- Г-н Петков, каква политическа есен да очакваме и може ли да сме свидетели на протести?
- Очакванията са за интересна политическа есен – бурна и предимно свързана с предстоящите президентски избори. Политическите партии ще се фокусират именно върху тази битка за „Дондуков“ 2. Едва ли ще има време да се насочат към нещо друго градивно. По-скоро след президентските избори може да се наблюдават сътресения в обществото. Ако има такива, те ще са свързани евентуално с повишените цени на режийните разходи, с цените в магазините. Тогава може да има някаква промяна в обществото. В момента обществото е фокусирано върху президентските избори. Те обаче засега не предлагат особено качество. Обществото е притаило дъх и следи да види как ще се развие тази битка.
- Успява ли кабинетът на Румен Радев да оправдае очакванията на гражданите?
- На този етап не се вижда да оправдава очакванията. Това се дължи на многото приказки, изговорени в самата кампания, и на многото обещания с кухи фрази, на които залагаше „Прогресивна България“. Сега те попадат в този капан, в който не могат да изпълнят тези желания. Сега е моментът, в който да се заложи на по-реалистични очаквания. Това може би ще се случи в дебатите около новия бюджет за 2027 г. Ако има балансиран и разумен разговор по тази тема, то обществото ще разбере какво се случва. В момента като че ли българският зрител не може да разбере какво става. От една страна, говорим за борба с олигархията и за мерки за свиване на цените, но, от друга страна, цените продължават да растат и не виждаме действия срещу корупцията. Обществото изчаква да види какво ще се случи.
- Освен бюджета за догодина какво може да създаде риск за кабинета - попълването на ВСС или водената външна политика?
- Външната ни политика е достатъчно многопластова и това води до определено объркване. Още през лятото изследвахме обществените настроения. Повече от половината българи са объркани и изразяват негативно отношение към нея. Външната ни политика е доста неясна, противоположна, с различни послания. Навън е една, а пред обществото у нас се споменават други неща. Това е индикатор, че по тази ос могат да се случат определени недоволства. Правителството не успява да обясни поведението си в международната политика. Винаги външната политика е фактор за нестабилност. От друга страна, гневът на българите бързо се повишава, когато става дума за цени на храни, всекидневни разходи. Ако правителството не успее да контролира тези икономически механизми, това също може да доведе до недоволство. Затова приемането на бюджета е ключово. Ако в него се заложат мерки за намаляване на инфлацията, това ще помогне на икономиката. И обратното. Ако се продължи по стария начин - да се дават пари за нереформирани системи като МВР и отбрана, това ще доведе до недоволство и не се знае накъде ще отиде.
- Възможни ли са смени на министри и кои са най-застрашени?
- В някакъв момент ще се стигне и до това. В българската политическа система често се е случвало и в монолитни правителства да има рокади на министри, защото те горят като бушони. Това е доста по-лесен вариант, вместо да се сменя цяла политика на определена система или тя да се реформира. Много по-лесно е да се смени министърът. Така поне краткосрочно пред обществото изглежда, че се вършат някакви реформи. Повечето министерства винаги са абонирани за рокади, защото по принцип са тежки за реформи. Например здравното ведомство, МВР. Там никога нищо не се случва. Когато и да се смени министърът, обществото е наясно. В което и министерство да има рокади в бъдеще, това ще е заради определена криза в обществените нагласи и да се тушира напрежението. Ключовият въпрос е дали в тези системи може да се смени начинът на работа.
Правителството засега не предприема нищо и няма смелост да реформира. Сега е най-удобният момент за такива, защото обществото е дало кредит на доверие на кабинета и ще го изчака да види какво ще свърши. Ако продължи по същия начин, доверието към правителството ще спадне много рязко.
- Докога ще чака? Какъв е толерансът?
- Обикновено е около половин година. Това съвпада с разговорите около бюджета за 2027 г. Зимите в България винаги са по-динамични за обществото. Зимата е неудобен период за българските политици. Ако започне да се вижда напрежение, то ще се усети именно през зимните месеци, след Нова година, когато българите вече са изхарчили парите и са на нулата. Тогава тези настроения биха изникнали на повърхността. Те и сега бушуват под повърхността, но не се виждат от политиците. Те не са сензитивни за такъв тип емоции на обществото, но те могат много бързо да изплуват. Съчетанието на недобра икономическа атмосфера, рязко увеличаване на разходите и неадекватна външна политика може много да изостри отношенията. Въпросът е до умението на правителство да ги тушира. Засега не виждаме такова.
- Доколко издигането на Кирил Вълчев за вицепрезидент на Илияна Йотова може да разтвори допълнително електоралното ветрило за нея?
- Тази номинация не носи особена тежест. Тя беше очаквана. За нея се говореше от месеци. Т.е. това е допълнение към нейната кандидатура. В родния политически живот обаче Кирил Вълчев не може да генерира особена голяма подкрепа. Той е общественик и това би довело до някаква твърда подкрепа за него. Големият социологически въпрос е дали за Илияна Йотова ще се гласува като жена или като представител на най-голямата политическа сила в момента „Прогресивна България“ (ПБ), подкрепена от БСП. Това би било интересно. Ако общество гласува за Йотова като за жена, тогава ще имаме за първи път дама за държавен глава. Това означава, че има промяна в нагласите и манталитета. Ще видим каква кампания ще водят кандидатите. От това по-скоро зависи резултатът. Досега не виждаме нищо интересно.
- Виждате ли директно преливане на подкрепата от Радев и ПБ към Йотова? Има ли потенциал тя сама да я разшири?
- Това е голямото лично предизвикателство пред нея. Тя вече има подкрепата на управляващата формация. Въпросът е дали е имало ефект от нея. Преди години НДСВ декларираха подкрепа за Петър Стоянов, но тя се оказа несъществена и той позорно загуби вота. Т.е. едва след изборите ще видим дали подкрепата за нея се е преляла от ПБ, или обществото е гласувало за нея като жена. Всичко зависи какво ще ни предложат в кампанията. Колкото и да подценяват понякога политиците обществото, то е доста сензитивно. Дори и в при мажоритарен вот сме били свидетели на изненади.
- Може ли кандидат на „Възраждане“ да разсее гласове от Йотова?
- Със сигурност тези по-нетрадиционни или протестни кандидати, които водят по-твърда и радикална политика, биха отнели гласове от управляващите. Защото част от тези гласове отидоха именно в ПБ на последните парламентарни избори. Т.е. при един такъв кандидат неминуемо гласовете ще прелеят или в него, или при други такива, които се появиха на терена. Към всеки един от тях може да прелее протестният вот, което да намали електоралната тежест на Йотова.
- Андрей Гюров и Георги Кандев се очертават като големия опонент на Йотова. Доколко обаче успешна се очертава да е тяхната кампания „Гюров, Кандев и аз“?
- Засега се очертават като основен опонент, поне в социалните мрежи. Големият въпрос не е да се изразяват като алтернатива през хумористичните клипове, които пускат, а с поведението си да се изградят като такава. И обществото да ги припознае като истинска алтернатива. Засега не го виждаме. Не убеждават обществото, че може да са реална алтернатива. Засега се залага на клиширани фрази, повече усмивки, позитивизъм. В настоящата ситуация обществото има друг тон, който трябва да бъде зададен. Трябва да покажат с какво са по-добри от останалите. Такива ляволиберални техники понякога вършат работа. В един такъв мажоритарен избор обаче трябва да се генерира доста по-сериозна подкрепа от различни слоеве от обществото, а не да се фокусират само върху либералната общност. Това е основният им минус. За момента те не осъзнават това предизвикателство, че имат нужда от доста по-широка подкрепа. Те имат нужда да работят здраво, да имат много по-ясни послания. Вместо това виждаме захаросани клипчета. Има достатъчно време тези неща да се коригират.
- Зад това не се ли вижда опит партийната подкрепа от ПП и ДБ да остане по-встрани?
- Те се опитват, но няма нищо лошо да сме честни пред общество. И не само те. Виждате, че почти всички кандидати се издигат от инициативни комитети, за да прикрият партийността. Кандидатите трябва да са много по-честни и автентични в изказванията и да признаят, че произлизат от определени политически среди. Въпросът е това да се надгради. Това заобикаляне на темата, че си бил ярка политическа фигура, не е в интерес на кандидатите. Трябва ясно да се каже: Да, аз съм бил кадър на тази формация, но сега съм в друга роля. Това не го виждаме. Такъв кандидат има опасност да бъде разпознат само като партийна фигура. Затова е доста трудно. И кандидатът трябва да убеди с разговори, а не със захаросани клипчета, че наистина е нещо различно.
- ГЕРБ официално обяви, че няма да издигат свой кандидат за президент. Добро или лошо е това решение за ГЕРБ?
- Зависи от гледната точка. От една страна, може да е добро решение. ГЕРБ избягва вътрешно разделение около кандидата за президент. Може да подкрепи по-силен общ кандидат на по-късен етап, ако прецени, че има по-големи шансове срещу Илияна Йотова. Това дава пространство за различни политически маневри. Борисов твърди, че собствен кандидат би „разпилял“ десния вот и дори би помогнал на Йотова. От друга страна, може да се отрази негативно това решение, защото най-голямата партия остава без свой кандидат за президент, което част от избирателите може да приемат като липса на лидерство. Това може да демотивира част от твърдите симпатизанти на ГЕРБ. Това може да доведе до отлив на гласове на президентския вот. Това решение същевременно затвърждава силната роля на Борисов в партията. Това, че ГЕРБ се съобрази с волята на лидера си, показва определена монолитност и перспектива за реформиране и подготовка на партията за местния вот следващата година.
- До последно в редиците на ГЕРБ се водеше спор по темата. Израз на какво е това?
- Очевидно е, че ГЕРБ върви към ново структуриране и реформа след загубата на последните парламентарни избори. Явно в момента са в период на анализи, смяна на част от ръководните кадри. Този процес на оздравяване на партията върви паралелно с президентските избори. Наистина до последно вървяха два наратива - да имат своя номинация или да не се издига кандидат. И при двата хода има и позитиви, и негативи. Въпросът е дали след президентския вот ГЕРБ ще излезе по-реформирана от настоящото си състояние. Може би наистина, независимо дали имат кандидат или не, те ще излязат в по-добра кондиция. Вероятно в цялото това поведение прозира по-далечна подготовка за местната власт. Явно там ще бъде фокусирана битката на ГЕРБ с ПБ и другите конкуренти. Самият Борисов каза, че това не е олимпийски принцип – да се явиш и да събереш някаква подкрепа. Отворени са ходовете и според мен това са ходове на алтернатива. На първия тур повечето формации гласуват партийно. На балотажа преливането идва спрямо кандидата. Въпросът е не дали може да се стигне до балотаж, а с колко.
- Кое носеше повече щети за ГЕРБ – да издигнат кандидат и той да не стигне въобще до балотаж или да направят поредния компромис за подкрепа на друга номинация?
- Липсата на кандидат дава по-голяма свобода за действия на самата формация. Така симпатизантите на ГЕРБ ще подкрепят този, който сметнат за добре. Може би голяма част ще подкрепят Йотова, немалка ще дадат рамо на Гюров или други кандидати. Борисов все пак е сензитивен политик и усеща, че няма да стане нищо фатално, ако ГЕРБ няма своя номинация за президент.
- Казахте, че е важно не дали ще се стигне до балотаж, а с колко. Обикновено на втори тур влияние оказват гласовете от ДПС. Според вас накъде биха наклонили сега везните?
- Зависи от това кои биха се явили на балотаж. ДПС винаги на първия тур не участва активно. Тяхната политическа тактика е да изчакат балотажа.
- Въпросът дали биха били дали рамо на Йотова, при все че в парламента често ДПС гласува заедно с ПБ?
- Това е една от възможностите. Другата възможност е за Гюров, но той не се отваря към тази част от избирателите. Затова е важно самият кандидат за президент към кого ще се отвори. Аз мисля, че ДПС са отворени за разговори с всички. Въпросът е какво биха им предложили за този етап. Гюров вижда в този електорат измислени врагове, вместо да гради подкрепа и затопляне на отношенията. За сметка на това Йотова като опитен политик не би имала проблем да търси подкрепа от всички политически субекти на терена. Тя от доста години е в политиката и знае, че подкрепата се търси и се договаря.
Това е той:
• Изпълнителен директор в Галъп интернешънъл
• Социолог в изследователски център "Спектър"
• Доктор по социология от Югозападен университет „Неофит Рилски“
Тихомира Михайлова
