К акво се случва с душата след смъртта, това терзае човечеството още от зората на неговото съществуване.
Вярата в присъствието на душата след смъртта е вкоренена в много култури и се предава чрез множество истории и свидетелства.
Чувството за присъствието на починалия често се интерпретира емоционално, осигурявайки утеха и връзка с близките.
Съществува вярване, дълбоко вкоренено в много култури и традиции, че след смъртта душата не напуска веднага, а остава сред нас известно време.
В тези моменти, казват те, тя идва да се сбогува с любимите си хора, с дома, който е обичала, с местата, които са ѝ донесли щастие.
Мнозина ще кажат, че това са просто истории, плод на въображението или утеха в болката, но многобройни лични свидетелства казват друго.
Вярва се, че пристигането на душата след смъртта може да се усети по различни начини и често не е видимо с просто око.
Според духовни учения и свидетелства на хора, преминали през необикновени преживявания, в момента на смъртта душата напуска физическото тяло и преминава в състояние, изградено от фина енергия. Тази енергийна форма не е видима, но все още присъства в пространството около тялото.
В тези първи моменти душата често не осъзнава, че физическият живот е приключил и че е настъпила смъртта .
Отнема ѝ известно време, за да разбере, че вече не е част от материалния свят и че сега наблюдава живота от различна перспектива - отвън, като свидетел на събития, които се случват без нейно участие в тялото.
Когато най-накрая осъзнае, че се е освободила от тялото, душата, според вярванията, често е насочвана към места, които са били емоционално значими за нея. Тя се връща в дома си, посещава членове на семейството и хора, които е обичала, сякаш за да се сбогува.
Някои източници посочват, че душата може да се опита да се върне в тялото, особено ако смъртта не е била пълна, което се случва в случаите на клинична смърт.
Хората, които са преживели това, често описват как са имали чувството, че се носят над тялото си и наблюдават какво се случва с тях в реално време.
Ако душата на човека най-накрая е напуснала тялото, тогава периодът на сбогуване с близките започва от момента на смъртта и продължава 40 дни.
Често душата на починалия идва при роднини под формата на животни. Това могат да бъдат кучета, котки, птици или насекоми, които са попаднали там. Роднините могат също да чуят характерното тътрене на крака, чукане и скърцане на врати и дъски на пода.
Ето няколко истински истории за това как различните хора усещат присъствието на своите близки след смъртта им:
„Когато баща ми почина, на четиридесетия ден, в апартамента започнаха да се случват странни неща. Дълго време се чуваше упорито чукане по вратата и прозореца. Апартаментът е на единадесетия етаж и определено нямаше кой да почука на прозореца. Чукането по вратата беше толкова силно, сякаш се блъскаше. В същото време подът на апартамента скърцаше на различни места и ясно се чуваше как някой се мести от една стая в друга. После изведнъж всичко утихна. Решихме, че татко е дошъл, за да се сбогуваме с къщата и с нас.“
„Когато бях малък, чичо ми почина. Приятелката ми ме посети, седнахме в кухнята и пихме чай. В къщата цареше тишина, нищо не се случваше. И изведнъж чух чичо ми да кашля. Попитах приятелката си дали и тя го е чула. Тя ми каза, че и тя е чула кашляне. „Мама каза вечерта, че чичо е дошъл да се сбогува с нас.“
„Събуждах се през нощта, плачейки насън. Погледнах часовника. Беше 3:30. После не можах да заспя отново до сутринта. А на сутринта майка ми ми се обади и каза, че баща ми е починал в 4:30 сутринта. В следващите дни го сънувах няколко пъти. Първо дойде при мен с нещата си и стоеше там, изглеждайки изгубен, сякаш не знаеше какво да прави. А на четиридесетия ден ми се присъни и каза, че е пристигнал и че сега всичко е наред с него. Също така ме помоли да кажа, че обича всички. Оттогава не го сънувам.“
*Източник: ZENA
