У сещането за бедност води до спад на коефициента на интелигентност (IQ) с приблизително 10%, съобщи Psy Blog.
Притесненията, свързани с липсата на пари, изразходват когнитивните ресурси на хората, като им оставят по-малко умствен капацитет за справяне с други житейски проблеми.
Не става дума за това, че бедните хора са по-малко интелигентни, обяснява професор Сендхил Мулейнатан – един от авторите на изследването.
„Нашите резултати показват, че когато си беден, парите не са единственото нещо, което е в недостиг. Когнитивният капацитет също е силно натоварен.Това не означава, че бедните хора са по-малко интелигентни от останалите. Това, което показваме, е, че един и същ човек, когато изпитва бедност, страда от когнитивен дефицит в сравнение с периодите, когато не изпитва бедност. Също така е погрешно да се твърди, че когнитивният капацитет на някого намалява, защото е беден. Всъщност това, което се случва, е, че ефективният ви капацитет се свива, защото имате всички тези други неща в главата си и разполагате с по-малко умствен ресурс за всичко останало. Представете си, че седите пред компютър, който е изключително бавен. След това обаче осъзнавате, че на заден план той възпроизвежда огромно видео, което се изтегля. Не компютърът е бавен — просто върши нещо друго, затова ви се струва бавен. Това е същината на онова, което се опитваме да кажем“, каза Мулейнатан.
В рамките на едно от изследванията учените дават тестове за интелигентност на хора с ниски и средни доходи.
Половината от тях обаче първо били попитани какво биха направили, ако автомобилът им се повреди и ремонтът струва 1500 долара.
Това кара по-бедните участници да започнат да се тревожат за парите и води до спад на резултатите им на последващия тест с около 10%.
„За бедните хора, тъй като финансовите притеснения винаги са точно под повърхността, подобен въпрос ги извежда на преден план. В резултат при тази група разликата между богатите и бедните се увеличава — както по отношение на IQ, така и на контрола върху импулсите. При другата група такава разлика нямаше, но ако ги попитате нещо, което ги кара да мислят за пари, се появява същият ефект“, обяснява Мулейнатан.
Друго изследване сравнява фермери в селски райони на Индия. Мулейнатан твърди:
„Месец след прибирането на реколтата те са сравнително заможни, но месец преди това — когато парите са свършили — са доста бедни. Това, което направихме, беше да изследваме едни и същи хора месец преди и месец след реколтата. И това, което наблюдаваме, е, че IQ се повишава, когнитивният контрол се подобрява, броят на грешките рязко намалява, а времето за реакция значително се съкращава. Ефектът тук е около две трети от мащаба на ефекта, установен в изследването в търговския център — това са поне 9 или 10 пункта IQ разлика само между тези два периода“.
Източник: БГНЕС
