В ъв времето на сложни геополитически промени и икономически предизвикателства, България за втори път бе начело на един от най-значимите регионални инструменти на Европейския съюз – Стратегията за Дунавския регион. Вече 15 години тя обединява Австрия, Босна и Херцеговина, България, Германия (Баден-Вюртемберг и Бавария), Молдова, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чехия. За региона тя е от особено значение заради големите икономически и социални различия между отделните му части, общите екологични предизвикателства и необходимостта от по-тясно сътрудничество между държавите от ЕС и техните съседи.
Предизвикателствата около реката не познават национални граници и нито една държава не може да ги реши сама. За това и мотото на Българското председателство е „Свързани региони, повече сплотеност: По-силен Дунав за всички“. То припозна градовете по поречието на Дунав като естествени „локомотиви“ на растежа, които трябва да спомогнат за преодоляване на неравенствата. Сред акцентите, които страната ни постави на вниманието на другите участници в Стратегията, бяха демографската и териториална устойчивост, засилване на сътрудничеството със страните кандидатки за членство в ЕС, диалог за бъдещето.
„Река Дунав може да бъде много повече от географска връзка. Тя може да бъде двигател за развитието на цели региони. Все още има значителен потенциал за развитие на транспортната и икономическата инфраструктура, а по-добрата свързаност е особено важна за периферните и граничните райони, малките градове и териториите, които през последните десетилетия губят население, икономическа активност и възможности за развитие“, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков при откриването на 15-ия годишен форум на Дунавската стратегия, който се проведе в София. И подчерта, че успехът ѝ трябва да се усеща в по-добрите връзки, новите инвестиции, работните места и възможностите за младите хора. Той акцентира и върху общата отговорност на дунавските държави за опазването и устойчивото управление на реката.
Представители на европейски и национални институции, държавите от Дунавския регион,, регионални и местни власти, академични среди, гражданското общество и младите хора обсъдиха ключови предизвикателства и възможности за развитието на региона. Сред основните теми бяха ролята на трансевропейската транспортна мрежа и европейските транспортни коридори за подобряване на достъпността и конкурентоспособността, с особен акцент и върху по-слабо развитите, граничните и периферните територии, както и необходимостта от по-добра цифрова и институционална свързаност. Специално внимание бе отделено на връзката между Дунавския регион и Черно море.
Обхваната беше темата как малките и средните градове да станат по-атрактивни за хората и за бизнеса и как да се стимулират младите хора да останат да живеят и работят в родните си места. Дискутирана бе разширяващата се роля на макрорегионалните стратегии в бъдещата политическа рамка на ЕС, приносът им към политиката на сближаване чрез по-добра съгласуваност на бъдещите политики и финансови инструменти на ЕС след 2027 г.
„Дунав е една река, но възможностите, които ни дава, са много“, подчерта регионалният заместник-министър Десислава Георгиева. В края на форума тя предаде символично „щафетата“ за председателството на Стратегията през 2027-ма година на Хърватия като заяви, че „Председателствата се сменят, но посоката остава обща“.
В рамките на Годишния форум министрите, отговарящи за регионалното развитие в Дунавския регион, се обединиха около Декларация от София за Дунав, която отразява общата им воля за по-силно териториално сближаване, по-добра свързаност и по-ефективно сътрудничество в интерес на целия регион.
