Е вропейският съд по правата на човека осъди България да плати на Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза обезщетение от 1 635 875 евро заради наложения преди 14 години мораториум върху използването на горски земи.
Магистратите в Страсбург са уважили в пълен размер претенцията на Сакскобургготски за загубите, които е претърпял поради забраната да осъществява сеч и експлоатация на горите, базирана на пропуснатите ползи от планирания и нереализиран дърводобив. В съобщението на съда се пояснява, че делото е по наложените ограничения за прехвърляне и търговска употреба на собственост, наложени през 2009 година.
През септември 2021 г. Европейският съд по правата на човека определи действията на българските власти като повод за понесена несъразмерна тежест от жалбоподателите. В днешното решение единодушно е присъдено обезщетение от 1 635 875 евро за имуществени вреди и 184 евро за разходи и разноски, които ще зависят от съдебно дело, разглеждано от българския съд.
Съдебният спор между държавата и Симеон Сакскобургготски за това чия собственост са над 16 000 дка рилски гори се гледа от първоинстанционния Софийски окръжен съд, като се очаква решението.
Мораториумът върху експлоатацията и разпореждането с царските имоти беше наложен през декември 2009 г. с решение на Народното събрание по предложение на Яне Янев и с подкрепата на ГЕРБ. Забраната обхваща всякакви действия на разпореждане с имоти и движими вещи, възстановени или дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III. Изрично е записано, че мораториумът ще продължи, докато не бъде приет специален закон за уреждането на имуществото на царските наследници. Работата по такъв закон обаче никога не е започвала.
Съдиите в Страсбург осъдиха България и по още едно дело. То е заведено от Лютви Местан.
Магистратите единодушно са приели, че България е нарушила правото на изразяване, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до наложена административна глоба срещу ръководител на политическа партия, подкрепяна обичайно от избиратели от турски етнос. Глобата е била наложена заради това, че като кандидат на българските парламентарни избори през 2013 г. Местан е говорил на турски език по време на предизборната кампания. Според българските власти той е нарушил Изборния закон, който предвижда абсолютна забрана за използването на всеки език, различен от официалния (българския) в предизборната кампания.
Според съда въпросната забрана не съответства на целите, описани в българската конституция и определя като ненужна намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя. Допълва се, че съответната разпоредба от българския изборен закон е била многократно критикувана от Консултативния комитет по рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според които ограниченията лишават малцинствата от възможност за ефективно участие в обществените дела чрез избори.
Съдът постановява, че България трябва да плати на Местан 1200 евро за неимуществени вреди и 3200 евро за разходи и разноски.
