У мни бордюри и бетонни стени ще вардят пътниците, чакащи на спирки на градския транспорт, от обезумели джигити.
ЛЕТЯ С КОЛАТА, С КОЛАТА ЛЕТЯ: Шофьор се натресе в мантинела! (СНИМКИ)
Засега повечето спирки се предпазват с антипаркинг колчета, които създават само визуална представа за безопасност, но се огъват дори и при лек удар от автомобил. В бъдеще обаче всички спирки трябва да са защитени, а това ще се случва поетапно с ремонтите на големите булеварди в София и областните градове, научи „Телеграф“ на фона на поредната катастрофа на бул. „България“ в София, където във вторник пътници се разминаха на косъм да бъдат размазани от „прелитащ“ автомобил.
ЕВТИНО НАКАЗАНИЕ: Джигитът, потрошил спирка в София, ще бъде глобен с нищожна сума
Бункери
„Реално няма как да очакваме всички спирки на градския транспорт да са укрепени като бункери. Нито визуално ще изглежда добре, нито е финансово разумно“, каза за „Телеграф“ председателят на Асоциацията на пострадалите от катастрофи в България Владимир Тодоров. Според него обаче има определени места, на които мерки трябва да се вземат. „Такива са всички онези спирки, които се намират на трасета, по които позволената скорост е над 50 км/ч, а именно булевардите „Цариградско шосе“, „България“ и „Ботевградско шосе“ в София, както и някои в Пловдив и Варна. На тях трябва да се направи някакъв вид защита за пътниците. Разбира се, генералното решение минава през по-строг контрол от полицията и най-вече много камери за скорост“, коментира още Тодоров.
Проекти
Съгласно наредба на регионалното министерство всички спирки по булеварди, където скоростта е висока, трябва да се изграждат с мисъл за това пътниците да бъдат защитени. Това обаче се случва поетапно, като спирките се проектират по новите стандарти, но се ремонтират едва когато дойде време за мащабен ремонт по съответното трасе.
„Всички възлагания за предстоящи ремонти включват изискването за поставяне на т.нар. умни бордюри, изработени от гранит и с форма, която възпрепятства автомобилът да се качи на перона на спирката и го връща отбратно на платното“, обясни за „Телеграф“ Гергин Борисов, член на транспортната комисия към Столичния общински съвет. Става дума за т.нар. каселов бордюр (б.а. - по името на град Касел в Германия, където за първи път е приложен), който позволява на модерни нископодови автобуси да паркират близо до перона за удобство на пътниците, а същевременно пречи на колите да убиват чакащите рейса.
Джобове
Друга мярка, предвидена по наредбата, е изграждането на спиркови джобове на големите булеварди там, където е възможно. Идеята е, че никой бордюр не би могъл да спре кола, движеща се със 100 км/ч или повече да се качи на спирката. Затова е предвидено спирките на такива булеварди да се изграждат в локални платна или в джобове, подобно на начина, по който се правят бензиностанциите. Така спирката има вход, позволен само за автобуси, както и изход, през който рейсът се връща обратно в активните ленти за движение.
„За всичко това обаче трябва основен ремонт, а в момента бул. „България“ не можем да го разкопаваме наново. Той е още в гаранция от предния ремонт“, коментира Борисов. Конкретно за бул. „България“, където във вторник летя джигитът, се предвижда спирките на трамвая, които са в средата на трасето, да бъдат защитени с бетонни стени.
Те ще бъдат високи около 50 см и ще представляват непреодолимо за прескачане препятствие дори и за най-високите автомобили. „Надеждата ни е с всички следващи ремонти постепенно всички нови технологии за безопасност да бъдат въведени. Ключово е обаче и като цяло да успокоим движението в града. Доказана е връзката между широчината на лентите и психологическия праг на скоростта. Ленти от по 3,50 м в града са ненужни, а свиването им до 3 м доказано би довело до намаляване на изкушението за натискане на педала“, добави Борисов.
Чакащите беззащитни в Пиринско
Някои от автобусните спирки в Пиринско нямат дори стоянки, камо ли да са защитени от връхлитане на автомобили върху тях. Такова чудо в региона няма. Дори напротив. Някои от спирките се намират почти на пътя, от пътното платно ги дели тротоар, който често е висок не повече от десетина сантиметра. Препятствие, което всяка по-бързо движеща се кола може да преодолее и да се забие в хората, които чакат автобуса си. Почти никъде няма изградени нито предпазни колчета, нито някакви по-стабилни платформи, които да гарантират здравето и живота на чакащите рейсове хора. Реално спасението е единствено в изградените електрически стълбове, ако за беда шофьор изпусне контрол над колата си и возилото потегли към някоя спирка.
На морето чакат за заслони
В края на май месец т.г. млад шофьор помля четирима на спирка в центъра на Варна след дрифт. При ляв завой 20-годишният мъж загуби контрол над колата и се заби в спирката. При инцидента тогава пострадаха три жени и един мъж – чужденец. Никакви мерки не са взети оттогава насам. Във Варна не само няма спирки на градския транспорт, защитени от катастрофи, а въобще липсват спиркозаслони, или ако има такива, самите те са опасни за хората. Много от съоръженията са изпочупени от вандали и въобще не се поддържат.
Пътуващите са недоволни, че при лошо време няма къде да се подслонят, докато чакат обществения транспорт. От общината във Варна търсят с години решение на проблема, докато чакат сключване на нов договор с концесионер за поддръжка на спирките. 15-годишната концесия на съоръженията е изтекла преди повече от две години, а двама от концесионерите са в процедура на ликвидация и несъстоятелност.
Деян Дянков
