Н ай-старата бира на Балканите, а може би и в Европа, се е правила в България. На сензационната находка отпреди 6500 години се натъкна екипът на акад. Васил Николов, проучващ от години селището Провадия-Солницата, считано за първата градска европейска цивилизация.
Консултация
“Откритието направихме преди дни. Веднага се свързах с нашата известна ботаничка, №1 в момента в Германия, д-р Елена Маринова-Волф. Тя буквално подскочи, когато видя снимките, които й изпратих“, разкри вчера акад. Николов пред в. „Телеграф“.
Той обясни и предисторията на откритието: при проучването на част от двуетажна къща от късния халколит, датирана около 4500 г. пр. Хр., на пода на първия етаж археолозите се натъкват на две обърнати керамични паници. Д-р Маринова установила, че те съдържат двузърнест лимец (най-често засявания тогава вид пшеница) и най-важното – житните зърна в тях са покълнали.
Паниците и открито зърно от лимец, накиснато за малцова напитка
Малц
„Това ще рече, че са били накиснати във вода с цел получаването на малц за производство на бира. Няма друга възможност. Ние не казваме, че това е най-ранната бира в света, знае се, че в Месопотамия има по-ранни доказателства“, коментира акад. Николов. Той обаче вметна, че д-р Маринова наскоро е проучвала проби от долината на река Нил и те са били по-късни от откритите в България. А тепърва ще се проучва, дали в земите на днешна България се е приготвяла най-старата бира в Европа.
Топархеологът обясни, че употребата на тази напитка в късната праистория е известна от Близкия Изток, но за първи път имаме конкретно и доста ранно доказателство за това в българските земи!
Тайнство
Акад. Васил Николов
Превръщането на лимеца в малц (и респективно в алкохол) си е същинско тайнство. То се осъществява в резултат на сложни технологични процеси, за протичането на които е необходимо първоначалното му накисване във вода за минимум 4-5 дни – т.е. находката от съдовете е резултат от целенасочена обработка. Лимецовото зърно е жив организъм и неговото нормалното водно съдържание – 11-12%, обезпечава поддържането на жизнените функции на зародиша в състояние на покой. При накисване, влагосъдържанието се повишава до около 42-44%, което дава възможност на зародиша да се активизира, съответно наличните ензими да започнат превръщането на нишестето от зърното в прости захари, необходими на за покълване. Именно това въздействие върху резервните вещества в зърното е умело използвано от човека при производството на малц, т.е. чрез накисване и освобождаване на необходимите за алкохолна ферментация захари започва процесът на производството на напитката, която вероятно е използвана с психотропна цел в обредността.
Акад. Васил Николов информира още, че на 22 септември по случай Деня на Независимостта в Праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата ще бъде ден на отворените врати без входна такса с интересни беседи и изненади за малките и големи посетители.
Любомир Старидолски
