З а пореден път в информационното пространство се появиха съобщения за това, че е разшифрован един от най-загадъчните текстове изобщо, известен като „Манускриптът на Войнич“. Първо учен от Бристолския университет съобщи, че е разгадал езика на ръкописа и предизвика сензация, а малко по-късно университетът заяви, че няма нищо общо с въпросното изследване.

За пореден път в информационното пространство се появиха съобщения за това, че е разшифрован един от най-загадъчните текстове изобщо, известен като „Манускриптът на Войнич“. Първо учен от Бристолския университет съобщи, че е разгадал езика на ръкописа и предизвика сензация, а малко по-късно университетът заяви, че няма нищо общо с въпросното изследване.

Ученият Джерард Чешър от Бристолския университет в Англия заяви, че е разгадал езиковата система на ръкописа на Войнич, съобщи сп. Romance studies.

По мнението на учения, манускриптът е написан на мъртвия проторомански език, който бил разпространен в цялата европейска част на Средиземноморието. Чешър превел няколко фрази от ръкописа.

Той заключил, че знаковата му система е по-сложна и по-малко интуитивна в сравнение с други писмености. С това се обясняват рядкостта й и бързото й остаряване. В ръкописа е използвано съчетание на мъртви езици, включително разговорен латински. Сред другите уникални характеристики на манускрипта са наличието на неизвестни символи, липсата на специални препинателни знаци и присъствието на двойни съгласни, като дифтонги, трифтонги, квадрифтонги и дори квинтифтонги, които се използвали за обозначаване на определени звуци.

Чешър смята, че за дешифриране на ръкописа е нужно да се опознаят граматическите правила. Той изследвал различни варианти на ключови символи, използвани в ръкописа, и съответствието им с широко използвани символи в съвременните езици. Освен това превел текстове, съпровождащи изображения в ръкописа. Оказало се, че текстовете са посветени на къпането, медицинските растения, вулканичните изригвания, астрологията и други теми.

След публикацията за работата на Чешър, Бристолският университет махна съобщението от сайта си и заяви, че няма нищо общо с това изследване.

Новината за разгадаването на манускрипта стана световна сензация, но едновременно с това предизвика и доста критични отзиви в научните среди. „Качеството на изследването предизвиква притеснения“, заяви представител на Бристолския университет. „Трудът е лична работа на автора и няма отношение към научната дейност на университета“, гласи съобщението на учебното заведение.

Съобщенията за успехи в декодирането на „Манускрипта“ се появяват редовно в медиите, като засега нито един от изследователите не е постигнал същински успех в разгадаването на текста.

Миналата година учени от канадския университет Алберта заявиха, че са успели да дешифрират началото на ръкописа на Войнич с помощта на изкуствен интелект.

По думите на един от изследователите, Грег Кондрак, най-напред било нужно да се установи на какъв език е бил написан загадъчният манускрипт. За тази цел учените взели Всеобщата декларация за правата на човека, преведена на 380 езика. С помощта на сложни статистически методи те успели да изведат алгоритъм, който разпознал езика на документа с 97 процента точност. Така екипът стигнал до извода, че ръкописът е съставен на иврит.

Изследователите установили, че за нуждите на своя шифър авторът на ръкописа е изменил поредността на буквите във всяка дума и е премахнал гласните. Според прочита на изкуствения интелект, първото изречение на артефакта гласи: "Тази книга дава съвети на свещеника, на стопанина на дома, на мен и на хората".

Първите 72 думи може да се отнасят към растителната фармакология и в тези отдели се срещат думи като фермер, светлина, въздух и огън.

Година преди това руски математици съобщиха мнението си, че ръкописът на Войнич е написан на два езика, без гласните букви. Учените от института по приложна математика към Руската академия на науките бяха убедени, че именно така е зашифрован ръкописът - като е записан на два езика, без гласните и интервалите. Полученият набор от символи е съединен в нов текст и той е накъсан с интервали. Според руските учени около 60 процента от текста е на английски или немски език, а останалата част на романски език – италиански, испански или латински.

До тези изводи математиците бяха стигнали със статистически анализ на текста. Те са сравнявали буквените съчетания и разстоянията между тях, показателя на Херст за автоматично обработване за различни езици и са направили спектрален портрет на матрици от съчетания от две букви.

Според един от авторите на изследването възстановяването на целия текст не е възможно, защото вариантите на думите са прекалено много.

Ръкописът на Войнич е средновековен труд, написан през XV век от неизвестен автор. Открит е от антикваря Вилфрид Войнич и е наречен на него. Правени са многобройни опити да бъде дешифриран, все неуспешни. Според една от по-новите теории, той е написан поне частично на езика на ацтеките и съдържа описание на флората и фауната на Новия свят.

В книгата има над 170 000 отделни знака, обикновено отделени един от друг с малки промеждутъци. Повечето от знаците са изписани с едно или две прости движения на перото. Целият текст на ръкописа е съставен с азбука от 20-30 букви. Изключение правят няколко десетки особени знака, които се появяват в книгата по един-два пъти.

По-големи разстояния между знаците разделят текста на около 35 000 "думи" с различна дължина. Изглежда, че те се подчиняват на някакви правописни или фонетични правила. Някои знаци трябва да се появяват във всяка дума (както гласните), някои никога не са след други, някои могат да бъдат удвоени, а други не.