- Инж. Русенов, защо решихте да поемете управлението на „ВиК-Стенето”?
- Реших да се върна в родното гнездо, защото в продължение на повече от 20 години съм натрупал значителен опит в областта на водите и смятам, че мога да бъда много полезен на своите съграждани в тази сфера. От дете съм израснал в Троян. Тук съм създал семейство, тук живеят жена ми, дъщерите ми. В продължение на 10 години работих във „ВиК-Стенето” като технолог. След това поех по различен път на развитие в професионалната си кариера. Последните 13 години работих в едни от най-големите строителни компании в страната, по много национални и международни проекти, свързани с ВиК инфраструктурата. Строил съм пречиствателни станции в много градове в България, като съм работил и по пречиствателните станции в Прилеп, Република Северна Македония, и в Кишинев, Молдова.
- Какво в управлението на водите в България бихте променили и какво бихте запазили?
- В момента управлението на водите е много разпиляно. Има няколко министерства и институции, които отговарят за водите. Министерство на енергетиката, на околната среда и водите, на регионалното развитие, на земеделието, техните структури, басейнови дирекции, РИОСВ, областни управители... Точно тука е големият проблем, че голяма част от нормативните актове на министерствата и ведомствата не са синхронизирани. Има случаи, в които не се знае кой за какво точно отговаря. Понякога задълженията на две институции се припокриват. Така се размива цялата отговорност в сектор „Води”.
- Парламентът направи специална подкомисия, която да проучи и препоръча да се създаде Министерство на водите.
- Аз съм абсолютно съгласен с това предложение. Да има единен орган, който да отговаря за сектор „Води”. Защото иначе се размива отговорността по различните институции. Имал съм в професионалната си практика случаи, в които Басейнова дирекция разрешава, Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – не. Нормативните им актове са омагьосан кръг, в който едните дават, а другите - не.
- Районът на община Троян богат ли е на води? Скъпи ли са?
- Като цяло България не е от богатите на води страни. Но те са напълно достатъчни за нуждите на населението. Община Троян е облагодетелствана с географското си разположение, защото е в полите на Балкана и водата извира оттам. На територията на общината нямаме проблем с чистата вода за населението. „ВиК-Стенето” доставя вода в град Троян и в 21 села. Черпим вода от 139 източника. Имаме три водохващания, другите са подземни водоизточници – каптажни извори, дренажи и кладенци. Режим на водата не е имало от много, много години.
В момента „ВиК-Стенето” – Троян, поддържа едни от най-ниските цени в цяла България. Тази година цената се запази същата, каквато беше през миналата 2025 година. Нямаме различни цени в града и селата. доставката на вода в общината става 1,044 евро, а общо цената за доставка, отвеждане и пречистване на водите за битовите потребители е 1,427 евро. проектът на бизнес плана 2027-2031 на ВиК дружеството ще бъде финализиран до месец. В него предвиждаме леко повишаване на цените на услугите заради поскъпване на материали, енергоносители, ресурси за пречистване на отпадъчните води, заплати и др.
- Имате ли обществени чешми в Троян и селата?
- Имаме и в Троян, и в селата. Много от тях са правени преди години. Опитваме се, където можем ние, където могат гражданите с помощта на общината да поддържаме чешмите, за да могат хората да ги ползват.
- Миналата година до 28 ноември трябваше да се регистрират личните кладенци. Срокът се отложи с няколко години.
- Според мен прекалено много е отлагането. Инициативата за регистрацията започна отдавна, може би преди 20 години. Имаше бум в регистрацията и по едно време тя се отложи... Личното ми мнение е, че кладенците трябва да бъдат регистрирани. Въпросът е по какъв начин да се отчита потреблението от тях, защото имаше в годините различни предложения. Де факто собствениците са ги изграждали сами и трябваше да инвестират в измервателни устройства... Може би трябва да се помисли и реши да се плащат такси за ползване на подземните води. Покрай сушата нивото на подземните води е паднало и трябва да знаем какво ползваме и какви възможности имаме за в бъдеще...
- Краде ли се вода при вас?
- Според колегите техници и майстори, които ремонтират ВиК инфраструктурата, по селата има единични, откъслечни случаи на незаконно включване към водопроводната мрежа, но нямаме сериозни кражби на вода на територията на общината. Инфраструктурата при нас е добре изградена. В течение на много години са вложени много средства и усилия. Имаме програми за подновяване на остарели участъци от водопроводната мрежа. Монтираме повече измервателни уреди, за да следим за течове и балансите на водите. В нашата община това е политика на фирмата от много години назад. Наличен е подземен кадастър.
- ВиК-та в страната се оплакват, че тръбите им са остарели, имат огромни загуби, водата изтича в земята, вашият коментар?
- Според мен основният проблем е, че в сектор „Води” се правят малко инвестиции. На много места се ползват водопроводи с изтекъл експлоатационен период. Там загубите са огромни. Особено в централни водопроводи, с голям дебит на водата. При авария там се губи страшно много питейна вода. Другият проблем е, че в остарялата водопроводна мрежа на населените места не се инвестира достатъчно в поддръжка. Оттам идват големите проблеми, а не от това, че няма вода. За пример ще ви дам Шумен, който имаше над 80% загуби по водопроводната мрежа. В Плевен ситуацията е същата. В много селища в България е така. Съветът ми към ВиК дружествата е да не спират да инвестират в обновяване на ВиК мрежата.
- Защо има недостатъчно финансиране?
- За съжаление в България много системи са недофинансирани, включително и ВиК секторът. А стремежът да се окрупнят ВиК-тата показа неубедителни резултати в последните години. В момента има много дружества, които са консолидирани към ВиК асоциации, но имат желание отново да се отделят като самостоятелни общински дружества. Когато общината е на мрежата, собственик на съоръженията, е естествено тя да се грижи по-добре за тях. Защото чрез инвестициите, които се правят от дружеството или от общината, ВИК-то се управлява по-добре, по-ефективно и съответно цената на услугата е по-ниска. Пример за това е нашето общинско дружество „ВиК-Стенето” - Троян. Има един текст в Плана за възстановяване и устойчивост, в който пише, че е необходимо създаване на предпоставки за консолидация на ВиК сектора. Но това не означава, че страната ни се задължава да пристъпи към национализация и да унищожи общинските дружества. В конституцията е заложена равнопоставеност между различните видовете собственост - държавна, общинска, частна.
- Трябва ли да се изграждат ВЕЦ-ове върху реки, водопроводи и язовири?
- В никакъв случай не бих казал, че ВЕЦ-овете разпиляват ресурса, защото там водата влиза от единия край, минава през турбина, която произвежда електричество, и се връща отново във водоприемника. Но според мен е по-редно да се правят на язовири. Преди време имаше програма за изграждане на малки ВЕЦ-ове. На някои места ги направиха по реките, но много близо един до друг. Проблемите възникнаха, когато стана ясно, че не се спазват законовите разпореждания за осигуряване на минимален отток в реката в участъка, в който водата преминава през ВЕЦ-а. Когато са частни съоръженията, собственикът я прекарва всичката вода през ВЕЦ-а, извежда я на километър-два надолу по течението, но така нарушава баланса на екосистемата. Икономическият интерес подвежда. Контролът трябва да бъде по-голям, за да не се нарушават правилата.
Това е той:
- Роден е през 1977 г.
- От 2003 до 2014 г. работи като инженер-технолог на пречиствателна станция за отпадни води в Троян
- Проектов ръководител е на язовир „Луда Яна”, който е първият питеен язовир, изграден в последните 3 десетилетия заедно с пречиствателна станция за питейна вода. С него се гарантира водоснабдяването на Панагюрище. Проектът е отличен с наградата на 2025 г.
- Участвал е в изграждането на десетки ВиК мрежи и пречиствателни станции в различни градове на страната.
- Участвал е в модернизацията на жп участъка Елин Пелин-Костенец и на хангарите на новите самолети F-16 в летище „Граф Игнатиево”
Таня Киркова
