Ф осилни останки от праисторическа птица носорог, открити в България, са първите известни находки на представители на семейство Bucerotidae в Европа. Те датират от късния миоцен и показват, че преди около 7 милиона години тези птици са имали значително по-широко разпространение, обхващащо Африка, Европа и Азия. Днес семейството се среща в Субсахарска Африка и Индо-Малайската зоогеографска област.
Кости
Костите на Euroceros bulgaricus са открити край град Хаджидимово, в Югозападна България, област Благоевград. Находката е важно свидетелство за присъствието на тези птици в Европа през неогена.
През последните три десетилетия у нас са открити и проучени множество фосилни останки от птици, които разкриват по-голямо разнообразие на неогенската орнитофауна, отколкото се е смятало досега, съобщават от Националния природонаучен музей при БАН. Сред значимите находки са изкопаеми орли змияри, неогенски фазани и първите установени в България останки от щрауси, пауни, лебеди, соколи и чучулиги.
Древни щрауси са установени в четири находища — Хаджидимово, Калиманци, Сарафово и Станянци. Открити са и фрагменти от яйчени черупки, които допълват сведенията за присъствието на тези птици в региона през геоложкото минало.
Данните за находките са публикувани в научни изследвания в България и чужбина, включително в Австрия, Чехия, Франция, Нидерландия, Полша, Русия, Турция и САЩ. Натрупването на нови материали, откриването на нови находища и преразглеждането на вече описани видове налагат обобщаване и актуализиране на информацията за древните птици у нас.
Климат
Климатичните промени през миоцена и плиоцена водят до засушаване и разширяване на тревистите пространства в редица региони. Тези процеси променят местообитанията и влияят върху разпространението на птиците. Находките на щрауси, пауни и земни птици носорози показват, че през неогена на територията на днешна България са съществували разнообразни природни среди — от открити тревисти пространства до залесени местообитания.
Изследването на фосилните останки помага на учените да възстановят древния птичи свят и да проследят промените в разпространението на видовете и природните условия на Балканите през геоложкото минало.
