П ациент лежи в държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ от 29 години. Това разказа пред „Телеграф“ директорът на лечебното заведение д-р Цветислава Гълъбова.
„12-те държавни психиатрични болници са обърнати на приюти, те са точно от институционално приютен тип лечебни заведения. Продължава да няма дневни центрове, защитени жилища, в същото време продължава да има проблеми със задължителното лечение по Закона за здравето. Продължават проблемите и със съдебната психиатрия и липсата на места за принудително лекуване по Наказателния кодекс“, казва д-р Гълъбова. Тези изводи са записани и в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги.
Доживотници
По думите на д-р Гълъбова, извършилите тежки престъпления психично болни са превърнати в доживотници без право на замяна. Това е така, защото в тази си част, Наказателният кодекс не е променян, откакто е създаден. В него не е посочено кога тези пациенти могат да излязат от лечебното заведение, в което са настанени и не е предвидено какво се случва с тях, когато близките им отказва да поемат отговорност. „Така психично болните, извършили тежки престъпления остават да живеят в държавните психиатрични болници“, казва д-р Гълъбова и допълва „В нашата болница имаме 11 такива, най-дългият е от 29 г. От 29 години този пациент е при нас. Има близки, но отказват да се грижат за него. И понеже отказват да кажат в съда, че са съгласни да поемат грижата за него и да го настаним в социално заведение от новосъздадените, човекът продължава да е при нас“.
Деца
Друг проблем, описан в картата, е детско-юношеската психиатрия. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, упражняващите в специалност „Детска психиатрия“ у нас, са едва 21 специалисти. Стационарните отделения за детска психиатрия пък са само две – Центровете за психично здраве (ЦПЗ) в Русе и София, където е възможна консултацията на деца, без леглови престой. В същото време според статистиката едно на всеки пет деца изпитва психично разстройство всяка година, а 11% от момичетата и момчетата на възраст 10-19 г. са с диагностицирано психично разстройство.
Както в Националната карта, така и в Националната стратегия за психичното здраве са заложени мерки, които трябва да бъдат предприети до 2030 г. В тях е включено разкриването на отделения по детско-юношеска психиатрия в 3 университетски клиники в Плевен, Стара Загора и Пловдив, както и изцяло ново отделение по детска психиатрия към бъдещата Национална детска болница. Предвидено е и разкриването на клиника по хранителни разстройства. „През последните години като най-болезнен се очертава именно проблемът с хранителните разстройства и той остава нерешен“, коментира психиатърът акад. проф. Дроздстой Стоянов, който е съавтор на стратегията за психично здраве. Той потвърждава и проблема с кадрите в страната. „Днес се наложи да видя човек от Сливен. Младеж на 19 години, който очевидно за първи път се среща с психиатър. Не е в реда на нещата един такъв първи епизод да бъде овладяван и консултиран на повече от 400 км. от местоживеенето на пациента“, казва акад. Стоянов.
Имаме само 484 легла за дългосрочни грижи
В България има 12 държавни психиатрични болници (ДПБ), 12 центрове за психично здраве (ЦПЗ), 5 психиатрични клиники (в университетски болници) и 17 психиатрични отделения към многопрофилни болници. Съществуват и психиатрични легла в структурата на други лечебните заведения на отделни ведомства – Психиатрична клиника във ВМА и психиатрично отделение в МВР-болница. Във всички тях има общо 3 937 психиатрични легла, което е осигуреност от 0,58 легла на 1 000 население. За активно лечение са 2 480 от леглата, а за дългосрочни грижи, едва 484. Налични са и 458 места за краткотраен престой за предоставяне на услуги в условията на дневен стационар. В шест области на страната – Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен и Ямбол има само по едно психиатрично отделение към МБАЛ. Според акад. проф. Дроздстой Стоянов проблемът в дългосрочните грижи се дължи на липсата на колаборация между социалното и здравното министерство. „Тези 400 места не са достатъчни, но те касаят комплексни медико-социални услуги, които са въпрос на координация между двете ведомства. За момента тази координация е непълноценна“, коментира психиатърът.
Търсят 6 милиона, за да преместят Курило в София
Държавната психиатрична болница трябва да бъде преместена от Курило в София, се посочва в документа. Това пребазиране е включено и в Плана за възстановяване и устойчивост. Вече е определена и сградата, а идейният проект е готов, каза д-р Цветеслава Гълъбова. Новата психиатрична болница ще се намира в столичния квартал „Надежда“. Очаква се още през месец май да бъде възложена обществена поръчка, а изпълнението ѝ трябва да се осъществи до 2026 г. „Проблемът е, че в Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени 3,5 млн.лева, а сега сумата набъбна на 9,5 милиона заради инфлацията. Тоест около 6 милиона трябва да дойдат от националния бюджет“, обясни още д-р Гълъбова. Освен за психиатрията „Иван Рилски“, пребазирано е предвидено и стационарната услуга на центъра в Пловдив, която ще се премести в УМБАЛ „Св. Георги“, а също и на отделението в Хърсово, което ще премине към Центъра в Благоевград.
* По текста работиха Поли Пантева и Яна Йорданова
