0

Г ермански студенти пристигнали в Русе да проучат историята с посрещането на извънземни на летището край село Щръклево през 1995 г. Близо четвърт век след случката младите хора попаднали на филма за масовата истерия и решили да я включат в дипломните си работи. Хванали самолета, наели квартира и започнали да разпитват очевидци, уфолози, психиатри, а след това направили интересна мултимедия.

Това разказа пред „Телеграф“ авторът на документалните кадри – русенецът Николай Василев, носител на много отличия през дългогодишната си операторска работа. Ако той не бе показал в лентата си онова голямо чакане на летището край Щръклево, за събитието щеше да се говори само по спомени. Кадрите са качени в интернет и могат да се гледат в цял свят. Част от тях са включени във филма „Кораба слънчоглед“, спечелил голямата награда „Златна роза“ за късометражни филми на фестивала във Варна през 2017 г., ползват се и от други, които се интересуват от феномена край Русе.

11 септември

Денят е 11 септември, но не онзи, който стана печално известен в световната история с нападението над кулите близнаци в Ню Йорк. Точно шест години по-рано на летището край Щръклево започват да заприиждат хора – някои с автомобилите си, други с велосипеди, има и магарешки каручки. Множеството се „залепя“ за оградата, други окупират терасите на летищната сграда. Надушили печалба, търговци разполагат скари и започват да продават кебапчета, кюфтета и бира. Скоро се събират около 3000 души. Хората са привлечени от вестта, че в 11,00 часа ще кацне космически кораб на маните от републиката Вестуми на планетата Криси. Пред пистата се виждат три жени, облечени с еднакви розовеещи костюми, носещи в ръцете си портрети на водачи на пришълците. Това са Радка Трифонова, която единствена контактува с извънземните, и приятелките й Здравка Крумова и Екатерина Никифорова.

Двайсетина дни по-рано трите жени влизат в кореспондентски офис в Русе и показват чертежи, снимки и нещо написано, от което се разбира, че на 11 септември 1995 г. на летището край града ще кацнат извънземни. По-късно се появяват и съобщения за предстоящото голямо събитие, за място на което пришълците от друга планета са избрали Русе. Журналистите в града не обръщат внимание и продължават да следят другите си теми.

Стълпотворение

„В един момент в редакцията научаваме, че има стълпотворение на летището. Никой от нас не приемаше съобщението за извънземните на сериозно, нито пък очакваше да се съберат толкова много хора. Но бяхме изненадани и не можеше да не се изпрати екип. От която и страна да се погледне – от смешната, от любопитната, събитието трябваше да се отрази“, разказва Румен Максимов, който тогава е журналист в спортния отдел на местния вестник „Утро“.

За голямото чакане си спомня и Стоян Русев, тогава кореспондент на БТА в Русе. Бил в центъра на града, когато научил, че на летището се е събрал маса народ. Хукнал към автомобила си, качил няколко колеги и потеглили. Когато пристигнали, нямало местенце, където да паркира колата си. А хора, хора – всеки устремил поглед към небето и чака да зърне появата на космическия кораб. Денят е необичайно горещ за септември и слънцето не жали никого.

Президент

Едната от жените – Радка, предава какво й говорят извънземните. Президентът им се казвал Коничи и искал да бъде посрещнат с платно (пътека), трибуна, венец, свещеник и хляб. Контактьорката плещи несвързано и изрича уж чутите от нея думи на извънземните за бъдещето на България. Другите две жени не са толкова словоохотливи и в един момент дори се забелязва, че изпитват неудобство. Вече минава 11,00 часа, а извънземните не кацат. Хората продължават да чакат, но към обед започват да недоволстват, чуват се и викове „Уууу“. За да не ги линчуват, трите дами се качват на автомобил и придружени от полицейска кола, напускат мястото, без да успеят да запишат името си в световната история. Здравка Крумова е бивша съпруга на Николай Василев – оператора, който ще увековечи събитието. Но той е там не заради нея. Семейството се е разпаднало преди 13 години и бившите съпрузи не поддържат връзка. Моли го да отиде да заснеме кадри приятелят му Иван Лазаров, фотограф и уфолог, който после качва филма в интернет. Николай обича да прави документални филми и както сам се изразява – да регистрира времето.

„Това нещо, каквото и да е то – хубаво или лошо, се е случило и остава в историята“, казва операторът.

Здравка е журналист – преди е била в културния отдел на русенския вестник „Дунавска правда“. Винаги е търсила интересни теми и е награждавана за работата си. През 1993 г., две години преди събитието на летището, е главен редактор на многотиражката на Русенската корабостроителница. Изданието се нарича „Русе“ и има много кратък живот. Здравка си отива от този свят през 2010 г.

Трите жени били приятелки

Преди голямото чакане на Щръклево трите жени са приятелки – събират се, пият кафе, разговарят. Ще спестим подробности около здравословното състояние на контактьорката, но тя е тази, която подкокоросва двете си дружки. Със собствени средства плаща розовеещите костюми, както и прическите, за да са красиви при стъпването на извънземните на земята. След голямото чакане двете дами се оттеглят и женското приятелство се разпада, разказва Николай.

Известният русенски психиатър д-р Пламен Панайотов коментира пред „Телеграф“, че случаят е типичен пример за индуцирана психоза. Това е състояние, при което един човек с психичен проблем е толкова убедителен, че успява да въздейства и да внуши мисли на здрави хора от най-близкото му обкръжение.

 

„Голямото чакане“ и по Sky News

Д-р Панайотов, който е главен герой във филма „Кораба слънчоглед“, където се появяват кадри от лентата на Николай, също има своя история от събитието. Бил по работа в Бремен, когато се случило голямото чакане. „Посрещат ме хората и казват: „Днес твоите съграждани цял ден са чакали на летището извънземни. Показаха го по Sky News. Умрях от срам – какво да обяснявам, какво да казвам?“, разказва за неудобството си д-р Панайотов.

Той не е изненадан от случилото се през 1995 г. на летище Щръклево. Казва, че много пъти през вековете хората са чакали и са се надявали – на месия, който да ги спаси, очаквали са края на света и той не е идвал и после пак са чакали. В случая много хора са отишли да видят идването на извънземни, които ще помогнат в решаването на маса проблеми на обществото.

„Има една поговорка, че 200 мъдреци не могат да убедят един луд, но един луд може да убеди 200 мъдреци. Нищо ново под слънцето със станалото в Щръклево. И така до следващия път“, заключава д-р Панайотов.