Т раките пирували с кучешко месо по нашите земи преди 2500 години. Следи от разрези по десетки кучешки скелети, открити на археологически обекти в България, подсказват, че хората са консумирали кучешко месо и то не защото не са имали други възможности, a са го възприемали като деликатес, пише научният сайт Live Science.

Протеини

„Консумацията на кучешкото месо не е било необходимост, продиктувана от бедност, тъй като тези обекти са богати на останки от домашни животни, които са били основният източник на протеини. Доказателствата показват, че кучешкото месо е било свързано с определена традиция, включваща общностни пиршества“, разказва Стелла Николова, зооархеолог в Националния археологически институт с музей при БАН и автор на изследване, публикувано в International Journal of Osteoarchaeology.

Исторически сведения споменават, че древните гърци понякога са яли кучешко месо, а археологическият анализ на кучешки скелети от Гърция потвърждава тези разкази.

За да проучи въпроса дали траките са яли кучета, Николова изследвала скелети и вече публикувани данни от 10 археологически обекта от Желязната епоха, разпръснати из цяла България. Тя установила, че повечето кучета са били приблизително с размера на съвременни немски овчарки.

Младият учен изследвал скелети на кучета.

Младият учен изследвал скелети на кучета.
Стелла Николова

Големият брой следи от разфасоване по много от костите обаче показва, че тези кучета не са били „най-добрият приятел на човека“. „Най-вероятно са били отглеждани като пазачи, тъй като на обектите има много добитък. Не вярвам, че са били възприемани като домашни любимци в съвременния смисъл на думата“, казва Николова.

На обекта Емпорион Пистирос, търговски център от Желязната епоха, археолозите са открили повече от 80 000 животински кости, като кучетата съставляват 2% от общия брой. При внимателен оглед на костите от Пистирос се установява, че почти 20% от тях имат следи от разфасоване, направени с метални инструменти.

Земи

Няколко други български археологически обекта също показват доказателства за разрязани и обгорени кучешки кости, както и обекти в Гърция и Румъния. Това означава, че не можем да определим консумацията на кучешко месо като уникална за Древна Тракия, а по-скоро като сравнително разпространена практика, извършвана през I хилядолетие пр.н.е. в Североизточното Средиземноморие, пише Николова в своето изследване.

Разфасованите кучета в Пистирос датират от ранната Желязна епоха, но в по-късен период хората там започнали да погребват кучета цели. Затова тя се надява да установи дали с течение на времето е настъпила промяна в отношението на хората, която е направила кучетата по-малко приемлив източник на храна.