е 3% от световния добив. Малка България, която е като карфичка на фона на обработваемата земя. И български плодове има. Тук вече говорим за пазар, но говорим и за природа. Природата пощади кайсиите и прасковите. Ябълките и крушите се развиват добре. Ягодите бяха много хубави. Черешовата реколта беше отлична. Да, факт е, че някъде удари градушка, но ние сме градобитна държава и е нормално. Много отдавна не съм виждал толкова ниски цени на доматите в сравнение с предишни години. Не че няма внос, но и българското производство е на високо ниво. Така че агропрогнозата до този момент е прекрасна. Ако нещата вървят така, каквато е метеорологичната прогноза, няма да има никакви проблеми. Въпросът ще бъде само колко ще бъде добивът от съответната култура. Искам и да кажа за язовирите в България. От 52 питейни язовира, които се следят от МОСВ, всички са на 90% пълни. Не може и да става дума за режим на водата заради природни причини. Въпреки че ще има поне 10 000 души, които ще страдат от временен или постоянен недостиг на вода.
Това е той:
Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух
Автор е на десетки научни статии и трудове
Заместник-председател на Българската асоциация на туристическите агенции и председател на Алианса на туристическата индустрия в България
Милена Димитрова
