Харчим по-малко ток заради топлата зима

Харчим по-малко ток заради топлата зима

Проф. Рачев, какво време ни очаква в следващите дни?

-      Ноември като повечето есенни месеци е месец на крайностите. Възможно е да има както много високи температури за сезона, така и много ниски. Промяната на времето започна още вчера, макар на много места температурите да не можаха да достигнат 17-19 градуса, защото мъглата се оказа трайна и доста интензивна. Утре и вдругиден над Западна България, а в неделя и понеделник над останалата част на България ще отбележим много високи температури. Сигурно няма да има подобрени национални рекорди, макар че има малък шанс за това. При всички положения някои станции ще отбележат максимални температури, най-високи за сезона. Това ще зависи преди всичко от топлия, сух и поривист вятър, който ще се наблюдава по северните склонове на планините - така наречения фьон. Този фьон ще бъде обусловен от факта, че в Централното Средиземноморие, над Италия и над Хърватска се наблюдава многоцентров средиземноморски циклон, а България ще попадне в челната му част. Над България ще се пренася много топъл въздух, формиран над Северна Африка.     

-      Колко ще бъдат високи температурите и докога ще се задържат?

-      Времето ще се задържи хубаво до вторник-сряда. В района на Русе утре и вдругиден се очаква температура до 20 градуса, а в понеделник и над 20 градуса. Ще бъде топло до вторник-сряда, след което ще има понижение на температурите от четвъртък, т.е. от 11 ноември до 16-17 ноември. Това е дългосрочната прогноза, която може да бъде дадена веднага. По-далечната прогноза  е от типа „или ще вали, или няма да вали, ще бъде малко по-топло, ще бъде малко по-сухо“. При всички положения първата половина на ноември ще отговори изцяло на дългосрочната прогноза за сравнително сух и наднормен месец по отношение на температурите. И то с 2-3 градуса над нормата. Освен това максималните температури ще бъдат твърдо на 15 градуса за цялата равнинна и хълмиста част на България, а на места в ниското ще достигат над 20 градуса, като минималните температури също ще бъдат високи. За цяла една седмица до следващия четвъртък минималните температури ще бъдат високи и ще са в рамките на 7 до 10 градуса, което ще обуслови много висока дневна денонощна температура. Средните месечни температури за ноември са между 5 и 9 градуса, т.е. ще бъде много топло за сезона. Образно казано, изживяваме нещо от типа на трето сиромашко лято, защото отново ще имаме период от цяла седмица с високи температури. Ноември се очертава да бъде по-топъл от нормалното с тенденция от 1-1,5 градуса над нормата, но и сравнително по-сух.

 -      Задава ли се скоро сняг?

 -      Сняг скоро не се задава, поне до 16-17 ноември. По принцип през втората половина на ноември и първата половина на декември е климатичният срок, в който се очакват първите снеговалежи. Много често те са на надморската височина на София от мокър сняг. Понякога е възможно да се натрупа снежна покривка, но тя винаги е с малка височина. Имало е години, в които тя е достигала над 10-15 сантиметра, но в през този век това е сравнително рядко срещано явление. Обикновено първият по-траен сняг, особено в планините, е около студентския празник. Тогава в българските планини започва да се формира снежна покривка, която е трайна, и се слага началото на зимните ски. Обикновено обаче снегът  е крайно недостатъчен. Изкуственият сняг може да се прави при минимум минус 3 градуса, а в планините у нас ще бъде доста топло поне до 18-20 ноември. Дори и да искаме да направим изкуствен сняг, условията няма да са благоприятни. Необходимо е да се натрупат 50-ина сантиметра, за да може  скиорите да се радват на първите спускания.

 -      Каква зима ни очаква?     

-      До този момент зимата се очертава да бъде по-студена от миналата година, което нищо не значи, защото миналата беше втората най-топла зима от началото на ХХ век. Така че самият факт, че ще е по-студена, не означава, че ще ни чакат люти студове. Напротив, тази зима се очаква да бъде по-топла от нормалното с около 1 градус. Това от своя страна не означава, че няма да има сняг, поледици, мразовито време и ниски температури, но периодите, в които ще се случат тези екстремни метеорологични явления, ще бъдат редки и ще се случват за сравнително кратко време.

-      Сега учените говорят за климатичния  феномен Ла Ниня. Може ли той да окаже влияние върху зимата в България?

-      Ла Ниня определя температурата на водата в екваториалната част на Тихия океан, която няма да е по-топла от нормалното, а напротив -  ще бъде по-хладна. Този климатичен феномен се нарича Ла Ниня, която в превод означава „момиченцето“, а положителните температури, по-високи от нормалното,  се определят от един друг феномен, наречен Ел Ниньо - в превод „младенецът“ или „момченцето“. Ако читателите са обърнали внимание, първите прояви на Ла Ниня бяха не  горските пожари в Калифорния, а  наводненията в този щат. Имаше интензивни валежи, на места обилни и доста реки преляха. Този път щатът, вместо да гори, се оказа, че е удавен от валежи.  Как се отрази  Ла Ниня на зимата в  България, е много сложен и спорен момент, тъй като климатичният феномен е много далеч от България. Има разделение между големите световни метеосайтове - едните вещаят по-топла зима с повече валежи, като се предполага, че ще има повече средиземноморски циклони, докато другите говорят за малко по-топла зима с по-малко валежи от обичайното. Предстои да видим коя прогноза ще се сбъдне. По-важното е, че почти всички са единодушни, че зимата ще бъде с нормални и по-високи от нормалните температури. Това за всички нас означава сравнително по-малко използвани горива, по-малко изхарчена електроенергия и, колкото и куриозно да звучи, по-чист въздуха. Мъглите над големите градове тези дни бяха факт, а те поемат всичката тази отрова, която бълват домакинствата, автомобилите и промишлеността. При всички положения мъглата е изключително вредна и рязко понижава качеството на въздуха. Ние отдавна не сме имали толкова мръсен въздух колкото през последните няколко дни.

 

 ВИЗИТКА:

 Преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

 Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

  Автор е на десетки научни статии и трудове